Проект за крайно експресивно Отворено писмо до височайшите длъжностни лица и институции, касаещо катастрофалната ситуация в образованието

Налага се да продължа подетото вчера разсъждение; неговата теза е формулирана в заглавието: Или ще бъдеш човек в истинския смисъл, т.е. свободно нравствено същество, или ще бъдеш безнравствен роб на своите инстинкти и на пошлите социално-материални интереси. Вкратце казано, най-фундаменталния избор, който всеки от нас по необходимост прави, е този: или ще бъда човек (същество, достойно за своя Велик Създател), или ще се откажа от тази възможност и ще бъда следователно нещо друго, примерно, ще бъда... "социално животно", което се грижи единствено за своите материални и прагматични интереси, ще бъда роб на инстинктите си и прочие. А още по-кратко казано, използвайки една традиционна изразителна терминология, можем да кажем, че изборът е: ще служа или на Бога, или на Сатана (двете начала, на доброто и на злото, пределно ясно обозначават всичко онова, което стои зад тях).

Фундаменталния избор, излиза, е: или ще бъда свободна (и достойно живееща) личност, или ще бъда обезличило се същество, което живее според изискванията на материалната си природа, своята и на света, в който сме поставени. Или ще избера духа и ще служа на духовното у себе си, на Божията искра у себе си ("Тъй като човекът е дух, той смее и трябва да смята себе си достоен за най-висшето; величието и могъществото на неговия дух са така големи, че той никога не може да ги надцени.", думи на Хегел), или ще пренебрегна духовното у себе си и ще служа на... тялото си, ще обслужвам неговите желания и страстите на своята "материална душа", ще бъда безбожник, материалист, ще бъда бездуховен и безнравствен. Тази са основанията на двете ценностни системи, между които можем да избираме: тази на духа и другата, която е именно система на бездуховността, на пошлия интерес, за такива хора плътско-егоистично-социалното е догма, на която те най-покорно служат.

Има, иначе казано, два свята, този на свободата, това е царството на духа, другият е царството на необходимостта, на причинността, на въпросните пошли, социални и прагматични интереси, такива хора не знаят що е свобода и цял живот робуват на материалния си интерес, обслужват го, те си имат и съответната "философия", аз бих я нарекъл комуноидна философия, философия на комуноидите, на безличниците, на наглата гмеж от интересчии, властолюбци, подлеци, простаци, мошеници, мързеливци и т.н. (тяхна особеност е че паразитират за сметка на социума, на другите). Ето две мисли на философи, които могат много да ни помогнат с оглед постигане на истински съществения смисъл:

Човек с истински характер е този, който, от една страна, си поставя съществено съдържателни цели и, от друга страна, твърдо се придържа към тези цели, тъй като неговата индивидуалност би загубила цялото свое съществуване ако той би бил принуден да се откаже от тях, това са думи на Хегел.

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение, благороден, изказването принадлежи на Шопенхауер.

Принуден съм да прекратя писането на това пределно високо ниво и да сляза до едно емпирично ниво, което обаче е не по-малко значимо - защото благодарение на него по превъзходен начин може да бъдат илюстрирани пределно абстрактните идеи или построения. Така именно се изпълват с "плът" ония мисли, благодарение на които успяваме да постигнем същината на проблема, т.е. двете нива на анализа се допълват и подкрепят.

Знаете, аз съм се увлякъл да изследвам един изключително богат на смисъл епичен казус, който е свързан с моите борби за декомунизация и демократизация на отношенията в сферата на образованието, по-конкретно в някои училища в Пловдив (преди всичко в пловдивската ПГЕЕ, но напоследък и някои други, които ми служат като чудесни примери за това, че ситуацията навсякъде е аналогична, сиреч - плачевна. И ето, напоследък участвах в "конкурс" за учител по философия в Националната търговска гимназия в Пловдив, кандидатствах за обявено учителско място по философия там, знаете, аз съм безработен, опраскан, уволнен бях от самозабравила се директорка, изживяваща се като охранителка на плачевното статукво; висшестоящите бюрократи пък, оказа се, без капка неудобство показват, че не правят нищо друго освен да бранят интересите на въпросната самозабравила се властваща бюрокрация в сферата на образованието, сиреч, да бранят собствените си егоистични интереси - като изобщо не им пука за коренните човешки и обществени интереси; стигнали сме до положение, че узурпиралата цялата власт в сферата на образованието арогантна бюрокрация без капка неудобство демонстрира, че за нея същественият обществен интерес е нищо, а всичко е нейният корпоративен, иначе казано, мафиотски интерес. Да, ама обществото ни е заспало дотам, че не съзнава това, пък и не намира сили и смелост да се противопостави, та да си отвоюва обратно присвоената от бюрократичната мафия образователна система; у нас всички сфери на живота се владеят от съответните мафии, държавата ни като цяло е станала нещо като частна собственост на арогантната мафия, която се държи така, сякаш държавата й е нещо като бащиния; респективно директорите на училища пък се държат така сякаш тези училища са им именно бащиния, иначе казано, все едно са техни собствени феодални владения. Битката е жестока, самозабравилите се бюрократи са способни на всякакви подвизи, ето и последното потвърждение на тази констатация: Пловдивското Регионално управление на образованието отново разпростря политически чадър над самозабравила се директорка на училище!.

Дойде моментът да коментирам това великолепно писмо, което, интересно е да отбележа и това, не предизвика почти никакъв резонанс у заспалото общество, аз не съм очаквал безхаберието на общността ни спрямо нейните собствени и то коренни интереси да е чак толкова голямо, а малодушието на хората да е чак така колосално. Разбира се, причината бюрократите да се държат така арогантно е точно тази: че хората у нас, гражданите, родителите, учителите, учениците, изобщо всички, излиза, са изпаднали в едно непростимо, даже престъпно безразличие, безхаберие и безчувственост. Изпаднали са сякаш в някакъв ужасен и кошмарен ступор: изобщо не им пука за собствените им коренни при това интереси - държат се крайно унизително, мълчат, спят, хъркат непробудно, само понякога мърморят в несвяст! А добре знаем, че властниците, управниците си позволяват да правят това, което гражданите им позволяват да правят, е, у нас мафиотите на власт си правят всичко каквото им скимне - щото им позволяваме да си правят всичко, което им скимне!

Да изброявам ли последните красноречиви примери, разните там "Суджук-гейт", плановете за "реформиране" на съдебната власт в угода единствено на мафията, останалите всекидневни безобразия от какъв ли не вид и род?! Няма смисъл да изброявам, вие знаете всичко, но въпреки това нищичко очевидно вече не трепва в душите ви. Е, хора като мен, колкото и да сме малко, пък имаме задача да ви тормозим всеки ден, та белким тук-там някой почне да се размърдва, белким на този или онзи почне нещо да мърда в заспалите мозъци. Аз сега, няма как, трябва да изразя в слово (словото ми е единственото оръжие!) своята реакция, и то така, че да помогна на заспалите да осъзнаят какво всъщност става - и да осъзнаят колко подло и малодушно е да се продължава да се спи в такъв един момент. Ще напиша поредното си отворено писмо до въпросните самозабравили се ръководни другари и другарки от образователната сфера, ще го изпратя и на техните безотговорни висшестоящи началства, но знайте едно: аз пиша на тях, ала се обръщам най-вече към теб, драги ми заспали непробудно "гражданино", дето хъркаш като... "заклан", аз не просто пиша, аз крещя, да, ама ти не ме чуваш, не знам какво друго да направя, че да те събудя някак?! Както и да е, проблемът за събуждането на спящите и за вдъхване на кураж у малодушните е голям и тежък, за него тепърва още ще мисля и пиша, а ето моето писмо:

До г-жа МИЛЕНА ЦВЕТАНОВА ДАМЯНОВА, Председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-жа АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА КЛИСАРОВА, Зам.-председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-жа ГАЛЯ ЕНЕВА ЗАХАРИЕВА, Зам.-председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-н ЕРОЛ ОСМАН МЕХМЕД, Зам.-председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-н МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ, Зам.-председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-н ЙОРДАН ИЛИЕВ ЙОРДАНОВ, член на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-н ИВО АНГЕЛОВ ХРИСТОВ, член на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До г-жа Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование от Пловдив, в момента безработен понеже преди няколко месеца беше повторно подложен на процедурата опраскване (уволнение) от самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ, вдъхновявана от Началничката на РУО-Пловдив

Уважаеми дами и господа депутати от КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА в Народното събрание на Република България,

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема г-жо омбудсман,

Уважаема г-жо Председател на КЗД

Уважаеми дами и господа медийни дейци,

Пиша Ви тази жалба, обръщам се към Вас с това отворено писмо не защото ме е овладяла манията, изразяваща се в пристрастеност към писането на жалби и отворени писма до различните длъжностни лица и до съответните институции, а защото се чувствам длъжен, бидейки ангажиран български гражданин, да Ви информирам за тежката, направо катастрофална ситуация, създала се в сферата на образованието - на примера на град Пловдив аз правя аналогия за ситуацията и в държавата ни като цяло. Понеже имам нужното пълноценно възприятие на случващото се не от вчера, а от години, да, години наред аз не просто наблюдавам и регистрирам почти всекидневно всички заслужаващи внимание и изразителни, така многозначителни явления (аз съм много активен блогър и от повече от 10 години си водя своя аналитичен блог, който е посветен предимно на проблемите в образователната област), на тази база имам и своето обяснение, своята концепция защо всичко това се случва, как е възможно да бъде допуснато, какво трябва да бъде направено, та нещата да почнат да се поправят и пр.; своята теория за тази толкова любопитна сфера на моите изследователски интереси съм изразил в цяла една поредица от книги, които съм публикувал (под формата на есета, на очерци, на анализи и пр.) пак най-напред в своя блог, който е доста посещаван и четен. Освен това имам предимството, че не съм просто бездушен регистратор на случващото се, напротив, най-активно участвам в толкова силно заинтересувалите ме явления и процеси в сферата на пловдивското (и българското като цяло) образование, нещо повече, аз самият съвсем съзнателно провокирам и предизвиквам, опитвам се да насочвам хода на нещата; причината да се държа така е, че се съзнавам като борец за същностна и коренна промяна или реформа в образователната област, да, се боря години наред за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ (и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ) на отношенията в училищната общност, в която от много години (вече 17) работя като учител по философия и гражданско образование, а именно училищната общност на пловдивската ПГЕЕ (това значи "Професионална гимназия по електротехника и електроника", иначе казано, това е прочутият "ТЕТ-Ленин" в Пловдив, народът все още във всекидневната употреба го нарича именно така, което е твърде многозначително, изпълнено е с невероятно богата на смисъл символика!).

До такава степен съм се отдал на тия свои паралелно разгръщащи се борби и изследвания (при мен в пълно единство се намират и теоретичното, и ценностното, сиреч идейно-емоционалното ниво, но също така и практическото ниво, това са именно съзнателните ми действия за промяна на плачевното статукво; всички тия аспекти при мен са органично свързани!), че с оглед важността на предприетата задача в последните 4-5 години направих всичко необходимо не просто да фиксирам, да документирам постигнатите по емпиричен път резултати, но и същевременно да информирам отговорните длъжностни лица в образователната институция и в ръководните и контролни органи, които имат отношение и могат да повлияят с нещичко за насърчаване на промяната към добро (имам предвид Министерски съвет, Народно събрание, национален и градски омбудсман, КЗД, дори съдилища, щото ми се наложи да водя доста съдебни дела в последните години и пр.). За мен беше, не крия, безкрайно интересно и любопитно да разбера реакциите на съответните длъжностни лица, органи и институции, щото и в тези реакции се крие огромен, при това твърде многозначителен смисъл; така се очерта, смея да заявя, пълната, цялостната, пределно богата на смисъл картина на реално случващото се в т.н. "жив живот", в самата действителност, това е огромен материал, по който един ден благодарните и признателни потомци (пък и историците) ще имат възможността да разберат нещо изключително важно за нас самите и за времето, в което сме живели, за борбите, които сме водили, за глупостите, които сме правили, за непростимите грешки, които сме си позволили да допуснем.

За пример давам следния факт: за случилото се в периода от октомври 2015 година (това е от времето след първото ми опраскване от директорката на ПГЕЕ, станало на 19 май 2014 г., по това време вече тече заключителната фаза на тежкия съдебен процес, който аз водя за отмяна на заповедта й за моето уволнение, делото е на ниво Върховен Касационен съд, малко след това, през декември същата година, аз ще спечеля делото и съдът в началото на януари 2016 г. ще ме върне на работа в ПГЕЕ, та значи за времето, изтекло до момента на следващото, на повторното ми опраскване, което тъй войнствената директорка на ПГЕЕ в Пловдив дръзна да извърши на 23 март 2017 г. всички текстове, това са жалби, доклади, отворени писма до различни институции, това са разни есета, очерци, други текстове, съдържащи мои предложения, инициативи, иновации и прочие, т.е. целият този текстови материал, снимки и пр., е събран в... 17 тома (!!!), всеки от които е от стотина страници формат А 4 (избрах този формат, щото да могат да се четат писмата, имам предвид отговорите, които съм получавал от различните институции) или пък по около 200 страници формат А 5, т.е. обичайния формат когато се издават книги, което значи, че въпросният материал е от около (17 по 200 прави... 3400 страници!), да, това са именно 3400 страници, каквито са страниците на книгите (това е текст по обем равностоен на три Библии!)! Положих огромен труд не само да напиша и да обработя този огромен материал, но и да го издам и в хартиен вид, това ще са моите писмени доказателства по откриващия се на 5 септември 2017 г. нов, пореден съдебен процес, на който моя милост отново атакува изцяло волунтаристичната заповед за уволнението ми, съчинена от наистина съвсем самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ. Пиша това просто за да Ви информирам за мащабите на моето човешко, професионално (учителско и писателско, тия две сфери при мен също са неделими), изследователско, научно, практическо-реформаторско и прочие дело, с което съм се нагърбил, разбира се, потресаващо е, че въпросните властващи бюрократи от образователната сфера, заслепени от битката за своето собствено оцеляване, която водят не само по пределно арогантен начин, но и съвсем безцеремонно, погазвайки и право, и закони, да не говорим пък за морал, та значи ума ми не го побира до каква степен тези властници са се самозабравили - та те са загубили всякаква връзка с реалността, с действителността, те очевидно живеят в някакъв магически, фантастичен, илюзорен административен свят, който няма нищо общо с реалния, живеят в някаква паралелна "реалност", която е в пълно противоречие с действителните проблеми и нужди на младите хора, на учениците, на страната, на обществото, на нацията ни като цяло най-сетне!

Да, оказва се, че този извод е неизбежен ако се подходи обективно към картината, очертана в изброените по-горе текстове: самозабравилата се арогантна и безскрупулна бюрокрация в сферата на образованието не знае никакъв друг интерес освен своя пошъл, егоистичен, себичен материален и властнически интерес, нейният интерес обаче се намира в пълно противоречие с коренните и същностни интереси на младите хора най-вече (които са именно жертвите на административния произвол на тази същата властваща бюрокрация), на обществото, на гражданите, на страната, на държавата, на нацията ни като цяло! Интересно е, че изглежда и на цялата върховна властваща прослойка (имам предвид всички лица, които се изредиха в тия същите години на поста Министър на образованието и науката, а също така и депутатите от съответната комисия, аз и преди съм занимавал и комисията, и Премиера, и Президента на Република България, и кого ли не още!) та значи излиза, че на целия властващ в държавата ни елит изобщо не му пука за катастрофалното състояние, в което се намира българското образование, ето, случаят, който аз представям, именно ситуацията в пловдивското образование, е нещо като лакмус, който ми дава пълното право да направя такъв един извод: нито един министър, нито пък премиер и пр. не направи нещо реално за да озапти, за да възпре поне малко неудържимия административен произвол на самозабравилите се местни бюрократи!!! Да, абсолютно никой не направи абсолютно нищо реално, разумно и смислено - и това е констатация, която е валидна за период от поне 5 години! Аз през цялото това време пишех комай всекидневен поток от жалби, доклади, отворени писма, възвания, петиции, прокламации и какво ли не още, не и не, никой, повтарям, абсолютно никой било депутат, било министър, било министерски чиновник, било Началник на инспекторат, било инспектор, никой не само че не се трогна, не само че не си загуби съня, не, те посрещаха всичко със завидна волска безчувственост, с пълно безразличие и, отбележете, не правеха нищо друго освен взаимно да се защищават, т.е. да защищават единствено егоистичния корпоративен интерес на самата бюрокрация! А образователната властваща бюрокрация има една-единствена цел: да брани със зъби и нокти своето монополно положение във властта. По тази причина въпросните бюрократи, на които изобщо не им пука за нищо друго освен всеотдайно да защищават своята мания за власт, ламтежа си за привилегии, иначе казано, за паразитиране, за нищо, повтарям, не се трогнаха, изобщо не се смутиха от безобразията, за които аз им пишех, излиза, че за тях действителните, истински важните, коренните интереси и потребности на младите хора от качествено образование не значат нищо, което пък означава, че тази паразитираща бюрократична прослойка се е превърнала в сила, която всеотдайно работи СРЕЩУ просперитета на страната и нацията ни като цяло: нима някой може да си мисли, че без качествено, съвременно и истинско образование на младите хора може да има някакъв просперитет в съответната страна и нация?!

Движени от тия "тъй похвални" егоистични импулси пловдивските бюрократи в образованието си позволиха да се държат направо съвсем гротесткно и абсурдно: пловдивското РУО, възглавявано в последните години от г-жа Иванка Киркова (известно време самата тя беше опраскана от една друга политическа сила, но успя да се върне в сградата на инспектората - за да служи всеотдайно на всички храненици из училищата на партията, която тури нея самата на този пост!), не направи абсолютни нищичко за да възпре крещящия по безогледността си административен произвол на директорката на пловдивската ПГЕЕ Стоянка Анастасова, която си позволи да наруши всички норми на правото, закона и морала в отношението си към мен, човекът, личността и учителят, чиито единствен грях е че не капитулира малодушно пред нейната авторитарна тирания, напротив, в ужасните условия в училището направи нужното за да си защити правата и достойнството; да, моят единствен грях е че съм демократ, че си зная правата и че не позволявам никой да ми тъпче нито правата, нито достойнството, напротив, не само се боря за своите права, но и давам вдъхновяващ пример на моите ученици, на колегите си, на гражданството, че човек може да живее и без да клечи в унизителната поза на типичния малодушник, съзнаващ се като роб на самозабравили се властници с мафиотски, с нескриван мутренски маниер на поведение. Аз направих нужното да си защитя правата и достойнството, е, това се възприе от живеещите, казахме, в друг, паралелен свят властващи бюрократи като "непростим грях", за което те си позволиха да ме опраскат два пъти. При това когато след опраскването ми втория път аз реших да изнеса на самозабравилите се управляващи волунтаристи от ПГЕЕ и от РУО-Пловдив (пък и от МОН!) един съвсем практически урок по свободолюбие, по демокрация и по гражданско достойнство и веднага след опраскването ми на 23 март тази година излязох на граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравилите се властници в образованието, проведох протеста си на улицата, на тротоара, до централния вход към двора на пловдивската ПГЕЕ, протестът ми продължи... 77 дни, да, по три часа на ден, от 11 до 14 часа протестирах всеки делничен ден, по време на протеста си направих чудесни изследвания, научих много интересни неща (касаещи най-вече реакциите на всички спрямо про-теста, виждате, думата протест има за корен думата тест), много ми бяха интересни реакциите на учениците, на гражданите, на учителите, на колегите ми, на административните лица от дирекцията и от Инспектората, та значи наистина чудесни изследвания си проведох през тези дни и научих много и то важни неща.

И знаете ли как реагираха последната категория лица, именно от властващата в образованието прослойка? Ами те предимно мълчаха, но и крояха заговори за отмъщение, е, отмъстиха ми за протеста най-напред като опраскаха... моята съпруга, също учителка, тя от няколко години работеше в ОУ "Пенчо Славейков", оказа се, че директорката на това училище била, видите ли, ръководителка на... синдикалната организация за защита правата на... директорите на училища (!!!), да, и такова чудо невиждано си имаме ний в Пловдив, работодателите си имат... свой синдикат, имат си нещо като... мафия (!), е, по нареждане на тази директорска мафия моята клета съпруга също беше опраскана и то по най-отвратителен начин: директорката я принуди сама да напише молба за собственото си уволнение, заплашвайки и изнудвайки я, че ако не го стори ще я опраска дисциплинарно, ще й скалъпи дисциплинарно уволнение; заплашена по този арогантен начин съпругата ми се принудила да помоли да я уволнят "по взаимно съгласие"! Разбира се, когато аз реагирах от свое име (клетата ми съпруга не смее по никакъв начин да си защити правата и достойнството щото има моя пример пред себе си: който се бори за правата си спрямо него въпросната директорска мафия ще направи така, че ще вгорчи живота му, той няма да си намери работа никога и никъде!), та значи аз когато реагирах от свое име, висшестоящия орган, именно РУО-Пловдив отвърна така, че ми показа, че за тях това изобщо не е изненада, те явно имат пълно доверие в необозримите способности на пловдивските директори да си правят каквото им скимне! (Началничката на РУО-Пловдив ме посъветва писмено съпругата ми да си търси правата по съдебен ред, с което "си изми ръцете", т.е. има добрината да ни съобщи, че ние, аз и моята съпруга, ако искаме, можем да се захванем да вършим нейната, на Началничката, работа по озаптяване и вразумяване на произвола на училищните директори!)

Но въпросната директорска мафия отиде още по-надалеч в своята арогантност: когато аз кандидатствах наскоро за обявеното учителско място по философия в НТГ в Пловдив, се оказа, че директорката Славейка Иванова, в тясно сътрудничество и единодействие с вдъхновящата я за реванш над "тъй лошия Грънчаров" инспекторка по философия Антоанета Кръстанова постигнаха нещо като апотеоз в административните пинизи директорът да си прави каквото му скимне: изобретиха тъй мъдрото дискриминационно изискване учителят по философия в НТГ да е... млад човек, да има стаж под 3 годинки, щото, видите ли, директорката на НТГ била взела похвалното решение "да подмладява" кадровия състав на училището! Иначе казано, трябвало им да вземат млад учител, по тази причина, дето се казва, успяха да направят мръсно на тъй страшния "народен враг" Грънчаров, който, за разлика от самата директорка Славейка Иванова не само че не може изобщо да се подмладява (предполагаме, че щом като е такава страстна почитателка на младостта тя успява да подмлади не само цялото училище, но най-вероятно и самата себе си умее да подмладява!), но и има дързостта да мисли, че все пак по-важното за един учител не е колко е млад, а какво умее да прави, какви способности има като учител, доколко може да осигури едно по-качествено обучение на своите ученици. Като осъзнаха благодарение на мен тази истина (аз я съобщих не само на въпросната тъй напреднала в мисленето директорка, но и на нарочно назначената от нея "обективна комисия" за подбор на новия учител, която тя предвидливо назначи, съобщих им го събеседването, все пак се наложи и мен да допуснат до събеседването, нарушавайки собственото си изискване за пределна по възможност свежест и младост на кандидатите за учител по философия; нещо повече, аз подтикнах мисленето им в тази посока и в специален доклад, който изпратих по надлежния ред до съответните инстанции!), тогава директорката, осъзнала колко хубаво е "нагазила в лука" на произвола, след дълго изтощително мислене с помощта, предполагаме, на нейната доброволна сътрудничка, инспекторката на философия Кръстанова, успяха най-сетне да съчинят ето този невероятен по възхитителната си свежест бюрократичен шедьовър:

Който, предполагаме, един ден ще бъде положен съвсем заслужено в почетната книга, съдържаща описанията и документите на всички славни подвизи на нашата тъй хероична и самоотвержена в опитите си да мисли образователна бюрокрация! Разбира се, в този напълно голословен документ, показващ единствено, че за нашата родна образователна бюрокрация няма никакъв предел не само в арогантността, но и в цинизма, заслужава да се обърне по-специално внимание на ето този зашеметяващ по алабализма си абзац:

Разбира се, много ми е интересно да разбера как именно въпросната комисия установи тия толкова похвални качества на спечелилия учителското място кандидат, който освен предимството на младостта очевидно има и куп други предимства, добиващи се чрез надлежния опит! Изглежда НТГ е имала несъмнения шанс сред кандидатите да е попаднал човек с толкова възхитителни способности, но ние се питаме: как, кога и къде този толкова млад човек успя така добре не само да се развие, но и да се изяви?! Допускаме, предвид неговата завидна младост, той да е обучен така добре в тия безценни качества не другаде, а тъкмо в... младежката организация на политическа партия ГЕРБ, най-вероятно именно в комсомола на ченгесаро-милиционеро-мутренската партия този човек трябва да е успял да добие тия толкова ценни, повтаряме, качества! Както и да е, пиша тези неща за да провокирам дебат по проблема: докъде, собствено, е способно да достигне безочието на властващите образователни бюрократи, те наистина ли ни смятат нас, гражданите, за пълни идиоти, щом си мислят, че можем да им се вържем на лъжите?! Струва ми се интересно и полезно този дебат да бъде проведен и в Парламентарната комисия по наука и образование, пък и в Министерския съвет, защо не? Г-н Премиерът знае, предполагаме, че сме готови да спомогнем за засилване на демократичността на неговото собствено съзнание, ний сме му писали вече по този проблем, извиняваме се само, че напоследък не си изпълняваме така редовно обещанието, но, живот и здраве да е, ще се опитаме скоро да попълним пропуските си.

Уважаеми дами и господа депутати от КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА в Народното събрание на Република България,

Уважаеми г-н Премиер,

Уважаеми г-н Министър,

Уважаема г-жо омбудсман,

Уважаема г-жо Председател на КЗД

Уважаеми дами и господа медийни дейци,

Завършвам (моля за извинение, че ми се наложи да пиша толкова много, но сами виждате, засегнатият проблем е изключително голям, богат на смисъл и също така е многоаспектен, е многоизмерен!) съвсем кратичко, като обобщавам твърденията си ето по този начин, аналитично:

1.) В пловдивската образователно-възпитателна губерния сред ръководния персонал (директори, инспектори) се забелязват крайно обезпокоителни тенденции на възпроизвеждане на един мафиотско-мутренски манталитет на мисленето и поведението, което ни дава право да констатираме, че в Пловдив вече съществува бюрократична или директорска мафия, която си има своите вдъхновители в РУО-Пловдив, т.е. тъкмо в институцията, в органа на МОН, който по идея и по принцип е длъжен да възпрепятства зараждането и избуяването на подобни недопустими рецидиви и тумори!

2.) Чиновниците от централното ниво, именно от централната администрация на МОН, не само са запознати (благодарение на моите доклади, жалби, петиции, отворени писма и прочие, но и на писанията на други такива като мен отчаяни мохикани на реформата и на демократизацията в образователната сфера) с катастрофалната ситуация не само в пловдивското, но и в българското образование като цяло, но същевременно по недопустим начин са дръзнали да потъпчат главната си отговорност, а именно да защищават народния, обществения, държавния интерес; противно на това те си позволяват недопустимия лукс да защищават единствено користния и егоистичен интерес на самозабравилите се бюрократи, т.е. своя собствен интерес, което означава, че си позволяват да вредят на коренните интереси на данъкоплатците и гражданите, позволяват си да вредят и на интересите на държавата, служейки, както казах, единствено на егоистичните интереси на въпросната образователна мафия.

3.) Ако г-н Премиерът не направи нищичко за да поправи положението, ако той не стори нужното да принуди въпросните образователни бюрократи да престанат да го баламосват или да го заблуждават с лъжливи докладни, тогава ще се окаже, че за това недопустимо положение ще отговаря един ден само той, щото като не направи онова, което е длъжен да направи, за да изкорени тази вредна за обществото арогантна мафия-бюрокрация от образованието, ще излезе, че той самият се самосъзнава като защитник на нейните интереси, а за този лукс, г-н Премиер, един ден ще ви се наложи да отговаряте пред нас, разгневените граждани! Помнете ми думата, точно тази съдба ще Ви сполети, имайте предвид, че разумните предупреждения на философите имат тази особеност, че винаги се сбъдват!

4.) Ако и представителите на народа от КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА в Народното събрание на Република България, водени от своя партиен интерес, не направят нужното да принудят г-н Премиеро да натисне г-н Министъра да си изпълни задълженията, тогава ще излезе, че и те са се самозабравили, не знаят за какво изобщо са изпратени там, в Парламента, по причина на което ще се окаже, че и те си позволяват да вредят на народните интереси, от което пък произлиза, че един ден и на тях ще им се наложи да отговарят пред разгневения, ала справедлив в гнева си народ.

5.) Нашият народ е твърде търпелив, но все ще дойде някога "Видовден" и в този ден всеки ще си получи заслуженото. Разбира се, има реалната опасност да затриете България, но и за това, вярвам, ще си платите все някога - ако не на този, то непременно поне на другия свят!

Приятно депутатстване!

Приятно премиерстване!

Приятно министерстване!

Приятно омбудсманстване!

С най-добро чувство: (подпис)

22 август 2017 г.

Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo