Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател и водач на опозицията в България.
Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
В периода след 1887 година, когато е начело на правителството, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.
В началото на 1894 година отношенията на Стамболов с Фердинанд се влошават, което води до отстраняването му от министър-председателския пост. Опасявайки се от политическото му влияние, князът и новото правителство на Константин Стоилов търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август Стамболов е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерян с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване в опит да докаже, че доскорошният министър-председател сам е организирал атентата срещу себе си от 1891 година, когато загива финансовият министър Христо Белчев. Следствието е прекратено след няколко месеца, без да бъдат открити доказателства. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.
Междувременно новото правителство предприема стъпки за нормализиране на отношенията с Русия, но от руска страна многократно е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. Със своя авторитет пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава интервюта, критични към управлението, Стамболов се превръща в пречка както за правителството, така и за Фердинанд, който се опитва да получи признанието на Русия за своята княжеска титла.
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.
Приятели, на днешната дата през 1895 г. умира от раните си великият български патриот и политик Стефан Стамболов. Зверски посечен с ятаган насред София от платени руски мекерета, големият БЪЛГАРИН агонизира три дни, докато българска правителствена делегация чака три дни аудиенция при руския император за възстановяване на дипломатическите отношения с Русия.
Императорът ги приема, едва когато пристига телеграма, че Стамболов е издъхнал от раните си. Същите убийци организират през 1892 г. и убийството на българския външен министър Вълчович в Истанбул, укриват се в руското консулство и през нощта са изведени с руски кораб в Одеса, където са зачислени на руска служба.
Организаторът Тюфекчиев - гнусно руско мекере, ще получи си заслуженото и ще бъде разстрелян с шест куршума като бясно псе от Тодор Александров на същата улица "Раковски", където е посечен и великият българин Стамболов...
Тук (виж: Кратък курс по история. Истинската история) сторих няколко слова за този велик българин, като съм приложил и секретните руски грами относно вербуването на руските мекерета, участвали в убийството му. Моля, споделяйте ИСТИНАТА, за да знаят всички българи кой е най-големият враг на България.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар