Собствената ни човечност е най-важното, е онова, което трябва да пазим както пазим зеницата на окото си!

Снощи публикувах Отговорът на Български хелзинкски комитет по повод моето възражение около регламента на наградите "Човек на годината", а сега, тази сутрин, ми се налага да публикувам и своя реплика по него, която отново ми се наложи да напиша; тази сутрин им отвърнах следното:

Здравейте,

Благодаря Ви за отговора!

Разбирам съображенията Ви за установената процедура, но не виждам никаква пречка все пак да бъдат обявени публично (това е просто публикуването на едно списъче с имена) както предложенията за номиниране, така и номинациите, които БХК вече е приел - и които ще участват в процеса на отбиране на победителите. Още веднъж си позволявам да Ви призова да се опитате да се поставите на мястото на тия хора, които на практика, на дело работят, борят се, страдат, понасят какви ли не удари от страна на самозабравили се властници, вярно, те не са някакви "величия" или "медийни звезди", но все пак заслужават тази малка подкрепа от Ваша страна - поне имената им да бъдат оповестени, това, съгласете се, все пак е някакво малко признание и насърчение, това е известна проява на човечност, това е малък морален акт от Ваша страна, който Вие дължите на тези хора! Още веднъж, колкото и да е нагло от моя страна, си позволявам да апелирам към Вас и то най-добросърдечно, моля да не се обиждате че Ви го казвам: моля, разберете, ситуацията у нас, за жалост, е твърде различна в сравнение с нормалните, с напредналите страни в Европейския съюз или в Америка, в САЩ или в Канада, тъй че сравнението Ви, което си позволявате във Вашия отговор, на мен лично ми звучи твърде цинично; моля Ви, съгласете се, ние не сме добре уредена, правова държава, на нас тепърва ни предстои тежката и неравна битка за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в различните общности, от които се състои голямата общност, наречена България, която в наши дни мнозина не без основание си позволяват да наричат "Мутроландия", "Абсурдистан", "Бандитостан", "Ченгесария" и т.н. 

По тази именно причина, след като и "някакви си там малки и неизвестни хора", дръзнали в такава тежка обстановка да правят все пак нещичко в защита на своите и "чуждите" (няма "свои" и "чужди" човешки права, те, правата, са за всички, борейки се за своите права, ние фактически се борим и за правата на всички!) права и достойнство, то тия хора-страдалци заслужават това минимално и нищо не струващо Ви признание поне имената им да бъдат оповестени, имената им просто да бъдат споменати, за тези "малки хора" това нещо ще има огромно морално значение, то ще бъде и известна подкрепа и насърчение за тях самите! Аз не мога да разбера какъв е този наш проклет български инат по никой начин да не подкрепяме ближните си, които се мъчат да правят нещо, ето, простете, но и във Вашето упорство да промените тази клауза от регламента си (да бъдат държани в тайна имената на номинираните, не щете дори и просто списъче с имената на предложените за номинация да публикувате!) аз виждам отглас от въпросния наш така коварен национален дефект, който ни обрича да не се подкрепяме, да си завиждаме, да стоим и да гледаме сеир как разните "луди глави" си чупят главите, а пък ний не щем да си мръднем и малкото пръстче да ги подкрепим! 

Изпитвам крайно неудобство, че ми се налага да Ви обяснявам тези толкова прости неща, но ето, наложи се. Не мога да разбера как не съзнавате колко скандално е и това да трябва да бъдат обяснявани тъкмо тия неща именно на хора, които се изявяват тъкмо в сферата на защитата на човешките права, ерго, точно на такива като Вас подобни неща изобщо не трябва да се налага да бъдат обяснявани - щото следва да ги разбирате сами по презумпция!

Толкова. Не желая да се конфронтирам или пък да наложа своето мнение, но бях длъжен честно да Ви кажа какво мисля, как оценявам този непонятен ми дискриминиращ момент от процедурата по определяне на наградите ЧОВЕК НА ГОДИНАТА. Направих каквото трябваше, Вие сега решавайте според съвестта си!

Желая Ви успех! Винаги човек може да се променя в положителна посока, ужасно е да се смятаме за непогрешими или за съвършени, едно такова самочувствие, колкото и да сме "велики", е направо убийствено спрямо собствената ни човечност - най-важното, което трябва да пазим както пазим зеницата на окото си!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

ЗАБЕЛЕЖКА: Преди малко публикувах текст под заглавие Предложен съм за номиниране за "Човек на годината" - награди за принос в защитата на човешките права на Българския хелзинкски комитет. Добре съзнавам, че моята полемика с организаторите на конкурса (да го наречем така) "Човек на годината", в светлината на въпросната моя номинация, съдържа риска да бъда порядъчно оплют и дори "самодискредитиран" в морално отношение, щото, излиза, аз споря с БХК само и само, видите ли, да публикуват и моето име сред номинираните! Да, но имайте предвид, че аз напълно съзнателно поемам този риск да бъда възприет като "пропаднал в морално отношение суетен и жаден за слава човек", нека всеки да ме възприема както си иска, но все пак ви моля да се опитате да възприемете и да изтълкувате нещата и по друг начин: добре де, тоя човек е дръзнал да спори с организаторите на конкурса и по този начин също така и рискува сам да си провали всеки шанс дори не за награда, но и за простото номиниране (щото предложенията на разните хора не стават автоматично номинация, те трябва да бъдат утвърдени от самия Комитет!), та значи този "луд човек" си пропилява сам, с тази "глупава и излишна" полемика, всеки шанс дори за най-проста номинация, нали така излиза?! Защо ли го прави? - моля се, замислете се, опитайте се да си поставите и този въпрос. Ако схванете нещата и по този начин, може би ще ви се открие, че правя такава една "лудешка" и "безсмислена" постъпка може би защото съм воден от съвсем чисти, принципни, ценностни и затова неегоистични подбуди, а, какво ще кажете и за такъв един вариант на възприемане и оценка?!

Изобщо, моля, въздържайте се да оценявате прибързано нещата, които си позволяват да пишат, казват и правят най-вече философите, не си позволявайте да наричате "глупави" ония неща, които, възможно е, не ви стига акъла сами непосредствено да осмислите, да сфанете техния по-богат смисъл, ний, философите, постоянно говорим и правим неща, чиито смисъл е все пак по-труден за постигане. (Затова е чиста идиотщина да постъпвате като оня моя редовен анонимен, но за сметка на това постоянно хулещ ме нагъл свръхидиот, самонарекъл се "Рамон Меркандер" (или Лимон Минтекадър - както го наричат други хора, читатели на блога ми), който ме е нарекъл "Бай Ангел Тъпунгера" и от сутрин до вечер в блога ми повтаря в несвяст: "Тъпунгер, тъпунгер, тъпунгер!", а пък пригласящи на въпросния идиот властващи администратори в образованието, знаете, дръзнаха съвсем официално да ме обявят за "пълен некадърник" тъкмо защото не положиха нужните усилия да разберат какво правя, какъв е смисъла на това, което правя, говоря, пиша, преподавам и пр.) Толкова. Та се налага, когато човек общува с философи, винаги да има "едно наум" когато му се прииска да изкрещи: "Караул, тоя тук говори пълни глупости, а глупост е всичко онова, което аз лично не разбирам!"; като обеца на ухото си носете това, че даже и да ви се струва, че този там философ казва някакви "глупости", това съвсем не е сигурно, че е така, все пак нали вашето собствено ограничено разбиране не е критерий на истината?! Това никога не го забравяйте, пък дори и да сте "много висши" началства, самовъзприемащи се по тази причина като "непогрешими"; философите по презумпция не говорим глупости, а глупост не е онова, което не разбираш... и прочие, носете си тази обеца на ухото и чат-пат си я подръпвайте с пръсти, за да не забравяте, че е там, на ухото ви.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo