Авторитарната административно-командна система на социализма доведе до пълен провал във всички сфери на живота и особено в икономиката, селското стопанство, търговията, тя породи катастрофа, вечен дефицит, бедност и т.н. Според тази насилническа система партийно-държавната бюрокрация или номенклатура решава всичко без да се допитва до никого, прави си каквото си поиска, игнорира тотално обективните закони на стопанския живот, пазарът е задушен, всичко се планира, регулира силово, производство, доставки, цени на стоките, заплати - всичко се определя централно от някакъв "всемогъщ" и "единствено-правилно мислещ", видите ли, "мозъчен център". Разрухата, до която тази волунтаристична система доведе страната, е призната дори от самата Партия-виновница за този произвол, прочетете доклада на Петър Младенов на пленума на ЦК на БКП от 11 декември 1989 г., комунистите сами признаха, че доведоха страната до пълна разруха, до най-ужасна национална катастрофа! (Виж непременно: Нинова(ция) в борбата срещу омразната й демокрация, статия на ИВО ИНДЖЕВ.)
След като въпросната авторитарна и командно-административна система беше премахната от различните сфери на живота, иначе казано, след като благодарение на частната собственост, на пазара и на инициативата на свободните собственици се стигна до освобождаване на икономиката от веригите на бюрокрацията, животът в страната постепенно се върна в естественото си русло, деформацията, наречена "социализмо-комунизъм", постепенно беше надмогната (въпреки че нашият български "капитализъм" е своеобразен, комунистите у нас станаха "капиталисти" и на това основание тях ги изби на бандитизъм, на кражби, на злоупотреби, на беззаконие, нашият "комунистически капитализъм" е твърде уродлив, но да се абстрахираме от това, факт е, че имаме богат пазар и вече няма дефицит на стоки - както беше преди, при комунизма). Значи какво ни отне демокрацията? Отне ни най-вече НЕСВОБОДАТА, отне ни тиранията, другарко Нинова!
Но не за това ми е думата, а за нещо друго, не по-малко показателно: значи всяка сфера на живота в общността, която се освободи от тиранията на държавно-партийната бюрокрация, се връща към живота, а животът в човешката общност е невъзможен без свобода, нали така? И сега сами преценете защо българското образование, което е последната чисто комунисто-социалистическа сфера, все още изнемогваща под тиранията на партийно-държавната образователна бюрокрация, се намира в такова катастрофално състояние: ами разбира се, че ще се намира в такова катастрофално състояние след като само в тази сфера 10 ноември 1989 г. още не е дошъл, след като единствено в нея социализмът е пълен, а пък учителите, учениците и техните родители все още търпят пълния властови произвол на въпросната образователна бюрокрация! (Социализъм не е нищо друго освен диктат на държавата над живота на индивидите.)
Българското образование за кратко време ще изживее пълен поврат към живота, а това значи разцвет, просперитет и огромни постижения само след като в тази последна нереформирана изобщо сфера се възцари СВОБОДАТА - и демокрацията. На тази база и цялото ни общество ще получи мощен стимул за своето развитие, щото в образованието се подготвя адекватния на изискванията на живота човешки потенциал на страната и нацията.
Освободим ли образователната сфера, с това ще отстраним, ще елиминираме последното условие, което задържа страната ни в бедността и в унизеността. България ще стане друга още от момента, в който българското образование стане това, което трябва да е по Конституция: сфера на свободното развитие на индивидите!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар