Резултатите от малкия експеримент (или тест), който си позволих да направя тия дни (виж: Идея и инициатива за едно твърде полезно гражданско действие) вече са налице: нито един (!!!) от поканените да се включат в толкова безобидното гражданско действие (като граждани да отидем и да поговорим малко с директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН) не прие толкова любезната ми покана! Нито един! (Всъщност, в интерес на истината, един човек е прие поканата ми, това е поетът и водещ в ПОтв, той води предаването ГЛАГОРЕЦ, имам предвид Людмил Попов! Но той прие поканата ми, отправена не в писмен вид, а в разговор - та по тази причина се изразих така: все пак никой от тия, на които предложих в писмен вид, не благоволи да приеме!)
Повечето благоразумно си замълчаха (това са предимно учители от въпросното училище, действащи още и също така пенсионирани), да, те не посмяха да реагират никак, умълчаха се сякаш нищо не съм им писал - което, както и да го погледнем, е ТВЪРДЕ МНОГОЗНАЧИТЕЛНА РЕАКЦИЯ, проблемът е, че няма как човек да избяга, да се скрие от реакция, мълчанието също е реакция - и то каква!!! Тази реакция показва... сами решавайте какво показва, близко е до ума, аз няма да ви обиждам като ви казвам - сякаш сте малоумни и по тази причина сте толкова недосетливи. Неколцина от поканените обаче твърдо ми отказаха, сред тях има един, който го направи по превъзходен начин, толкова превъзходен, че не мога да се сдържа да не ви информирам за това; ето, порадвайте се (неговата реакция е превъзходна в изразителността си, толкова, че просто нямам думи; събеседникът ми е бивш мой ученик, сега адвокат, съкратено като инициали, за краткост БМУСА (по понятни причини няма да му кажа името!):
БМУСА: Ангеле, здравей! Подкрепял съм те винаги, и сега те подкрепям, но нямам време да се включа в такива инициативи. Времето ми е вече най-ценния ресурс и нямам възможност да обикалям на раздумки или да участвам в социални експерименти.
Аз: Така е, всички нямаме време, иначе казано, да се занимаваме с глупости... като демократизация, декомунизация, либерализация и прочие на училищните общности примерно... имам предвид непосредствена, практическа, реална и прочие демократизация, щото на думи всички сме за демократизация, но сакън да не се наложи да направим нещо конкретно... Няма проблеми, разбирам те прекрасно!
БМУСА: Както искаш ме разбирай, но нямам време да се занимавам със социални тестове на интелигентността и съобразителността на Директорката, да си зарежа работата и да тръгна си губя времето с лаф-мохабети да й обяснявам защо земята не е кръгла, или да й гледам сеира.
Аз: Няма нищо, благодаря ти! За откровеността...
БМУСА: Ти защо не се съсредоточиш с делото си и по-малко да влагаш енергия в такива глупави инициативи, дето никакъв реален резултат или промяна да ти донесат.
Аз: Ами причината за да правя всички тия неща е че съм изглежда оглупял съвсем, нали знаеш, с възрастта човек почва да оглупява...
БМУСА: Ей, все се опитваш на глава да излезеш с нея, с приказки и така не става! Не става, пич! Все едно сомалиец културтрегер да направиш!
Аз: Става, верният път е този: дебатирането. По моето разбиране е така.
БМУСА: Верният път е да я осъдиш още веднъж и да млъкне!
Аз: Аз вече съм я осъждал и затова този ход не ми е вече интересен. Затова опитвам друг подход. А други хора правят конференции и обсъждат надълго и нашироко кога българското образование ще цъфне, ама само и само на нас самите да не се наложи да си мръднем и малкото пръстче да направим нещичко...
Дори да я осъдя, на другия ден пак ще ме уволни! Изобщо не й пука на нея от осъждания, тя загуби куп дела и пак си прави каквото иска. Но извинявай, да не те отклонявам от работата, няма нищо, бъди здрав!
БМУСА: Аз със такъв тип активност, който ти ми предложи няма да се занимавам! Да си загубя времето да обикалям и я се появи, я не. При все, че мойта работа стои и ме чака...
Аз: Няма проблеми! Разбирам те. Моля те, не е нужно да търсиш извинения. Просто така мислиш, това за мен е достатъчно.
БМУСА: Както сам ме учеше - оправи си най-вече твоя живот и твоето канче, пък тогава тръгвай да оправяш другите.
Аз: Всички имаме някаква работа, ама найсе...
БМУСА: Ами защо не се захващаш със сериозни неща?! Пишеш, викаш, гърлиш се за тоз дето духа! Та и жена ти изгониха!
Аз: Това е най-сериозното нещо, с което съм се захванал: да спомогна за истинската промяна в едно конкретно училище; нима това според теб не е сериозно?!
БМУСА: Питам се защо, мамка му, при все че не си глупав с толкова приказки я докара до тук?! Абе явно борбата трябва да е диверсионна. Ти тръгваш фронтално срещу системата и тя те изяжда! Иска се саботаж.
Аз: Ами да, борбата с комунистите е доста тежка и жестока. И неравна. Превратно си разбрал това, което правя, но това си е твое впечатление, няма проблеми.
БМУСА: Възпитавай повече млади и мислещи хора. После и те така. Не става с едно поколение. Тая гад ни съсипа за векове напред. Виж какъв чукундур ни управлява - той е по-зле от комунистите! Мутрата с бухалката е по-зле от комуниста. Това проумях аз. Мутрата е комунист-изрод.
Аз: Добре да, да ръмжим срещу чукундура на върха, а да си кротуваме срещу чукундурите по места, така ли предлагаш?!
БМУСА: Край, зает съм и няма да пиша повече!
Аз: :-)
БМУСА: Ще говорим допълнително. Бъди хитър! Като онези са прости, използай простотията им срещу тях!
Аз: Нима още не разбирате, че всичко е прогнило, навсякъде, в правосъдието също... навсякъде е прогнило, но от образованието започва в крайна сметка всичко! Както и да е. Хубав ден! И приятна работа!
БМУСА: Мерси, и на теб!
Това е. Така си поговорихме с един от хората, на които предложих участие във въпросната акция. Не ще да участва, имал си работа, не вижда смисъл, другояче трябвало да се борим срещу другарите, такова е неговото виждане, не възразявам, може да си мисли както иска. Факт е обаче, че никой не ще да ме подкрепи, факт. Това на мен много ми говори. Значи ли, че аз предлагам "неправилен подход"?! Ето тук е спорът. Аз предлагам нещо различно, да опитаме да се държим като граждани, търся да намеря такива хора, щото съм дълбоко убеден, че ако не аз сам, а неколцина се бяхме държали като достойни граждани, това, което стана в ПГЕЕ, просто нямаше как да стане, директорката един по един да опрасква опонентите си, пък никой да не смее да гъкне! Вярно, в "сплотения колектив" на ПГЕЕ хората наистина много ги и страх, това донякъде ги оправдава, учениците също ги е страх, наплашени са, зер, шега ли е това: два пъти самозабравилата се директорка опраска инж. Калин Христов (то йпри това е неин конкурент за директорския пост!), два пъти опраска и мен, другите опраскани да не ги броим (който не й играе по свирката, го опрасква!). Да, ама гражданите, родителите и прочие ако бяха се държали както подобава, тя нима щеше да си позволи да направи това, което направи? Разбира се, че щеше отдавна да е мирясала ако групичка от граждани се беше противопоставила при първия й опит още да си разиграва коня. Имаше неколцина учители (Стефан Кралев, Калин Христов, инж. Атанас Атанасов, моя милост, покойният бивш директор Венелин Паунов също принадлежеше към тази загрижена за бъдещето на училището групичка учители и пр.), които в началото й се опряхме, ала тя успя един по един да ги обезоръжи, кой с опраскване, кой с подкупване, с даване на някакви благинки и пр. И ето, това отприщи произвола й - щото не срещна ефективна съпротива, да не говорим за противодействие. В резултат стана тя каквато стана. И ето, аз останах сам да се боря. А всички останали са чисто и просто... сеирджии, по тъй свидния ни български обичай! (Единствен инж. Парпулов, бивш заместник-директор, ми помага на дело, не е сеирджия, такъв беше и покойния директор Паунов, Бог да го прости! Да, и г-жа Мина Ветренска, бивша учителка по философия и също така педагогически съветник в ерата на Паунов също ми помогна, и това е общо взето.) Както и да е, обезпокоителен факт е, че живеем в края на второто десетилетие на XXI-я век вече, а около нас не се срещат хора, способни на активно гражданско поведение, иначе казано, липсват около нас граждани (простете, но сеирджията не е гражданин, да имате много здраве от мен, но аз не приемам, че сеирджията, а също така и мрънкалото, са граждани!). Какво да правя в тази ситуация ли? Ето какво възнамерявам да правя.
Ще продължавам да си изпълнявам дълга на достойна (немалодушна) личност, на учител, на философ, на гражданин; това съм правил винаги, това правя, това и ще продължа да правя (докато дишам, естествено, спра ли да дишам, "отива на кино" въпросният гражданин, учител и личност Грънчаров! Това първо трябваше да кажа, бях длъжен да кажа. Няма да дезертирам от длъжността си, независимо от изпитанията и бедите. Независимо и от самотата, в която съм се озовал. Ще продължа, иначе казано, да се боря със самозабравилите се радетели на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ. Аз лично не ща да живея в страна, наричана с пълно основание МУТРОЛАНДИЯ. Вий живейте, аз не ща.
На второ място (съобразно казаното), ще продължа да предприемам какви ли не действия - за да нарушавам блаженото спокойствие и... стабилността (това нали е любимата думичка на г-н Премиеро-Мутра?) на въпросните самоотвержени труженици, на строителите и крепителите на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ. И ето, днес, примерно, ще призова граждани на Пловдив да ме подкрепят в акцията ми, за която не ме подкрепиха хора, които съм смятал за свои приятели или съидейници поне (щото думата приятел в наше време е крайно обезценена). Примерно, до този момент не ме е подкрепил нито един човек от партия ДСБ, е, аз чрез медията, в която водя предаване, ще призова свои симпатизанти да се организираме и да отидем да разговаряме, в качеството ни на граждани, с въпросната тъй своенравна администраторка на ПГЕЕ. За да открием най-накрая (и то наживо) тъй дълго осуетявания от нея демократичен дебат в това някога славно, а сега сякаш прокълнато (на най-уродлив комунизъм!) училище! Щото у нас тече крайно обезпокоителен процес на мутризация, иначе казано, на рекомунизация на свидното ни отечество, вие това още не сте ли го забелязали?! Е, не сте го забелязали, предполагам, е, имам честта, на мен се падна честта да ви уведомя, че в свидното ни отечество, наричано все по-често МУТРОЛАНДИЯ, тече ускорен процес на РЕКОМУНИЗАЦИЯ, който може да доведе до пълното ни орезиляване като страна и нация! Аз това като гражданин на тази наша прокълната и обречена на комунизъм (или на руска азиатщина-ченгесарщина - ако щете, ако предпочитате!) страна НЯМА ДА ГО ДОПУСНА, по тази именно причина и се боря - пък макар и силите ми да са вече на изчерпване. А силите ми са на изчерпване щото около мен зяпачи-сеирджии колкото щеш, а граждани и личности нема, епа нема!!! Аз като Диоген (оня, лудия, с фенера!), сами виждате, продължавам да ги търся тия съдбовно нужни ни личности и граждани, нека да ми се смеят "трезвомислещите" и "позитивните", нека да ме наричат глупак, нищо, аз ще продължа да си вървя по съзнателно избрания път. Щото... съм учител, щото съм философ - и това е мой дълг. Дълг ми е да обучавам на гражданско съзнание не само учениците си, а и всички останали, които се спешно нуждаят от такова обучение.
Толкоз. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И кога, ако ми позволите да запитам, възнамерявате все пак да ставате достойни личности и добри граждани на родината си?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар