Всичко у нас продължава да си бъде гнусно, гнусното в свидното ни отечество Мутроландия е начин на живот!

Продължавам поредицата си от есета, с които описвам разни любопитни и поучителни ситуации, разгръщащи се в нашата училищна общност - и свързани с борбите за промяна на тежкото положение на катастрофиралата тотално административно-командна и свободоненавистническа (не)образователна система (предишното есе беше със заглавие Малее, какви непоносими наглеци и уроди са тия гадни философи, тия "мислители", дека претендират, че от сичко разбират?!). Въз основа на досега представеното се пораждат куп въпроси, по които трябва да се води демократичен и толерантен дебат, на който, очевидно, не сме способни - едната страна, както вече разбрахте, си позволява да се нахвърля по недопустим начин върху другата, става дума за това, че преподавателят по философия, опитващ се да работи за промяната на тежката ситуация, е подложен на ужасно обругаване и оплюване под благия популистичен поглед на администрацията, той е обявен официално за "абсолютен некадърник", за "народен враг", за "лош човек", който не ще да разбере "терзанията на възмутения народ" и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири. Същевременно обиждащите преподавателя не му дават думата да си защити позицията, в ужасната обстановка просто няма условия за нормален дебат, публиката очевидно не желае такъв дебат, а предпочита, казахме, да се занимава с неща, с които си мисли, че е по-силна, а именно с дюдюкане, с хилене, с плюене, с подигравки и пр.

Между другото, в една глупава или нечовешка (да не употребявам друга, по-обидна дума) обстановка давате ли си сметка кои именно се чувстват като "риба във вода"?! Е, философът не е сред тях, философът може да изяви своя духовен потенциал в една друга, именно нормална, човешка, това значи свободна и спокойна обстановка, съвсем на друга почва и основа може да се води истински демократичния и философския (защо не?!) дебат. Философстването може да се сравни, примерно, с... пеенето, представяте ли си какво ще се получи ако на един пеещ, занимаващ се с пеене артист, да речем, на един оперен певец му се наложи да пее на абсолютно чужда на оперното пеене публика, съставена все от простаци, от некултурни хора, от публика, която, да речем, се държи грозно, да речем, простаците в тази публика почнат да викат, да крещят, да свирят, да подсвиркват с уста, да го подиграват, да обиждат певеца (да се провикват, примерно, че този певец не може да пее, няма талант и т.н.), кажете ми, може ли тогава той качествено да си изпълни ролята, може ли вдъхновено да изпее песента си? Не, решително не може, няма как да се случи такова едно чудо, публиката, оказва се, има съществено участие в представянето на артиста, в случая на певеца.

Същото е и с философа; за да се философства истински и ефективно, трябва да има подобаващото душевно настроение не само на философстващите, а и на цялата публика, на слушателите, на другите, не толкова активните участници. Щом липсва настройката, нагласата, щом няма нужното състояние на духовете, тогава всичко отива по дяволите; е, публика, съставена, примерно, от... простаци, няма как да допусне да се разрази, да се развие, да се случи тайнството, наречено "любов към мъдростта", т.е. да даде възможност на един философ да се изяви в своя блясък, да разгърне това, на което е способен; няма как да стане така, че мразещи или дори само безразлични към мъдростта да спомогнат за пълноценната изява на философа. Или дори на учителя по философия.

Ний, жителите на приказната страна Мутроландия сме хора, сред които простащината и простотията изживяват не просто подем, не, те са станали нещо като модус вивенди на живота ни, именно простаците у нас се изживяват като истинските господари на тази страна, те имат пълна "културна", с извинение, доминация, нещо повече, те имат тотална хегемония и при това държат в свои ръце и цялата власт, а пък, респективно на това, интелигентните, възпитаните хора в такава една страна и в такава една обстановка сме възприемани не просто като "редки птици" или странници, ний, както виждаме, сме подложени на жестоко преследване, на остракизъм, на подигравки, на оплюване, на какво ли не друго. Ний даже използвахме, за да изразим същината на цялата работа, метафората "изгаряне на клада", използвахме символа на средновековното аутодафе, на което именно беше подложен въпросният учител по философия от своите ученици, на които пък, както казахме, се струва съвсем допустимо и, вероятно, "нормално" да се отнасят толкова жестоко с учителя си. (А администрацията, а властта, казахме, мълчи, което още повече насърчава активистите на това изгаряне на клада на своя преподавател по философия!) Та в тази връзка и по повод на създалата се изключително интересна ситуация възникват сума ти въпроси, примерно този:

- А кой, моля ви се, е жертвата и кой е виновникът за създаването на такава една наистина тежка и непоносима ситуация - и то в едно културно, образователно и възпитателно учреждение?! Как е възможно точно на такова място да се случват такива недопустими ексцесии?!

Едната страна неистово крещи: преподавателят по философия А.Г. е "единственият виновен", той е "еретик" или "грешник", той е "пълен некадърник", той е... "увреден психически", той е... "неграмотен", той, видите ли, "не знае как се преподава философия", той е... "темерут", който не умее да общува с учениците, очевидно тотално му липсват качества да бъде учител, той не може като другите учители "да се вгради в системата" и понеже нарушава нейните свещени догми, на това основание заслужава да бъде възприеман като "престъпник", като "закононарушител", като "анархист", като "пропаднал даже и в нравствено отношение човек", щото очевидно е и подлец, и лъжец, пише всеки ден своите есета, с които, таваришчи, си позволява "да уронва престижа на нашето знаменито училище", той е някакъв маниак, който води "личностна война" с многоуважаваната директорка на това славно училище, някакви "тъмни сили", дето мразят директорката и нейната малка свита от обожателки, подскокоросват тоя същия така некадърен в областта на философията индивид и так далее, и тому подобное, и тинтири-минтири, и ала-бала.

Ето в резюме "философията" на тия, които считат за свой дълг да работят неуморно за провалянето на философа А. Г. и най-вече за изгонването му от "нашето училище", щото той като капак на всичко е и много вреден, а също така и опасен щот сее неуморно семето на "проклетата свобода" и на не по-малко ненавистната демокрация. Между другото преди да продължа искам да кажа нещо изключително важно, което, ако не се разбира, ще се получи пълно изкривяване на реалната картина.

Конфликтът в ПГЕЕ-Пловдив се представя като конфликт на учителя по философия Грънчаров с... учениците (и с подкрепящата многострадалния съвкупен ученически народ администрация!). Какво стои под думата "учениците", нима всички до един ученици в това училище така яростно ненавиждат и не приемат подходите в обучението по философия на този нестандартен учител?! На опонентите на Грънчаров им е много изгодна такава една подвеждаща и лъжлива теория, според която "учениците" (без да се уточнява за кои и за какви по-точно ученици става дума) били не приемали Грънчаров и били водели война срещу него. А истината е друга: този същият Грънчаров чудесно се разбира с огромната част от учениците в това училище, ето, примерно, в момента той преподава на цели... 15 класа, а само един клас (въпросният прославил се в цял свят клас 11 Ж) води безогледна война с преподавателя си, с останалите класове учителят по философия си има съвсем нормални и дружелюбни даже отношения, има човешки отношения с учениците си и то на една съвсем различна, именно свободна, зачитаща личността на ученика основа. Разбира се, като Грънчаров отвреме-навреме каже или напише това нещо в блога си, тогава лагерът на неговите опоненти мигновено осъзнава колко слаба и хилава е тезата му, че "учениците като цяло" не харесват въпросния "учител-урод" и тогава се предприемат инициативи съответните "съвсем спонтанни бунтове срещу свободолюбието" да бъдат организирани и в други класове, примерно напоследък се предприеха мерки такива брожения да бъдат инициирани и организирани в още един-два класа. Даже аз мога да ви кажа как именно се организират тия брожения: ами знаете, учениците, дето водят безогледна война срещу "злия народен враг Грънчаров" си имат приятели (и приятелки) от други класове, ето, на тази основа те правят нужното да посеят подобни настроения и в други класове, в класовете на своите приятели, най-вероятно дори убеждават приятелите си и те да предприемат нещо с оглед разпространяването на "бунта срещу тъй лошия учител Грънчаров", един вид и други класове да бъдат заразени с тъй изгодните на администрацията брожения. (А дали престараващи се представители на същата тази администрация си позволяват да предприемат действия в тази същата организационна посока, това вече е въпрос, по който аз нищо положително не мога да кажа, понеже, разбира се, нямам и не мога да имам никаква информация относно такава една иначе близка до ума версия.) Но е факт, че има много начини да се работи по посока на разпространяването и сред други класове на въпросните тъй желани от администрацията брожения, подкрепящи и "доказващи" тезата й в безогледната борба срещу тъй нестандартния учител по философия.

Засега, казахме, има само един клас, 11 Ж, в който се минаха всички граници в обругаването на учителя по философия, в един-два други класа има симптоми, че усилено се работи и те да бъдат, дето се казва, "развратени", та да провалят часовете по философия, но кой знае какви успехи в тази посока все още не се постигнати. В останалите обаче 12 класа преподавателят по философия си има съвсем нормални отношения, само тук-там в някои само класове има по един-двама ученика, които, най-вероятно под влияние на това, че и до тях са стигнали някакви слухове, че около "този въпросния Грънчаров" има някакви си там "скандали", тези ученици се чувстват длъжни да се държат грозно - ала те не срещат подкрепа от здравото мнозинство в неразболелите се, да се изразя така, класове или групи. Тази е истината по този въпрос относно "масовостта" на броженията срещу "тъй вопиющо лошия" преподавател Грънчаров - и администрацията превъзходно знае този така неизгоден й факт. (Нищо чудно, след тази публикация, да бъдат предприети длъжните мерки положението на този фронт да бъде поправено, но нека администрацията да знае, че ако тя допусне или спомогне да бъдат провокирани подобни ексцесии и в други класове, тогава ще се наложи да дава обяснения пред... прокурор, щото, да напомним, че администрацията има една най-важна задача, а именно, да осигурява най-благоприятни условия за преподавателите, с оглед на това те да могат пълноценно да си изпълняват нелеката задача или работа, т.е. своите служебни задължения; ако една администрация си позволи лукса да работи в противна на това посока, тя нагазва в страшно нарушение на закона с огромни негативни последици за учреждението и на това основание заслужава да бъде дадена на прокуратурата, с оглед да бъде някак озаптена.)

Тъй, значи разумното тълкуване, основателната интерпретация на тия многозначителни събития около нетипичния учител по философия Грънчаров, който при това има някакви реформаторски блянове, че катастрофата в българското държавно образование и училище може да бъде поправена (и дори си има своя теория по въпрос как това може да бъде направено, тази негова теория е изразена по категорично ясен начин в книгите му!), трябва да вземе предвид всички фактори и обстоятелства с оглед на това да се очертае цялостната картина на случващото се. Подчертавам това защото лагерът на действащите тъй безогледно срещу Грънчаров прави всичко нужно за да наложи една превратна, изкривена, извратена, напълно невярна и затова изгодна за неговата нечистоплътна цел интерпретация, една пошла и цинична по същество интерпретация, а именно, че този същият Грънчаров "не е никакъв борец, моля ви се, за реформиране на образованието", не е също така никакъв новатор в преподаването на философия, не е също така и творчески проявяващ се учител и прочие, той чисто и просто е един, както вече казахме, "пълен некадърник", който обаче е до такава степен нагъл, че за да заблуди "цялото прогресивно човечество" има наглостта да се представя за "жертва", за "реформатор", за "иновативно" или "нестандартно", виждате ли, "мислещ", за "демократ", за "свободолюбец", за "човечен" и прочие.

Този долен измамник и лъжец обаче не може да заблуди никой, освен трима свои "глупави фена" в "скапания си блог", на които пише всеки ден своите "словесни чорбалъци" или "помии" само и само защото този същия нещастник Грънчаров, естествено, е жаден за... слава, да, този тип ламти за слава, по тази именно причина и се прави на такава жертва и затова тръби под целия небосвод, че него, видите ли, го били "репресирали", "тормозели", "тероризирали" и прочие; не, това е грозна лъжа и клевета, другари и другарки, нема такова нещо, ний този Грънчаров не го мразим, ний само го презираме, ний го съжаляваме, щот той най-вече е... "психично болен човек"! Ето и този важен момент в тезата на опонентите ми трябва да се вземе предвид за да се очертае цялостната картина. Значи, оказва се, лагерът на опонентите и критиците на учителя по философия в тази училищна общност, който е настроен реформаторски и иновативно, този именно лагер на неговите върли врагове залага, както се убеждаваме, на нещо много крехко и несигурно, той залага на лъжата, на подвеждането, на манипулацията, на премълчаването на куп други факти, на пълното пренебрежение към неговите права, на грозната злоупотреба с власт от страна на овластените му критици, на изцяло едностранчивото и пристрастно възприемане на наистина сложните процеси, които се разгръщат в това училище от момента, в който властта в него беше поета от екип, държащ се крайно странно в съвременните условия (да се въздържа засега от друга, по-точна квалификация).

Ето още и един много важен за обективното разбиране момент: учителят по философия Грънчаров от години работи по свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив, бившето ТЕТ-ЛЕНИН; неговата битка за реална демократизация, прочее, започна от момента, в който той предложи през 2011 г. за патрон на училището да бъде определен починалия наскоро Стив Джобс, с оглед от главите на пловдивчани някак да бъде извадено това унизително наименование "ТЕТ-ЛЕНИН", което още битува там. Като попитате някой пловдивчанин къде се намира "ПГЕЕ-ПЛОВДИВ", той в първия момент ще ви погледне крайно озадачен, той просто не знае що е това, като кажете, че става дума за училището, в което се учи електротехника и..., тогава първият срещнат на улицата пловдивчанин ще се удари по челото и ще рече: "О, за ТЕТ-ЛЕНИН ли питате, кажете така бе, човече, що ме мъчите с това нищо неказващо ми ПГЕЕ, кажете като хората ТЕТ-ЛЕНИН че да ви разбера, ами ТЕТ-ЛЕНИН се намира на Пещерско шосе!". Така реагира всеки пловдивчанин, така го наричат още всички негови ученици, ръководството на училището знае това, ала този факт вероятно изобщо не го смущава с нищо, ето, аз тогава предложих да сложим достойно име на гимназията.

Да, ама стана голям скандал, всички медии пратиха репортерите си в двора на училището, почнаха да искат интервюта от Грънчаров и от директорката, тя се чудеше какво да прави, в един момент се скри, на учителски съвет обруга по недопустим начин "тъй славолюбивия" учител по философия, дето "излага училището" като докара всички медии в него, предлага глупости от рода на тази, че славното име ТЕТ-ЛЕНИН трябвало да бъде забравено и прочие. Ето на тази основа избухна конфликт, който гори с буен пламък вече пет години щото директорката се отказа и отмъстителна. (И двамата учители, които подкрепиха тази идея за нов патрон на училището, инж. Калин Христов и същия този Грънчаров, бяха... уволнени и пр., почнаха се съдебни дела, които директорката загуби, съдът възстанови и двамата на работа, инж. Христов тя пак мигновено го уволни, а сега, очевидно, прави нужното отново да уволни и Грънчаров, това е в резюме същината на цялата история.) Но е факт, че учителят по философия Грънчаров наистина прави много неща, които и най-злите му врагове не могат да отрекат, той има ясна програма, цяла философия, стратегия и дори технология за коренна промяна в образователната област на България е развил в книгите си, в издаваните от него списания, в блоговете си и пр.

Даже и ето тия последните знаменателни истории, които сега ви описвам (знаете защо го правя), в сърцевината си са израз на това, че моя милост (да не пиша "за Грънчаров", щото някой зевзек с психиатрични наклонности, с увлечения по психиатричната теория и практика може да ме обвини, че съм почнал, видите ли, да страдам от "раздвоение на съзнанието" щом пиша така за себе си!) прави всичко нужно за да предизвика пълноценен демократичен дебат по всички най-горещи и съдбовно важни проблеми на нашата училищна общност, в която като в камера обскура се пречупват проблемите и на българското образование като цяло. Ето, напоследък във връзка с тъй многозначителния феномен на "бунтуващ се срещу проклетата свобода" клас - 11 Ж клас - аз безброй пъти предлагам на администрацията да се възползваме от случващото се за да разработим една ефективна и наистина работеща технология по тъй важния въпрос за разумно решаване на конфликти, ала администрацията, водена от своите предвзети цели и настроения, разбира се, не се държи адекватно, тя се стреми да насочва процеса към тъй изгодната й, по нейната представа, посока, именно, да събира компромати с цел доказването на отдавна доказано несъстоятелната й теза, че този същият Грънчаров, видите ли, бил "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", той също така в това изкривено възприятие се представя и като "напълно негоден за системата", което може би е и вярно, аз сам не искам да бъда годен за една изцяло фалирала система, за мен е чест, че администрацията зорлем ме направи дисидент спрямо господстващата противочовешка и свободоненавистническа административно-командна система на образование.

Е, не крия, аз съм такъв дисидент, поех съзнателно всички рискове да бъда преследван, гонен, обругаван, плют и т.н. Но виждате, че отчитането на всички важни моменти дава възможност да бъде постигнат целия смисъл на нещата, на тях да се погледне вече с един пълноценен, трезв, реалистичен поглед, а не всичко да бъде изкривено и изопачено до пълна неузнаваемост. Това, че изкривяването на реалната картина се счита за изгодно от моите опоненти, работещи усърдно именно в тази посока, е фатално обаче за тях: винаги теориите, основани на лъжа и на измама, са недълготрайни, а успехите, постигнати на тази почва, са съвсем временни и ефимерни; аз пък залагам на нещо твърдо и непоклатимо, аз като философ съм научен да залагам единствено на истината. Залагам също и на нещо друго, изцяло непоклатимо и достоверно: свободата. Залагам също така не на интригите, на непристойността, на насилието, на злобата, не залагам също така на аморализма, на унижението на опонента, аз залагам на нещо най-твърдо: залагам на морала. И на пълната откритост и гласност залагам. Доказал съм с целия си живот, че работя и живея за едно-единствено нещо: великите хуманни ценности, които ме вдъхновяват.

Духовни по естеството си ценности са ценностите, на които залагам и това го правя не от някакъв каприз или суетност, а защото като философ и като човек това е мой дълг. Моята съвест е чиста, което едва ли може да се каже за опонентите ми. А ако се пък каже, то тогава ще излезе, че някои хора тогава не разбират що е това съвест. И тия неща в тяхната истина могат да се постигнат единствено благодарение на философията. Философията, оказва се, изобщо не е "излишен лукс", някаква си там "грънчарова лигавщина", тя е нещо съвсем друго, което опонентите ми не знаят - понеже не полагат усилия да разберат що е.

Аз мога да им помогна да го сторят, ала те ми пречат да си изпълня дълга. Аз не считам, че правят по този начин нещо пристойно или добро. В очите им казвам, че се излагат по този начин, че стават за резил. И че би следвало да изпитват известно неудобство да се държат така. Те в резултат почват да вият от глупаво желание за мъст, което е чисто и просто тъпо. Така не се правят тия неща. А как се правят следва да питат мен. Ето че, излиза, че по този макар и крайно перверзен начин аз пак си изпълнявам задачата и мисията, а именно помагам на много хора да разберат най-базисни и важни неща, свързани именно с философията (и психологията). Това е моят занаят, нека да си повтарят колкото искат, че съм бил... "некадърен" или съм бил "неграмотен", щом повтарянето на такива глупави мантри ги успокоява, щом укротява поне малко бесовщината им нека да си ги повтарят колкото искат.

Но макар и мъчително във всичките тия ексцесии аз пак, повтарям, си изпълнявам работата: обучавам младите (и не само младите, не може да се отрече, че съм се захванал с философското образование и на... администрацията, на РУО-Пловдив, на МОН дори!) на философия, на ново, коренно различно разбиране, по съвършено нов, съвременен начин им помагам да се освободят от заблудите си, от коварната си ограниченост, от слепотата си. Тази е същността на работата ми. И аз, сами виждате, си я върша възможно най-качествено и ефективно. Моите ученици все пак, с цената на много изпитания, ще разберат що е философия. Те вече го разбират, ала някои от тях не щат да признаят това. Инатят се да го признаят. Проблемът си е изцяло техен. Ще си платят обаче цялата цена за коварната и глупава илюзия, на която се се поддали. В резултат на която дръзнаха да направят толкова непростими грешки. Тук говоря най-вече за администрацията на ПГЕЕ-Пловдив. Учениците, които работят за нейните крайно несъстоятелни цели, не са виновни че са се поддали, цялата отговорност за всичко, което се случва в това училище, носи единствено неговата директорка (според догмите на тъй милата на сърцето й административно-командна система!).

Засега ще ми се наложи да спра дотук. Има още много принципни въпроси, но наведнъж всичко значимо не може да се каже. Иска се и време за премисляне. Тия мои есета всъщност са моята помощ за ония, които не разбират, но в един момент са осъзнали, че има надежда да разберат. На тия хора искам да помогна. Превъзходен познавателен, възпитателен, нравствен, психологически смисъл има този великолепен казус, взет, както виждате, от самия живот, срамота е да не се възползваме от него.

На тия обаче, които са дали обет, че не щат на никаква цена нищо да разберат, на такива никой не може да им помогне. На тях и Бог не може да помогне. Но аз добре зная, че заблудените млади хора могат да се освободят от заблудите си, от невярното възприемане на случващото се. Младите не са опорочени и могат да се поддават на каквито си искат настроения или илюзии, които обаче им дават шанс, при полагането на някакви усилия от тяхна страна, да се освободят от заблудите, от илюзиите, от грешките, от слепотата си. Младият човек има предимството, че може да се учи, а ученето е точно това: да се освобождаваш от слепотата си, този е неговият толкова възвишен смисъл. Истината е тази, която отваря очите на човек, сляп за нея. Та младите имат всички шансове да преживеят този толкова потребен им вътрешен поврат: да се откажат от пътя на злото, по който са поели, и да поемат по пътя на доброто. По пътя на своя личностен разцвет, на своята личностна пълнота и пълноценност. Всеки млад човек най-вече може да свърне, повтарям, от пътя на злото - и да поеме по пътя на доброто.

Пътят на доброто е пътят на истината. А истината е тази, която ни прави свободни, истината именно освобождава, по думите на нашия тъй велик Спасител Христос. Това е. Просто е. А обладани от дяволи, от бесове и от демони в този наш живот има много, особено в нашето свидно отечество Мутроландия, нали така?! Ще трябва обаче нещо да правим за да се освобождаваме от тиранията на тия толкова зли демони дето тресат толкова много хора, било млади, било уж зрели, ала недозрели, било "обикновени" хора (всеки човек обаче е необикновен, е уникален, по тази причина може да бъде и велик, да, да си човек е нещо наистина велико!), било пък... намиращи се на някакви властни позиции, които поради властта си са допуснали да се поддадат на някакви крайно коварни и опасни, казахме, илюзии, мании за всемогъщество, за всепозволеност и прочие.

Ще завърша този път по ето какъв необичаен начин. Някакъв ученик, на когото, изглежда, водя часовете по философия, ми е писал коментар, интересни неща казва, за жалост, сега нямам време да му отговоря подробно. Ето къде се намира неговия коментар: виж коментарите под публикацията със заглавие Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!. Аз ще сложа неговия коментар все пак тук, в светлината на казаното по-горе май и не се налага да му отговарям специално, казаното по-горе му отговаря напълно изчерпателно. Аз затова ще му кажа там да прочете внимателно (ако иска да разбере моето разбиране по вълнуващите го въпроси) този мой текст и на негова база да се опита сам да си отговори на тревожещите го толкова въпроси. Ето какво ми пише той:

Аз съм от вашите ученици. Толкова сте заслепен да си вярвате, че всичко знаете. Определено "Аз знам, че нищо не знам" не важи за вас. Защо си мислите, че в една професионална гимназия като ПГЕЕ трябва някой да се интересува от философия? Учениците, които са се записали да учат в нея, нямат желание да учат философия. Те искат да хванат поялника и да разберат как се случват нещата. Защо сте тръгнал да говорите как философията била толкова важна (целият живот бил философия)...Не виждате ли обстановката около вас, че не се интересуваме от философия и единствено се излагате... Ядосвате се когато някой ви наранява "авторитета", а вие правиш същото с една много добра специална гимназия. Не заслужаваш да си учител там! Вие дори не знаеш как да преподаваш... Нека ви дам един пример който се случи в наш час. В предишният час вие ни казвате "Ученици, помислете със свои мисли и отговорете на поставените от мен въпроси", следващият част вдигате ученик, който доста добре разказа своите мисли (около 10 мин. говори като защищаваше думите си), но вие просто не бяхте съгласен и затова казахте не сте се подготвил, "не сте чел от на други мислите" и след това един мой съученик ви попита "нали казахте миналият час с наши мисли?"... вие замълчахте и накрая казахте "блъфирах"...

Толкова, това ми казва този ученик. Казах, че няма да му отговарям отделно, нека да си отговори сам като прочете написаното по-горе. А сега пък ето какво пише като коментар във Фейсбук г-жа Мария Василева, тя за мен е неоспорим авторитет, това е една дама, която целия си живот е отдала да работи на попрището на образованието, бивша учителка е в Хуманитарната гимназия в Пловдив, сега е пенсионерка, преподавала по френски език. Ето нейното възприятие на цялата история, на последните факти и явления особено:

Да, до тук стигат нещата в училище през 2016, нека се знае от бъдните поколения! На фона на всичко в страната ни няма нищо ново и учудващо, нали? Управници и чиновници издевателствуват над народа, хора с дебели вратове го бият, лекари безпристрастно гледат как умира физически, учители го осакатяват морално, медии публикуват лъжи... Всичко продължава да си бъде гнусно, гнусното е начин на живот.

Мразя хората в тази страна. Сякаш няма мисъл в главите им, работят само основни инстинкти и най-вече инстинктът за самосъхранение, на който се подчинява всяко човешко действие.

Как деца стигат до такова извращение? Колко трябва да са извратени родителите им и цялата среда, в която се развиват, най-вече училището, където прекарват половината от времето си? Даваме ли си сметка колко нечовешки събития се случват около нас? Някои ще запалят свещ от време на време в църква, ще спонсорират строеж на църква, ще подадат хляб на циганин, на беден, на болен, други и жертва няма никога да направят. Не че жертвата ще ги спаси - защото Бог иска милост, а не жертви. Що за човеконенавистник може да гледа беззаконията във вашия час? Нормалният човек ще скочи от мястото си, ще изкрещи: "Къде се намирате вие? Какво правите с вашият учител?". Няма абсолютно нищо общо това, което смятате, че този преподавател върши с начинът, по който се отнасяте към човешко същество! А вместо да направят това, те мълчаливо стават съпричастни на гаврата.

"Нека се разпали омразата, нека стигнат до крайност, ние да запишем какво става в часът на този учител!", така ли, Госпожо Анастасова и сие? "Така ще докажем, че греши, така ще оправдаем уволнението му - ето, самите ученици не го искат!" Това си мислихте, нали? Никак не е трудно да отгатнем. Само че същите тези ученици, които така грижливо заработват угодните за тях условия за незаслужени оценки, нападайки всеки, който иска от тях да ги заслужат, няма начин да не си дават сметка и за вашето поведение - като човек и като директор. Вие за пореден път се излагате, не Грънчаров. Той не се е изложил нито веднъж, но дори съдът в Страсбург няма да ви накара да се засрамите. Позорът е голям, но чий позор?!

Една от основните цели в предучилищна: никога да не се подиграваме на другите - внучката ми в Швейцария казва това.

Maria Vassileva

За мен възприятието на уважаваната г-жа Василева е критерий. Не твърдя, че аз не допускам грешки, не съм напълно невиновен за нищо, напротив, аз знам много мои грешки, за които други хора не знаят, а има и такива, които вероятно още не съм осъзнал, аз съм грешен човек и не се смятам изобщо за непогрешим. Но се старая в ужасните условия да не си загубя човешкия лик, ето това за мен е важното. Щото, виждаме, има пагубни емоции - примерно завист, злоба, жажда за мъст и такива подобни - които могат да изпепелят човешката душа, да съсипят живота на човека. Има и други такива пагубни емоции, примерно мания за непогрешимост. Или горделивост. Или властолюбие. Или презрение към околните, които са ми, видите ли, "подчинени". И тъй нататък.

Има пагубна мания, според която се чувстваме длъжни да мразим най-силно човека, който фактически ни прави... добро. Знаете ли за тази мания, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Да, прави ни някой истинско добро, а ний се чувстваме длъжни да го накараме, за благодарност след това, същият този човек да яде... няма да напиша грозната и миризлива дума, но вие ще се сетите какво караме да яде оня, които в нашенските ни специфични условия си позволи да ни направи добро, според нашенската родна поговорка. Та ето, г-жо Василева, когато директорките наблюдаваха безстрастно как учениците се гаврят с мен, те, разбира се, освен това, което ти смяташ, че са си мислели и са целели, нищо чудно да се целили и ето това:

"Нека учениците да ядосват Грънчаров, нека на него да му кипне, нека да загуби контрол върху себе си, нека, примерно, да вземе да направи нещо недопустимо, примерно, да хвърли ето тази там дебела философска книга, която държи, срещу обиждащия го ученик, нека да перне по окото обиждащия го ученик с книгата, пък ний тогава ще направим протокол за случилото се, а на тази база ще уволним вече съвсем правилно тази изрод Грънчаров, да види той дали тогава дали ще се намери съд на тази земя, който да го върне ако той, да речем, е дръзнал да удари ученик!". 

Може пък и такива омайни мисли да са имали въпросните другарки, госпожо Василева, ний знаем, че човешката душа крие такива потресаващи тайни, че никой не може да разгадае какво именно се крие в някоя човешка душа. Е, може да не са имали такива мисли, разбира са, ний не допускаме, че са имали чак такива долни мисли, да, не щем да ги набеждаваме чак пък в таквиз перверзни мисли. Може да са имали някакви други мисли, не зная обаче какви са им били мислите. А те сами мълчат и не си казват с думи какви са им били мислите. Само те могат да кажат какви са им били истинските мисли. Бъдете уверена, ще направя нужното да предизвикам тия толкова замислени дами да кажат откровено какви мисли са имали в главата си когато така безстрастно гледаха моето пържене на кладата оня ден!

Ох, спирам да пиша, капнах от писане! Малее, изморих се кански тази сутрин! Простете за толкова безобразно големия текст, който се получи тази сутрин! Не го четете, защо трябва пък да се морите толкова, глупости некакви пише тоя там Грънчаров, майната му, глупак неден, мисли си, че някой чете излиянията му! Нещастник! Хайде ний да си празнуваме празниците, нали така, идва Деня на будителите, ще празнуваме, ваканция иде, малка, ама ваканция, ваканция, ама малка, много мъничка таз ваканция бе?!

А аз имам нужда да си почина, ала виждате сами, от писане капнах и тази сутрин! От обидите и от всекидневния стрес и тормоз капнах съвсем. Как ли ще оцелея още седмица или две в нашето тъй вълнуващо всекидневие на нашето толкова революционно училище?! Не зная дали изобщо ще оцелея още седмица или пък месец, не, не може да се оцелее чак толкова в толкова тежките условия. Ще се мре май, натам отиват работите, аз вече няма сили. Капнах съвсем. Е, някои може пък скоро да играят и... казачок върху... пресния ми гроб, защо не?! (Враговете на Стамболов не само играли хоро върху пресния му гроб, ами и се... изхождали върху него, абе направо казано, дръзнали да... серат върху гроба му, таз истина, тез факти "единствено-правилно преподаващите учителки по история" казаха ли ви ги?! Не, очевидно, е, аз пък ви ги казвам, да ги знаете за всеки случай. Може и пък да се позамислите малко в каква приказна страна живеете, нали така?)

Чао и до скоро, приятна ваканция на всички! Бъдете поне вие живи и здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo