Изчезналите от т.н. "библиотечка на самообслужване" в Симеоновата градина мои книги и колекцията от броеве на списание ИДЕИ са били откраднати от антиквар - видях ги на неговата сергия, намираща наблизо до градината. Мистерията около тези "изпарили" се книги и списания се разбули: оказа се, че в наше време в български условия е възможно да се крадат дори... книги - и то с цел продажба! Не за четене, а за продаване. Изцяло - в духа на нашето прагматично време! :-)
Бързах и не ми се разговаряше с антикваря. (Възможно някой друг човек да ги е откраднал и да му ги е донесъл, най-вероятно така ще ми каже ако го попитам откъде има книгите и списанията.) Интересно ми е обаче да разбера ако продължавам да нося книги и да зареждам "библиотечката на самообслужване" в Симеоновата градина докога книгите ще продължават да бъдат крадени? (До този момент това се случи три пъти.) Чудя се дали да не устроя този експеримент. Възможно е в един момент да се задоволи търсенето от страна на крадльовците и в един момент книгите да почнат да бъдат вземани от... събирачите на хартия за вторични суровини. Всичко е възможно.
Едно нещо обаче е само невъзможно: даже и книги на "свободно ползване" в нашите условия да останат неоткраднати, ето това изглежда е съвсем невъзможно да се случи. Всичко у нас се краде, в това число дори и книги се крадат. Не знам само дали изненадващото откритие, че у нас се крадат дори и книги трябва да ме радва или натъжава? Та значи от "правилото за ръководство" на тази къщичка за книги (ВЗЕМИ, ПРОЧЕТИ, ВЪРНИ) първите две неща ги правят, само третото, връщането, не се изпълнява... което води до това къщичката постоянно да е празна.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Е, значи очаква някой дая ги купи - съответно ги смята за ценни.
Aneta Edreva
Букинистите са хора, познавачи ако не на друго, то на читателските наклонности. Моите книги винаги са се купували когато са стигали до щандовете и лавиците на книжарниците. Но в един момент книжарите започнаха да ги оценяват като непазарни - и затова книгите ми се застояха в складовете и по борсите, непипнати от ръка на читател. Това за мен беше голям удар. Но книгите, подобно на виното, колкото повече остаряват, толкова по-ценни стават. Чудя се дали да не взема да разпространявам книгите си вече по тази начин: като ги оставям на подобни места, та оттам все пак някак да стигнат до ръка на читател. То да печеля нещо за труда си вече нямам надежда, но поне книгите ми да не стоят по складовете... на вниманието единствено на... мишките!
А защо не се договорите с антикварите? Така иза Вас ще има нещо и те ще имат легално стоката.
Aneta Edreva
Защото не ги щат. Те очевидно предпочитат нищо да не дават на авторите и издателите. Печалбата е единственият стимул за тях.
Публикуване на коментар