Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 26 май 2016 г.

Руският кагебистки патриарх без да иска призна антихристиянските, т.е. сатанинските основи не само на днешното руско "православие", но и на съветския комунизъм




... Он отметил, что даже коммунистические власти Советского Союза не посмели "взорвать нравственную основу жизни общества", которая, по его словам, в целом оставалась христианской. "Это нас спасло: наши литература, изобразительное искусство были проникнуты христианскими идеями, и мораль народа оставалась христианской", — добавил патриарх Кирилл.

Кратък мой коментар: Потресаващо светотатство: руският кагебистки патриарх обяви, че атеистичният човеконенавистнически комунизъм бил почивал върху... Христовите нравствени принципи (!!!), т.е. за таваришч-патриарха убиването на милиони хора очевидно е "богоугодно дело". Това е чистосърдечно признание, че за руското кагебистко "православие" не християнството, а тъкмо антихристиянството (сатанизмът) е ценностната основа, върху която почива - автентичният комунизъм също почиваше върху изцяло антихристиянски, сиреч сатанински "духовни", така да се рече (и то с извинение!) основи. По този начин руският кагебистки патриарх без да иска призна антихристиянските, т.е. изцяло сатанинските основи не само на днешното официално руско държавно "православие", но и на съветския комунизъм, чието дълбоко родство е несъмнено.

Освен това се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: