Предстои измиране на простаците, те са осъдени на гибел от самия живот, от самото битие

В разговор около подхвърлената снощи тема за това има ли надежда простаците и простащината у нас да бъдат поне намалени (и да загубят доминиращото, господстващото си положение в родните български условия: та те у нас в момента имат такова надмощие че държат дори политическата власт!) ми се наложи да развия следните тези:

Ние сме посткомунистическа, а не феодална държава. Разгулът на простащината у нас е естествена последица от дългогодишното господство на комунизма: комунизмът е власт на простаците и затова десетилетия наред култивираше човешко уродство, сиреч простащина, отказ не само от свободата, но най-вече от мисленето.

Ще се отървем окончателно от комунизма и ще се оправим едва когато успеем да направим така, че простаците (и наглеците) у нас да нямат пълно мнозинство - и когато ги принудим да сдадат политическата власт на умните, на способните, на мислещите, на талантливите хора...

В 21-ви век трудът все повече става интелектуален, именно затова простаците и простащината ще бъдат изместени от живота - от тях просто няма да има никаква нужда, няма да има никакво битийно оправдание за съществуването им. Предстои измиране на простаците, те са осъдени на гибел от самия живот. Само обаче трябва да внимаваме, съпротивлявайки се на своята участ, простаците да не унищожат и страната ни, щото у нас, казах, те са в застрашително мнозинство. (В Русия е същото, там простаците достигнаха критичните 85% подкрепа за Путин!)

... Да, изглежда прекалено оптимистичен ми е е възгледът, но залагам на солидни аргументи все пак. Дано не греша. Теорията ми обаче ще се изпълни само ако умните, обичащите да мислят и да учат, т.е. свободолюбивите хора у нас си изпълнят задачата и мисията, дадена им от самия живот: да спомагат за изтласкването на простаците и на простащината от монополното й положение в страната ни. Това става чрез истинско образование, чрез просвета, чрез възпитание, чрез адекватно личностно формиране. (Но как да стане като и сред учителите у нас простаците не са малко, напротив, простотията, немисленето, папагалстването около баналности достойно са представени и сред българското учителство!) Сега разбирате ли защо съм прав като от години алармирам, че без пълна промяна в образователната ни система ние, българите, ще измрем като едното нищо?! Простащината в съвременни условия неминуемо води до гибел, това важи за индивиди, но и за цели народи.

... Моят бизнес не е с илюзии, залагам само и единствено на истината. (Аз затова съм "черна овца" или "бяла врана".) А истината е "продукт", който в наши условия съвсем не се търси. Страната на простаците неслучайно е и страна на лъжците. Ние сме страна не само на простотията и на простаците, но и на лъжците, тези две неща вървят ръка за ръка. Ние сме страна на глупаците защото сме страна на тарикатстването на дребно, което е естествен резултат от немисленето, от отказа от мислене, сиреч, на простотията, на глупостта...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo