Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 19 август 2017 г.

Българинът на власт е азиатски деспот, ако пък е под нея е роб, очакващ всичко от господаря - държавата



Из: Духът на отрицание у българина, Автор: Найден Шейтанов

И тъй, в психологията на бъл­гарското отрицание имат над­мощие следните елементи: апа­тия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народ­ност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за са­мозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отноше­нията към другите, простотия и заинтересованост на бюрок­рати, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр.

Както е имало и има у нас официален и неофициален фолклор, тъй е съществу­вал и съществува „дух на утвър­ждение" и „дух на отрицание". Няма нужда да се казва, че тако­ва отрицателство не е нещо из­ключително българско, че то се гнезди в манталитета и на дру­ги славянски народи: на руси, по­ляци, чехи; на неславянските – ирландци, испанци, португалци; дори в известни случаи се забе­лязва и у главните носители на европейската култура – англича­ни, френци, немци, без да говорим за азиатските и други народнос­ти. Трябва обаче да се каже, че тоя дух на отрицание е нещо твърде много българско и най-простото доказателство за то­ва представя известният израз „Българска работа!", гдето се иска да се характеризува сбито отрицателното в нашия живот.

Психиката на нашето отрица­ние е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидне­вие. Тя обикновено върви като мрачен двойник на положителна­та психика. Детето например се означава в една народна песен ка­то „живи железа на ръце", т.е. като окови за майката. Казва се „син като клин", т.е. нещо вреди­телно, а за дъщерята – че расте за чужда къща или че е вид на овощно дърво, плодът на което яде друг. Момата и момъкът през периода на любенето се „лъ­жат", т.е. надхитрят. А сватба­та се представя като нещастие през „сляпата неделя", когато младоженецът бърка в торба със змии, т.е. с жени, и „ако има къс­мет", изважда обикновена змия, а не усойница. Затова – „посгоди се, пороби се", „ожени се, погреби се". Съпругът и съпругата се пред­ставят като антиподи на живо­та: той е куче, тя е котка, той внася, тя изнася. Семейният жи­вот се движи обикновено в ат­мосфера на караница. (...)

В сдружение за обща работа малко се вярва: „Орташка кобила и кучета не я ядат." Напротив, хвали се индивидуалната стръв за благо и успех: „На вълка вра­тът е дебел, защото си върши работата сам", „Света не мож оправи, ами гледай да го оправиш за себе си". Доброто се смята за нещо слабо, беззащитно, а на ху­бавото се приписва жалък жре­бий: „Най-хубавата ябълка свиня­та я изяда." Храни се съмнение дори към върховната справедли­вост: „Богат ли си – в рая, сиро­мах ли – накрая." Селото се схва­ща като самостойна държава. Затуй се водят същински битки с другите села за пасища и гори. Селото изобщо мрази града. Гражданинът се схваща отрица­телно: „гражданин – кръстен дя­вол". „Той седи под сянка – не ра­боти." За труд се признава само полската работа. Мрази се и градската култура. (...)

Градът е за нашия народ така също седали­ще на бирници – данъкът не се схваща като лепта за общото, а като робско даждие – и главно център на власт. Властта, осо­бено административната, е най- висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достиг­не тя – се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота. От­там извънредно силното политизуване на широките ни народни маси – нещо, което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, удов­летворение на лични интереси. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Какво странно има тук? Примитивната психика се проявява по този начин! Друго трябва да се запитаме,защо нито един грамотен Българин не създаде положителен образ,герой? Всички като че се стремяха да осмеят,да очернят,да подиграят,до карикатура,обикновения човек....Така образованите компенсираха своята духовна нищета! А,един поглед върху света,показва,че повечето водещи държави имат,поне един положителен герой.... И така,ние имаме живи герои,но славим....Бай Ганьо....Андрешко...https://web.facebook.com/karlgystavyung/

Tasko Tasev