Случка, показваща наяве нещо значимо за българската народна душа

Фрагмент от живота, отразяващ реална случка, станала преди 3 минути:

Майка ми, милата, не знае, че съм опраскан (уволнен) повторно, че в момента съм без работа и също че водя поредно съдебно дяло срещу опрасквателите си. Седим на слънчице под астмата с капещи постоянно листа и провеждаме следния забележителен разговор:

- Сине, водиш телевизионно предаване вече пета година, а не си взел за него и стотинка. Срамота! Махни се, не бъди такъв наивни, не бъди такъв глупак!

- Мила ми родна майчице, прощавай, ала Левски навремето, като е обикалял страната да прави комитети, нима е получавал заплата за това? А Ботев като е тръгнал с дружината си да мре за свободата на България, нима се е подписвал под ведомост, нима е получавал някакви хонорари за това?

Майка ми ме поглежда хем с възмущение, хем с презрение и вдига бастуна, едва сдържайки се да не ме удари:

- Как можеш да ми говориш това?! Я се засрами малко?! Да мълчиш!!! Тогава е било друго време! Недей да шикалкавиш! Левски и Ботев да не са прокопсали като са били такива?! Не ми се смей, че ще те ударя! Я го виж как се е ухилил!

- Добре де, друго е било времето, но ние, хората, сме били напълно същите. Затова след Левски и Ботев са вървели единици, а народът се правел на ударен. Аз за народни работи пари няма да взема. Работя без пари защото това е мой дълг пред народа и човеците. За такива неща пари не ща!

- Чакай аз да те ударя, че толкова много ме ядосваш!...

Майка ми замахва, аз се смея и ставам да се крия. Тя не може да стане да ме гони. Отдалече й говоря примирителни думи, налага ми се да обещавам, че щом толкова било неправилно да работя без пари, щял съм да се оттегля. Тя недоверчиво клати глава. Май ще се наложи да измисля някаква лъжа, за да се успокои. Примерно, че съм започнал да получавам пари за предаването си. За нея, в нейното състояние, такива емоции са много вредни.

Това е. Българска народна психология. Какво друго да каже човек? "Парица е царица" - както се казва у нас. Никой не признава що е това идеали, духовни неща, вятър работа е това! Туйто. Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo