Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 30 септември 2017 г.

"Теорема на Грънчаров" за разграничаване на личностите от безличностите, иначе казано - от комуноидите



Който не е в състояние да възприеме, да оцени и да изпита респект дори само от поне една личност, сам не е личност.

Това е нещо като моя теорема за разпознаване на това кой е личност: личностите се възхищават от личности, а безличностите - от безличности, от безличия. (Простаците се харесват на простаци, мерзавците - на мерзавци и т.н.)

Подобното се впечатлява и привлича от подобното - древен онтологичен принцип, който тук просто прилагам, с оглед да имаме някакъв напълно сигурен критерий за разграничаването на личностите от безличностите (инак казано: от комуноидите).

Може ли някой да е човек, а да не е личност? - ето това е въпрос, който почти не се налага да обсъждаме: ако си човек, непременно си личност - стига обаче изобщо да си човек! (Излишно е да подчертавам, че не можеш да бъдеш личност в истинския смисъл ако не обичаш свободата, а на тази основа да си станал не какъв да е, а достоен човек!)

Нали така - или и срещу това сте също така против? :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Който не е в състояние да възприеме, да оцени и да изпита респект дори само от поне един А. Г., сам не е личност.
И. К.