Варна – разрушения от руската бомбардировка на 14 октомври 1915 г., сп. „Аз знам всичко”
Из: Паметниците на нашата безпаметност, Автор: Георги Чунчуков, публикувано в блога на ИВО ИНДЖЕВ
Невежество или родоотстъпничество
На 24 септември тази година на нос Калиакра бе открит архитектурно-мемориален комплекс „Военноморска слава на Русия”. Новопостроената арка е своеобразно допълнение на издигнатия през 2006 година грандиозен паметник на адмирал Ушаков. На нея са окачени 18 камбани с имената на корабите, сражавали се под предводителството на адмирала. Издигната е по инициатива на форум „България – Русия”, посолството на Русия и Община Каварна по случай 220-ата годишнина от победата му над османския флот. Върху нея с големи букви е изписано: „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”.
Възмутително и оскърбително! Защото нищо в този текст не отговаря на истината! Защото само на броени километри от този мемориален комплекс преди 94-95 години са ехтели оръдията на руски бойни кораби от същия този руски черноморски флот и са обстрелвали Варна на 14. X. 1915 г., Балчик, три пъти – на 7. IX., 9.IX. и 13. XII.1916г., Каварна на 7.IX. 1916 г., Шабла през 1917г. При това посочените обстрелвания са успешни – разрушени са сгради, пристанищни съоръжения, убити са жители на Варна. Балчик – при третото му обстрелване, е почти изравнен със земята, убити са негови жители.
„Дора Габе, посетила града няколко месеца след последното неприятелско нападение, описва тягостното впечатление от видяното като го сравнява с гробище и потресена възкликва: „Мъртвият Балчик”.
А ето и нейното свидетелство: „Вечер. Нито един фенер. Из улиците няма жива душа. Слаба бледнина от хоризонта показва пътя. Висока порта, а над портата – къща… Ето ни горе, в стаи, които не гледат към морето. Само в тях се пали свещ и само в тях се живее вечер в Балчик. Разправяха ни как неотдавна ги изненадало морето, как са бягали като стадо към гробищата, зад баира – сипели се гранати връз града, сякаш самото море ги изригало. Писък на малки деца, премръзнали ръчици, полумъртви от ужас майки, бащи, безпомощни пред своята разпиляна сред опасности челяд. Когато настане вечер, от черната паст на морето сякаш гледат тайнствени топовни гърла. То ги дебне. То е техният черен враг, техният изневерил приятел – и те се крият от него, боят се него. Още е в кошмарен сън Балчик.”
И писателят Стилиян Чилингиров посещава Балчик и споделя: „… Човек би помислил, че влиза в мъртвия град, макар никога невидян, но много познат нам от приказките. А по всичко личи, че тук някога е кипял живот, който е бил с пулса на едно достойно за завиждане охолство. Къщите, някои от които поглеждаха страшно през своите изпочупени прозорци или болезнено показваха голите стени, полуразрушени от неприятелски гранати, най-ясно свидетелстваха за това. Балчик е бил малък, но заможен град… Но не ще и съмнение, в мирно време градът е бил по-угледен и по-приятен. Тогава много къщи, сега запустели и празни, са били обитавани от работливи стопани, в много от тях е кънтял непрестанно писклив хор от детска глъч, в много от тях се е живяло и мечтало. А днес: разкъртени стени, пробити покриви, разрушени комини и ужасът на едно запустение. Животът е спрял, за да живее войната.”
“Разрушаването на Балчик от отряда руски бойни кораби е исторически факт, предопределящ прекъсването на неговия стопански възход и обуславящ в определена степен последвалото икономическо западане на града.”...
... „Следва да отбележим една любопитна подробност. Варна е бомбардирана на Петковден (според православния календар – ден на есенните жертвоприношения – б.а. Г.Ч.), Балчик на Андреевден (13.XII.). За руските военни моряци този ден има символично значение”. Символично, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный). Вместо празнуване – воюване. И то срещу братята, едноверци, изповядващи православната вяра и „дали на вси славяни книга да четат”.
„Неволно се създава впечатлението, че противникът планира своите нападения, съобразявайки ги с празниците от религиозния календар. Във всеки случай подобно съвпадение говори, че неприятелят грубо потъпква християнските норми и порядки, пренебрегвайки общоприети традиционни духовни ценности. Парадоксално е, че тези действия са извършени от военноморския флот на страна, възприемана навсякъде като исторически стожер на Източноправославната религия”.
На опонентите, които биха казали „на война като на война” предлагаме следния цитат:
„Нанасяйки артилерийски удари по незащитени градове, противникът погазва принципите на международното право. Съгласно IX хагска конвенция относно бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 г. бомбардирането на неотбранявани пристанища, градове, села, жилища или сгради е забранено. Международното право забранява и безсмисленото разрушаване на градове или други населени места и унищожаването на неприятелска собственост, ако това не е предизвикано от военна необходимост”. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар