Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 1 ноември 2017 г.

Какво правим, че успяваме да откажем децата от ученето?



Човешките същества са машини за учене. От всички видове на земята те разчитат най-малко на инстинкти и зависят за оцеляването си в най-голяма степен от това какво ще научат след раждането си. Стремежът към учене е заложен в човека така, както стремежът към движението е заложен в коня или страстта към проследяването - в кучето. Затова и при човека се наблюдава уникално развитие на мозъка - за разлика от останалите органи, които са развити при раждането, мозъкът, определени негови дялове остава да се развиват или не в зависимост от взаимодействията с външната среда. Толкова е важна ролята на ученето за човека! Какво правим, че успяваме да откажем децата от ученето? Как успяваме да вгорчим този толкова дълбоко вроден стремеж? И как да да бъдем в хармония с него? Заповядайте да изследваме отговорите на тези въпроси! (Gayane Minassian)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Така е. Въпросите, поставени за изследване, са много уместни и важни. С удоволствие бих участвал в дискусията по тях... Желая успех на участниците!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: