Из: Духът на отрицание у българина, Автор: Найден Шейтанов
И тъй, в психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр.
Както е имало и има у нас официален и неофициален фолклор, тъй е съществувал и съществува „дух на утвърждение" и „дух на отрицание". Няма нужда да се казва, че такова отрицателство не е нещо изключително българско, че то се гнезди в манталитета и на други славянски народи: на руси, поляци, чехи; на неславянските – ирландци, испанци, португалци; дори в известни случаи се забелязва и у главните носители на европейската култура – англичани, френци, немци, без да говорим за азиатските и други народности. Трябва обаче да се каже, че тоя дух на отрицание е нещо твърде много българско и най-простото доказателство за това представя известният израз „Българска работа!", гдето се иска да се характеризува сбито отрицателното в нашия живот.
Психиката на нашето отрицание е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидневие. Тя обикновено върви като мрачен двойник на положителната психика. Детето например се означава в една народна песен като „живи железа на ръце", т.е. като окови за майката. Казва се „син като клин", т.е. нещо вредително, а за дъщерята – че расте за чужда къща или че е вид на овощно дърво, плодът на което яде друг. Момата и момъкът през периода на любенето се „лъжат", т.е. надхитрят. А сватбата се представя като нещастие през „сляпата неделя", когато младоженецът бърка в торба със змии, т.е. с жени, и „ако има късмет", изважда обикновена змия, а не усойница. Затова – „посгоди се, пороби се", „ожени се, погреби се". Съпругът и съпругата се представят като антиподи на живота: той е куче, тя е котка, той внася, тя изнася. Семейният живот се движи обикновено в атмосфера на караница. (...)
В сдружение за обща работа малко се вярва: „Орташка кобила и кучета не я ядат." Напротив, хвали се индивидуалната стръв за благо и успех: „На вълка вратът е дебел, защото си върши работата сам", „Света не мож оправи, ами гледай да го оправиш за себе си". Доброто се смята за нещо слабо, беззащитно, а на хубавото се приписва жалък жребий: „Най-хубавата ябълка свинята я изяда." Храни се съмнение дори към върховната справедливост: „Богат ли си – в рая, сиромах ли – накрая." Селото се схваща като самостойна държава. Затуй се водят същински битки с другите села за пасища и гори. Селото изобщо мрази града. Гражданинът се схваща отрицателно: „гражданин – кръстен дявол". „Той седи под сянка – не работи." За труд се признава само полската работа. Мрази се и градската култура. (...)
Градът е за нашия народ така също седалище на бирници – данъкът не се схваща като лепта за общото, а като робско даждие – и главно център на власт. Властта, особено административната, е най- висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне тя – се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота. Оттам извънредно силното политизуване на широките ни народни маси – нещо, което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, удовлетворение на лични интереси. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Какво странно има тук? Примитивната психика се проявява по този начин! Друго трябва да се запитаме,защо нито един грамотен Българин не създаде положителен образ,герой? Всички като че се стремяха да осмеят,да очернят,да подиграят,до карикатура,обикновения човек....Така образованите компенсираха своята духовна нищета! А,един поглед върху света,показва,че повечето водещи държави имат,поне един положителен герой.... И така,ние имаме живи герои,но славим....Бай Ганьо....Андрешко...https://web.facebook.com/karlgystavyung/
Tasko Tasev
Публикуване на коментар