Съдебното дяло срещу моето опраскване като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ завърши, чакаме решението на съда

Вчера внесох в съда следния документ по моето съдебно дяло (срещу опраскването-уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ); за информация на интересуващите се ще кажа, че съдът разпореди в срок до една седмица страните да представят писмената си защита, след което до 4 декември т.г. следва да излезе и съдебното решение по това съдбовно за мен съдебно дяло (тъй като изцяло самозабравилите се властващи образователни бюрократи, като видяха в мое лице враг на тяхното лично и тъй уютно добруване в пределите на абсурдната административна система и като ме опраскаха по този безцеремонен и безпрецедентен начин фактически ме лишиха от преподавателски права!):

До Районен съд – гр. Пловдив

Гражданска колегия, I-ви състав

ПИСМЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 7330/2017 г.

по описа на РС – Пловдив, Гражданска колегия, I-ви състав

Уважаема госпожо Съдия,

Длъжен съм в писмен вид да заявя следното пред уважаемия съд:

1.) На миналото заседание по делото ми беше дадена възможността в двуседмичен срок да се запозная с нова папка документи, внесени от другата страна, сторих го, при което констатирах следното:

а.) Тази папка с документи трябваше да представлява копие на моето трудово досие; установих обаче, че огромната част от най-важните документи отсъстват, липсват, извадени са от досието или направо не са били включени в него, създава се впечатлението, че в представената на уважаемия съд папка са включени избрани субективно и злоумишлено от директорката документи, а не цялото налично трудово досие, както се изискваше от Съда; моля по Ваша преценка по подобаващия начин това нарушение да бъде отстранено, т.е. на Съда да бъде представено трудовото ми досие в неощетен, нецензуриран вид;

б.) Особено бие на очи и това, че въпреки моето изрично настояване, което беше прието от уважаемия Съд, т.е. Съдът специално разпореди да бъде предоставени картоните и резултатите от анкета, проведена в края на учебната 2015-2016 г. с учениците от класовете, на които преподавах, това не е направено, т.е. тия документи не са представени на Съда, липсват във въпросната папка; моля отново да се разпореди този особено важен документ все пак да бъде предоставен на Съда, а според съдебната процедура, надявам се, другата страна ще бъде също така и подобаващо санкционирана – за неизпълнението на съдебното разпореждане;

в.) За да може да се установи до каква степен е „прочистено” трудовото ми досие от някакви грижовна ръка, стараеща се от уважаемия Съд да бъде укрита истината, предлагам отново като писмено доказателство пред съда да бъде приет моя сборник с документи, наречен ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ (с подзаглавие „Или училището в тъй приказната страна Мутроландия”), който аз вече предоставих по-рано, но той беше отхвърлен с неубедителни по моя преценка аргументи;

г.) С оглед да помогна на уважаемия Съд да реконструира обективно сложилата се абсурдистка атмосфера в ПГЕЕ, предлагам още един такъв сборник със заглавие Как се прави УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА? (и с подзаглавие „Моята борба за непосредствено и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ на отношенията в нашата училищна общност”), работата е там, че в първия, сравнително мирен етап след възстановяването ми на работа в ПГЕЕ в началото на 2015 г., продължил около 6 месеца, също се разгърнаха интересни процеси, този втори сборник отразява именно тях, докато посоченият в подточка в.) сборник отразява процесите, случили се след поемането от страна на директорката на ПГЕЕ курс за интензивна подготовка на новото ми опраскване, т.е. отразяват периода на водената срещу мен от ръководството на ПГЕЕ компроматна война, по този начин двата сборника, отразяват времето преди и след повратната дата 4 юни 2016 г.;

2.) Предвид непълнотите и прочистването на трудовото ми досие се налага да внеса сам други документи, които липсват в него, внасям по своя преценка някои от тях, които могат да хвърлят допълнителна светлина за допълване или коригиране на вече изясненото от Съда:

а.) Петиция, наречена Откритописмо до г-н Премиера по важен национален въпрос – ведно с част от подписите (общо 424), този документ е от 21.03.2012 г.

б.) Петиция до Президента на Република България, до министър-председателя Г.Близнашки и до министъра на образованието и науката Р.Коларова със заглавие За същинска демокрация в българското образование, този документ е от 27 август 2014 г., също представям документа с част от подписите;

в.) Отворена подписка,съдържаща някои необходими въпроси, интересен казус, отправен до министъра на образованието и науката проф. Т.Танев, от 10 ноември 2015 г.

г.) Стоп на имитацията на реформи в образованието, това са исканията на моя граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията и административния произвол на самозабравили се властници от образователната сфера, от 27 март 2017 г., ведно с част от подписката;

д.) Скрийншот (снимка от екрана) на фейсбук-групата, наречена „В подкрепа на Ангел Грънчаров”, състояща се от 2 526 члена към момента на снимката, това е началото на ноември 2017 г.

3.) Предлагам също така копие на документ, наречен ВЪПРОСНИК ЗА ОБЩОУЧИЛИЩЕН ДЕБАТ, ПРЕДСТАВЕН ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО, по моя преценка част от тези въпроси би следвало уважаемият Съд да постави на уважаемата ответница, директорката на ПГЕЕ – тъй като без вземане предвид на нейните отговори е невъзможно Съдът да постигне изчерпателна яснота относно казуса, който е предмет на настоящия съдебен спор. Този документ е представен на другата страна с нарочно писмо, което е част от подготовката на предложената от мен „КРЪГЛА МАСА” по проблемите на демократизацията-декомунизацията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, която, да се надяваме, ще бъде проведена в съвсем скоро време; моята идея обаче е този тъй дълго и съвсем умишлено предотвратяван от директорката на ПГЕЕ демократичен дебат не просто да съпровожда, а направо да замени дебата по настоящето съдебно дело, съобразно което предлагам:

4.) Понеже съдебната зала не е място за провеждане на непроведените по вина на ръководството на ПГЕЕ общоучилищни дебати, то отново възобновявам своя призив администрацията на ПГЕЕ да преразгледа своята позиция против провеждането на каквито и да било дебати с мислещите различно в нашата общност, за което, ако е необходимо, по нейно настояване, би могло да се отпусне от уважаемия Съд известно време, в което съдебният дебат, така да се рече, „да бъде замразен”, надеждата е, че в резултат на общоучилищния дебат е напълно възможно да се достигне до споразумение, което да направи настоящето съдебно дело напълно излишно.

5.) Представям като ново писмено доказателство пред уважаемия Съд важен документ, наречен ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО, който е изпратен до г-н Тибор Наврачич, Европейски комисар по образование, култура, младеж и спорт – тъй като този документ може да хвърли допълнителна светлина върху по-задълбоченото осмисляне на същината (истината) на настоящия съдебен казус.

6.) Документ, наречен Начало на изследване върху твърде странен проблем: кога един учител губи качествата си и заслужава незабавно опраскване или уволнение?, в който съм разгледал главния казус пред настоящето съдебно дело, убеден съм, че тезата, разгърната в него, ще облекчи изключително много търсенето на истината и най-вече разумното, а също така и справедливо решение по него.

Надявам се, уважаема госпожо Съдия, че ще приемете направените от мен предложения.

Пловдив

20 ноември 2017 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo