Искате ли да се запишете в... историята - историята на борбите за едно ново, демократично, свободолюбиво и човеколюбиво образование и училище?!

Днес, понеделник, 20 ноември, от 15.30 часа, в Пловдивския Районен съд ще започне поредното заседание на съдебното дяло, с което моя милост иска да си върне преподавателските права - щото тези права ми бяха фактически отнети от самозабравили се блюстителки на чалга-училището и на менте-образованието ни. Моето гражданско дяло е с № 7330 по описа за 2017 г. и ще се гледа от I граждански състав на Пловдивския Районен съд. Това са необходимите данни - ако искате да намерите (по информационното табло в сградата на съда) в коя зала ще бъде гледано дялото ми.

Заповядайте! Не е задължително залата да бъде напълно празна когато се гледа такова едно дяло - щото това ще подчертае пълното безразличие на родната ни общественост не толкова към моята участ на репресиран от самозабравилите се бюрократи български учител, а към тежката, направо катастрофална ситуация в българското училище и образование, към поправянето на която са насочени моите усилия не от вчера. Ако не дойде никой в съдебната зала това ще означава, че на никой не му пука и за безобразията и беззаконията, които се вършат в българските училища.

Аз от години се боря и ще продължавам да се боря докато съм жив за правата на учителите, на учениците, на родителите, на гражданите - защото всички ние имаме суверенните права за това:

• най-напред децата и внуците ни да имат съвременно и качествено образование, годно да им помага за предизвикателствата на нелекото, но така вдъхновяващо време, в което живеем;

• и учителите, и учениците, и родителите да бъдат личности с достойнство, които не тъпеят когато са поставени в унизителна ситуация, а реагират така, както подобава да реагира свободната, достойна личност (без свобода няма достойнство, това поне нали го разбирате?);

• да бъдем добри граждани, които и миг не търпят безобразията и беззаконията на самозабравили се властници, а реагират така, че мигновено поставят на точното място въпросните властници, които много са се объркали относно това на кой свят живеят;

• добрите, истинските граждани са способни да си обединяват силите та заедно да си отстояват правата, ето за това фактически ви призовавам като ви предлагам днес да дойдете в съдебната сала и да ме подкрепите поне морално;

Мен не опраскаха (и то за втори път през последните три години!) защото имах дързостта да предизвикам срещу себе си тъй мощните сили на плачевното, катастрофално и прогизнало от корупция бюрократично статукво в българското образование; направих това като открито заявих (след като съдът ме възстанови на работа след първото ми опраскване), че няма да престана да работя по своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация (и демутризиране, дечалгизиране също) на отношенията в конкретната училищна общност на пловдивската ПГЕЕ (известно е това училище в Пловдив все още като "ТЕТ-ЛЕНИН"!), това е училището, в което работя вече 17 години; е, срещу мен се изправиха тия тъй мощни сили на катастрофалното статукво, които ме възприемат като "народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение; да, аз наистина съм техен враг, ала не съм "враг на народа", тази тяхна сталинска оптика, през която ме възприемат, разбира се, е изцяло изкривена, перверзна и идиотска даже. Отмъстиха ми, опраскаха ме (цялата власт е в тях тъкмо защото вий, гражданите, нехаете за собствените си отговорности и права, поради което те узурпираха и властта, и благинките й най-вече!) и дори имаха наглостта да ме опраскат по най-долния, най-несправедливия параграф (понеже няма за какво друго да се хванат!): имаха наглостта (и идиотщината) да ме обявят за "изцяло негоден за системата", обявиха ме за "абсолютен некадърник", този параграф от Кодекса на труда е именно "пълна липса на качества", с което въпросните самозабравили се бюрократи демонстрираха, че за да си спасят постовете, кабинетите и меките кресла (и тлъстите заплати, които им се дават само за да вредят!) са способни да правят каквото им скимне, дори и да си си позволяват такава крещяща несправедливост и такова пълно поругаване и на принципите на правото и морала, и на самата елементарна законност - и дори на обикновената човешка порядъчност!

Е, днес аз ще тествам вашето отношение към тази изцяло абсурдистска (кафкианско-оруелова) несправедливост, която беше приложена така безцеремонно спрямо мен! Интересно ми е да разбера как реагира общността ни когато пред очите й развилнелите се "образователни" (опази Боже!) бюрократи с изцяло мутренски манталитет мачкат, пребиват с бухалки една личност, която е дръзнала да се бори за правата си. Отбележете и това, че тази въпросната личност е български учител, който 34 години от живота си (практически целият си съзнателен живот) е отдал на неуморна работа на нивата на българското образование, култура, духовност. Да, много ми е интересна тъкмо вашата реакция, щото аз на въпросните бюрократи знам, дето се казва, и кътните зъби, те с нищо не могат да ме изненадат, но тая надежда, че поне вие, гражданите, можете да ме изненадате някой ден. Аз между другото съм непоправим идеалист и оптимист, виждате, в тия отчайващи условия продължавам да тая надеждата, че сред вас има такива, които могат да се държат като свободни и достойни личности и граждани! Такъв съм си аз, вярвал съм цял живот в химери...

Боря се за правда и за свобода, а около себе си непрекъснато усещам гибелно бездушие-безразличие! Не се боря, подчертавам, само за моята "лична" правда и свобода, драги ми... сънародници (щях да употребя една друга, много обидна дума, но в последния момент все пак се въздържах!), боря се и за вашата правда и свобода, боря се и за вашите права, боря се за вашите коренни интереси, боря се за коренните интереси на вашите деца и внуци - и на техните възпитатели, учителите. А в замяна срещам само кравешко безразличие-бездушие! Няма що, много добре постъпвате, продължавайте така, продължавайте да се излагате, драги малодушници, страхливци, лицемери, подлизурковци спрямо властващите и прочие, да не продължавам, щото още много съвсем справедливи, пък макар и възмутителни думи тук могат да се използват!

Днес имате възможност като граждани да постъпите достойно и дори да се запишете в... историята! (Примерно в историята на борбите за едно ново, демократично, свободолюбиво и човеколюбиво образование и училище!) Но едва ли някой ще се възползва от открилата се възможност. Знам добре, че масово сте способни да се орезилите съвсем, но достойно нещо да сторите поне веднъж - никогаш!!! Достойни ли да бъдем?! - не, това няма да направим никогаш! (Щот ний си обичаме робството: робуваме най-вече на собствената си инертност - и на мързела и на ината си!)

Зная добре, и днес съдебната зала ще остане празна, а аз пак ще си бъда там съвсем сам и самотен: ще бъда сам срещу цяла една тоталитарна и човеконенавистническа система! Ще бъда сам срещу една изцяло прогнила, самокомпрометирала се система, която обаче няма кой да я бутне - ваша е тази отговорност, ала вий не щете да си разваляте рахатя, не щете да станете от меките дивани и да излезете от топлите соби! Продължавайте да си седите там, все още имате, надявам се, и хлебец, и сиренце, и сланинка! (Виж в тази връзка ето това: Главната причина за съвсем слабата привързаност на българина към протестите и революциите.)

Хубав ден ви желая! За мен денят, както виждате, се очертава да бъде съвсем хубав: и този мой ден ще бъде ден на решителна и безкомпромисна борба. Която продължавам да си водя съвсем сам и самотен, неподкрепен от никой! (Е, подкрепят ме много хора, ала само... виртуално, само на думи, на дело обаче на пръсти се броят тези, които ме подкрепят; ето, на миналото съдебно заседание дойдоха да ме подкрепят в залата само трима - !!! - граждани!) Бъдете здрави! (Но знайте, от постоянното муане на хлебец със сланинка и с кюфтета се поврежда в крайна сметка организмът!)

ДОБАВКА: Ще каже някой: защо бе, Грънчаров, ни каниш така настоятелно да дойдем в залата, ние сме там с теб... само духом, нали уж си идеалист, защо тогава искаш да сме там с телесата си? Нали истинската реалност е тази на духа бе, Грънчаров, що искаш да ни тормозиш да правим нещо в този физически, материален и по твоята гледна точка "пошъл" социален свят? Ще отговоря на този въпрос ето как: ами защото искам да ви... измъча малко, да ви принудя да положите някакви усилия, белким станете по-добри на практика; искам да ви принудя да влезете в действителността, в реалността, определяна от действията, от постъпките, делата. (Обещах ви, че и в историята можете да влезете, но тази история не се прави само в главите, а трябва и нещо друго!) Може да се тупкате колкото си искате в космясалите гърди, че сте добри граждани, но ако това нещо не ви личи в делата, в постъпките, в действията - и пет стотинки не струва вашето илюзорно самочувствие! Толкова, макар темата да е благодатна! Ще се видим ли изобщо в залата? На такъв героичен жест сте неспособни, нали така, правилно ли ви разбирам? Опровергайте ме де! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo