Българското либертарианско движение набира сериозна популярност през последните години. Това изглежда не се харесва на известна част от обществото, тъй като за изминалите няколко месеца се появиха редица статии, в които директно се атакуват както цялата философия, така и личностите на конкретни либертарианци. Тези коментари – умишлено злонамерени или не – често са свързани с емоционални реакции към дадена позиция, от която се правят погрешни генерализации. Затова и в този текст ще се опитаме да разбием някои от често срещаните митове и заблуди, свързани с българското либертарианство:
Заблуда 1: „Щом един либертарианец го е казал, значи всички либертарианци са такива“
Либертарианците в България – а и по принцип – не са секта. Сред либертарианското общество, както сред членовете на организацията Българско либертарианско общество, така и нечленуващите в нея, има доста различия по куп въпроси. Така е и сред последователите на тези идеи по света.
Това, което обединява повечето либертарианци е съвсем проста и семпла идея: личната свобода е най-висшето човешко право и всеки трябва да поема преди всичко сам лична отговорност за своите собствени действия. Оттук произлизат и принципите за недоверие към държавни институции и други монополони регулаторни органи, които се месят в личния живот на всеки един от нас и ни казват колко чипс да ядем, как да образоваме детето си или колко шумна прахосмукачка можем да ползваме.
Така либертарианците са обединени от простия принцип: Всеки да бъде свободен сам да решава своята собствена съдба, стига да не нарушава живота, здравето и собствеността на други хора. Оттук логично следват и безброй различия. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар