Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Главната причина за съвсем слабата привързаност на българина към протестите и революциите



Щом му отнемат хляба, сиренцето и сланинката тогава българинът става невероятно решителен революционер. Но докато си има хлебец и сиренце (това все пак не са чак толкова трудни за добиване благинки) него и с топ не можеш да го откъснеш от мекия диван в топлата соба. Главната причина за слабата привързаност на българина към революциите е тъкмо тази пословична или архетипична привързаност на българската народна душа особено към топлия хлебец и сиренцето.

Това според мен е обяснението за това защо сме в състоянието, в което сме. И от което излизане скоро не се предвижда да има, да стане, да се случи - без промяна в гибелния ни робски манталитет. Докато българинът не скъса решително с тази своя робска зависимост (и привързаност) от хляба и сиренцето (сланинката), ний добро няма да видим.

Това означава, че се иска известен идеализъм, една духовна мотивация, която обаче за момента е изцяло чужда на масовия ни сънародник. Кога ли ще дойде това памятно време когато масовият ни сънародник ще почне да поставя ценности като свободата, истината, доброто, правото, достойнството по-високо от хляба, сиренцето и сланинката (кебапчето)?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: