Писах на един приятел писмо с молба за известно съдействие по един въпрос (скоро ще разберете какъв е той, става дума за един крайно интересен експеримент или тест, който провеждам в момента, но засега по него нямам право да пиша); приятелят ми отказа да се включи, да подкрепи идеята и инициативата ми (и други мои приятели направиха същото, а някои дори си замълчаха!); както и да е, ето какво се наложи да пиша на приятеля си в тази връзка (няма значение кой точно е този мой приятел, името му, разбира се, няма да кажа!):
Здравей, И.,
Извинявай, че още веднъж ти пиша, но ми се струва, че си заслужава да ти отнема няколко минутки от времето; въпросът, чини ми се, е интересен и важен.
Пишеш ми "Надявам се и ти да не се обидиш, че не се ангажирам с казусите, по които се бориш за справедливост. Какво да се прави и аз, като всеки друг, имам ограничения във възможностите си да "огрея" навсякъде. Те несправедливостите са наистина навсякъде..."
Във връзка с това твое изказване ми се появи в съзнанието такъв един натрапчив въпрос, който си позволявам да споделя с теб (като тема за размисъл, пък и, защо не, за обсъждане):
Ние, българите, бидейки общо взето все безразлични към "битките за справедливост" на другите, на ближните и на себеподобните си, дали пък точно на това основание несъзнателно (или дори съзнателно?!) не спомагаме за това несправедливостите в нашата общност да са толкова много?
Моля те да не си помислиш, че с този въпрос искам да се заяждам, изобщо нямам такъв помисъл, просто го поставям щото се пръкна в съзнанието ми, струва ми се, че в него има "хляб", така да се рече.
Хубав, приятен, спокоен неделен ден ти желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар