Кратко разсъждение за конфликтните и неконфликтните личности - с питане кои личности движат прогреса

Вчера се срещнах с мой дългогодишен приятел, който ми разказа интересно нещо. Дотолкова е интересно, че е направо многозначително - до степента да си заслужава да го спомена тук, имам предвид в своя дневник. Ето, правя го.

Та този мой приятел преди време се срещнал с бивш министър на образованието и науката, който е негов приятел, а пък тримата сме състуденти навремето от Санкт-Петербургския университет, където сме учили по едно и също време (не са интересни в случая имената на тия хора, важно е съвсем друго). Приятелят ми попитал приятеля си (аз лично с този бивш министър навремето се познавах като бяхме студенти, живели сме в едно и също общежитие, засичали сме се в читалните и по коридорите на университета, но приятели с него не сме били), именно бившия министър какво му е мнението за продължаващата вече години административна история или сага на моя милост с ръководителката на пловдивската ПГЕЕ; и ето какво казал въпросният бивш министър, по времето на чието министерстване беше назначена въпросната администраторка на ПГЕЕ, а също така се разрази началото на въпросната знаменита административна сага или история (предавам думите му по спомен, стараейки се по възможност да предам точния смисъл):

- Ами той, Грънчаров, има някакви интересни идеи за образованието, но понеже се оказа, че е КОНФЛИКТНА ЛИЧНОСТ явно с него никой не може да се разбере и по тази причина сам си е виновен за всичко. И на такъв като него никой не може и да му помогне.

Нещо такова е казал въпросният бивш министър, като за израза "КОНФЛИКТНА ЛИЧНОСТ" гарантирам, както и за обяснението му около въпросната история. Приятелят ми също така изрази впечатлението си, че с тези свои думи бившият министър изразявал, очевидно, и становището на министерските чиновници, на които той известно време е бил и началник, и, както се оказва в нашенските родни условия, също така е бил най-вече техен слуга, т.е. бил е изпълнител на волята на бюрократите (ако някой не знае, че те именно държат цялата власт в свидното ни отечество, ето, сега има възможност да научи тази толкова проста истина).

Мен ме заинтересува този израз "конфликтна личност", казан по мой адрес от бившия министър, а пък няма какво да крия, съм го чувал по свой адрес и в други случаи, от съвсем други хора. Да приемем, че аз наистина съм такава "конфликтна личност", щом толкова много хора го повтарят, нека да е истина тази тяхна преценка за моята скромна особа. Но ми се ще малко да поразсъждавам над този толкова интересен израз "конфликтна личност", щото имам чувството, че употребяващите го не са си дала труда да осмислят какво всъщност казват с него като го употребяват.

Конфликтна личност е тази, която прави (и обича да прави, вероятно) не нещо друго, а именно конфликти. Противоположност на конфликтната личност е неконфликтната личност, а такива са всички останали личности, нали така, като махнем конфликтните, остават неконфликтните, а такава е огромната част от човечеството. Как се държат неконфликтните личности ли? Ами ясно как: не правят конфликти. А какво правят неконфликтните личности, които, предполагаме, в този строй на мислене са и добрите личности, нали така - щото конфликтните, оказва се, са... лошите? Ами неконфликтните личности като не обичат конфликтите вероятно обичат спокойствието, тишината, по тази причина си мълчат, траят си, кютят си, гледат с влажен говежди поглед на безобразията, които стават около тях и пр. - и по този начин си изразяват добрината, нали така излиза?! Докато конфликтните личности като видят как някой прави някакъв мискинлък, как прави някое безобразие, мигновено се обажда и прави... конфликт. Докато неконфликтните добри личности търпят, понасят безобразията, нещо повече, предполагаме, те, за да извличат известни изгоди, много е възможно да се подмазват на безобразниците, да им се мазнят, да лицемерят, да им правят мили очи и прочие, т.е. правят още куп други все добри и неконфликтни неща. Е, какво излиза според тъй меродавното становище на такъв голям авторитет какъвто е един бивш министър на образованието и науката - конфликтните или неконфликтните личности в българското образование и училище са виновни за неговото сегашно бляскаво състояние?! Според тъй умилително (не)мислещият бивш министър на образованието и науката виновни за днешното бляскаво състояние на българското образование са... конфликтните, лошите личности като мен, а пък стотиците хиляди подлизурковци, търпеливци, мълчаливци и прочие, т.е. купищата конформисти и нагаждачи са отговорни за какво - според тази негова тъй бляскава логика?! Ами те са виновни за... нищо, те се крепители на какво - щото конфликтните личности като мен сме рушители на тъй превъзходната административна идилия, за което съвсем справедливо са и опрасквани, нали така излиза?!

Спирам дотук. Дадох ви много хубав пример за да разберете какво е умственото и най-вече нравственото ниво на неконфликтни личности като този бивш министър на образованието и науката, щото и той, естествено, е неконфликтна личност (за разлика от мен). Неконфликтните личности у Нашенско са ценени и достигат високи държавни постове, а пък конфликтните ги опраскваме. По тази тъй умилителна логика излиза, че конфликтите са нещо крайно лошо, а хубавото е какво? Ами как какво: хубавото е да си се лъжем, че всичко е бляскаво, че проблеми нема, че българското образование е достигнало някакви звездни или космически висоти, а само такива кат мен черногледи конфликтни личности сме виновни за "малките проблеми", които има, но с нашето опраскване и изгонване от системата тия проблеми се решават и пак настъпва превъзходен административен рай.

Този бивш министър има претенции, че е умен и мислещ човек. Но ето че не си дал труда да осмисли какво означава това някой да е конфликтна личност, каква изобщо е ролята на конфликтните и неконфликтните личности и пр. Т.е. оказва се, че изобщо не си е дал труда да вникне в реалната многозначителна ситуация, възникнала около моите конфликти със самозабравилата се администраторка на пловдивската ПГЕЕ, която се самовъзприема като негова феодална владетелка. По тази причина, по причина на това, че не си е дал труда да осмисли и да разбере истината за случилото се въпросният министър, когато беше на поста си, не си мръдна и малкия пръст да направи нещо за смисленото решаване на конфликта, напротив, държа се така, че конфликта да продължи цели 6 години и да се решава по крайно глупав начин, щото ако министърът си беше на мястото и си беше изпълнил ролята, той можеше да го реши за един миг. А разумното решаване на този конфликт е така просто, че даже и котките около сградата на пловдивската ПГЕЕ вече знаят как може да се реши този световно-исторически и така епичен конфликт: ами че той може да се реши за миг и то съвсем разумно с опраскването на самата тази тъй усърдна опрасквателка, нали така, толкова е просто това, че по-просто не може и да бъде. Щото проблемът на това училище не е неговият учител по философия, проблемът е, че лицето, дето е негов директор, изобщо не знае на кой свят се намира - поради което се държи така неадекватно за поста си, че повече от това не може да бъде.

Тук има хубав проблем за това кой е верният начин за решаване на конфликти, щото какво е животът без конфликти, давате ли си сметка какво става с живота ни ако се държим така, че да няма никакви конфликти? Решаването на конфликти по принцип е чудесна тема, по която съм писал много и пак ще пиша. А как могат да се решават конфликти в рамките на абсурдната административна система на образование е тема, по която съм писал също така много, ако се наложи още ще пиша. Сега обаче в момента не ми се пише пък и нямам време за писане. Затова спирам дотук.

Кой е въпросният министър ли? Амче вие трябва да сте се сетили вече сами. Но за тия, които още не са се сетили, ще кажа сам: става дума за Сергей Игнатов, той единствен от министрите напоследък е учил в Санкт-Петербург като мен. Няма смисъл да крия името му. Пък съм и конфликтен, по тази причина обичам истината, а не лъжите. Толкова. Бъдете здрави и хубав неделен ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo