Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Защо не можем да поставим голямата обща цел над малкия си личен интерес?



Из: Екип - мисията невъзможна, Автор: Веселина Седларска

Информация от печата: „49% от българските деветокласници могат да решават проблеми в сътрудничество от най-ниска степен на сложност, още толкова се справят и със средно трудни задачи, а само 2% решават най-сложни казуси, които изискват високо ниво на сътрудничество и екипна работа. Това показват резултатите от участието на страната ни в новия модул на международното изследване PISA 2015, посветен на оценяване на уменията за 21-ви век, които по принцип се формират при проектобазираното обучение – общуване, управление на конфликти, организиране на екип и т.н. От 51 държави, тествали учениците си дали могат ефективно да участват в дейности за решаване на проблем съвместно с един или няколко партньори, България е на 40-о място с резултат, значително под средния за останалите страни – 444 точки от 1000 възможни, както и на последна позиция сред държавите от ЕС.“

Колко голям проблем е, че не сме достатъчно добри при работа в екип? И ако е вярно, че има такова нещо като интелигентност на множеството, това колко се отразява на интелигентността на нашите решения и изпълнения?...

... Къде сме ние? Географски – по средата. Исторически – място на среща между „Червения площад” и „Трафалгар скуеър”, при която и двете сили търпят поражение. Политически – пътуващи напред към Брюксел с втренчен поглед в огледалото за обратно виждане. Религиозно – православие, в което Бог не те оценява според труда (този зор той е отредил за протестантите), а според това колко се разкайваш. Ето оправданието ми, че намесвам религията: според изследване на ООН за индекса на човешко развитие (където най-развитата страна има индекс 1, а най-изоставащата 162) протестантските страни в Европа са със среден индекс на развитие 9,2, католическите – 17,4, православните – 62,6.

Българската култура не е нито индивидуалистична, нито колективистична. Тя е и индивидуалистична, и колективистична. Индивидуалисти, но не индивидуалности. Хора, които живеят на групи, но трудно работят в екип. (Писателят Атанас Славов: „Като се качиш в космоса и погледнеш към земята, където има струпани най-много хора пред една врата, да знаеш, че там е България.”) Нашата култура е по-скоро родова. В чистия си вид родовата култура може и да е била погребана под ореха в двора на Гераците, както сме учили, но тя е възпроизведена в групова. И понеже е насочена главно към себеустройване на групата, можем да я наречем и кланова.

Типични за груповата култура са роднинските назначения, шуробаджанашките привилегии, корупцията. Освен това: лицемерното общуване за замазване на неприятни истини, смесване на бизнеса с приятелството, двойните стандарти – един аршин за своите, друг за чуждите, имитацията на правораздаване. Разделителната линия в манталитета минава между „наши” и „ваши”. Целият български преход се провали, защото основната случка в него – приватизацията - беше направена с групова, родова, племенна култура. С такъв манталитет не може да се постигне уж преследваната цел да се премине от общество на зависим колектив към общество от самосправящи се индивиди.

И – изглежда парадоксално, но е истина – общества с родова, групова култура имат проблеми с работата в екип. Не защото не могат да съберат хора с експертни познания, а заради манталитета, заради навиците, заради традицията дори в екип да се разделяме на наши и ваши, да толерираме своите и да засрамваме чуждите. И най-вече: защото не можем да поставим голямата обща цел над малкия си личен интерес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: