Момчил Дойчев: За Антон Тодоров знаете, но някой спомня ли си как започна журналистическата кариера на В.Николаев? Аз помня - през ранната пролет на 2001 г. вървеше по петите на премиера и задаваше един и същ въпрос? - Г-н Костов, колко откраднахте днес?
Така се прави политическа и журналистическа кариера в "демократична" България!
Кратък мой коментар: Да, така се прави "журналистическа", с извинение, кариера в България! Аз пък се чудех защо не направих кариера в условията на нашенската "демокрация" - при положение, че нито веднъж не съм плюнал срещу Костов, отговорът е по-ясен от белия ден! Който не е слуга на "наште", който не им е целувал сапагите, той никога няма да просперира, това е изводът от тази поучителна история!
Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар