Силата е нетрайна, но мъдростта и добрината са непреходни

Из: Историята се пише пред очите ни. Големият въпрос днес е кой я пише

Новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев

... Скъпи сънародници,

Щастието и демокрацията не са крайна спирка. Те са начин на пътуване. Човешките права и свободи не се инсталират, те се спазват. Върховенството на правото се отстоява ежедневно и от всеки. Залисваме се по силни лидери и популисти. Силата обаче е нетрайна, докато мъдростта и добрината са непреходни. Добре е да дадем път на политиците с морал и достойнство, които отстояват принципни позиции и общочовешки ценности. Относно доходи и инфраструктура, нека се почувстваме като европейци, но и да действаме като европейци, като подкрепим европейските ценности за мир, човешки права и свободи, и върховенство на правото. Да добавим стойност, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда. Кризите са факт, но е факт също така, че нашите доходи и просперитет зависят от това, какво произвеждаме, колко сме образовани и ефективни, зависят от доброто име и репутация на България и българите по света. В светлината на предстоящото българско председателство на Европейския съюз трябва да покажем най-доброто от България на Европа и света... (Из: Прочети ЦЯЛАТА РЕЧ)

ДОБАВКА: Предлагам да прочетете и ето това: Размисли по повод на Новогодишното послание на президента Плевнелиев от Илиян Василев, а също и непременно ето този текст на г-н Иво Инджев Борисов: Честита стара година!, заслужава си да се прочетат...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo