Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 25 май 2016 г.

Една твърде изразителна съвременна история



Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи.

Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна) когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми: далече ли е паркирал човека, който го кара, при което чувам отговор, който ме шашна, стъписа: "Ами не, той е пеша, отива към метрото." Викам... МОЛЯ?!? Оттам газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300... да го догоня.


Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: "Влизай, днеска си с мене!". Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус, по бул. "Черни връх"... викам: "Добре! Аз карам, Вие ще ме упътвате." Тръгнахме и питам: защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата - класната, а останалите ми казаха: "Бегай от тука бе, разкарай се!". Ейййй, викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове - как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???

И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си - и се усмихна. За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото... без обичайното бибиткане, балони, броене... та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен никой не го покани в колите си, които бяха взели "Под наем", нали се сещаш... големите гъзари!


Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... и к'во като е по-беден?! Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... миличкият! Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората!

Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... нито веднъж! Честито завършване и успех!


Написа: Vesna Videva

ДОБАВКА: Ето какво написах на страницата на авторката:

Ако позволите, г-жо Видева, ще си позволя да увековеча Вашата история :-) като я публикувам първо в блога си, а след това и в списанието за съвременно образование, наречено HUMANUS (то има и хартиено издание). Историята Ви има голям нравствен смисъл по моя преценка (учител по философия, по етика и по психология съм). Благодаря Ви, че описахте този случай! Историята Ви има голям възпитателен заряд. Още веднъж поздрави за това, което сте направила!

Освен това се чувствам длъжен да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Neveroiatno xubava istoria super dobre e che ima ojte takiva xora i istorii

Kamen Velinov

Анонимен каза...

това е днес , фукат се със парите за които мама и тати са блъскали сума време , правят се на много богати със коли взети на заем , копуват кустюми за сума пари при условие , че утре нямат за храна и пак добре, че са мама и тати да изкарат някои лев, защото те са неспособни да работят нали са глезените дрисли и дрисльовци на мама и тате.

Заслепени от това което имат в един ден уж толкова важен и значим едва завършили 12 клас с 3ка и се перят колко са големи и велики, срещу едно голямо нищо, скъпи дрехи коли, алкохоли и дискотеки, но няма грам човечност един празен човек без нищо човечно, скрит в красива обвивка...

Цветелин Трайков

Анонимен каза...

Абе какво е това чудо в България с тези абитуриенти и абитуриентски балове? В централноевропейската страна, в която съм завършил училище, също имаше зрелостни изпити и бал, но това никога не е било тема не специално обсъждане. Добре, че вече няма и прословутите „новобрански“ вечери, друга глупост и простащина.

Анонимен каза...

AIG, В Америка, когато кацнах в Детройт нямаше къде да отида, непознат човек ме покани у тях, запознах се с децата му тийнейджъри, на другия ден ме закара до автогарата, не му работеше едната ръка, трудно шофираше... Добрите хора на тоя свят не са свършили, а че БГ е бунище, не знам, но ето това БГ момче показва че ги има и при вас, добрите де, а вие маайте напред в глупавите си джипове, на Запад това се кара от глупаци, точно такива като вас...