Искате ли да докажете правдивостта на думите на онзи нагъл комунистически профанесор, който ви нарече нация, съставена предимно (на 80%) от дебили?!

Искам да ви известя за едно историческо по характера си събитие: в петък група инициативни граждани, поборници за ново и демократично образование и училище, седнахме на кръгла маса и разговаряхме около час с представители на ръководството на пловдивската ПГЕЕ (наричана все още от пловдивчани "ТЕТ-ЛЕНИН"!), училището, което има съвсем реалния шанс да стане първото в страната ДЕМОКРАТИЧНО училище! Разбира се, за тази новина, обозначаваща такъв наистина исторически поврат, вие няма да прочете в нито една медия на свидното ни отечество (знаем колко тежко е положението със свободата на медиите в нашето иначе уж "демократично" отечество), но ето, научавате все пак тази новина от мен, един от участниците в това повратно за историята (потретвам, за да се се знае!) на многострадалното, изтерзано от толкова много комунизъм българско образование и училище. Ще ви разкажа малко по-подробно за случилото се, на което придавам такова голямо значение без да влагам и капчица ирония.

Редовните читатели на този блог знаят за инициативата и за работата по осъществяването на проекта за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност на въпросната ПГЕЕ, разработен от моя скромна милост, аз лично по този проект работя (най-активно и то на дело!) вече няколко години. Е, сега ще ви разкажа, че усилията ми за по-нататъшно разгръщане на работата по този проект се увенчаха със скромен успех, който обаче може да отбележи началото на още по-интензивна същинска работа по конкретната фактическа реализация на проекта, иначе казано - по постигането на една наистина пълноценно функционираща или по-просто казано добре работеща реална демокрация в нашата училищна общност. Но до достигането на тази крайна цел има още твърде много време, предстои ни много работа. Важното е, че първата стъпка оня ден, в петък, беше направена. Ще разкажа за самата среща, за началото на толкова съдбовно потребния ни исторически поврат към реална демократизация в пловдивската ПГЕЕ, училището, което наистина може (има този неоценим шанс!) да стане нещо като пионер в демократизацията на българското образование изобщо.

Идеята ни е ний, гражданите, да подпомогнем училищната общност в решаването на тази тъй важна задача - реалното демократизиране на отношенията вътре в нея, което, както вече установихме на практика, е невъзможно да се отприщи отвътре, чрез усилия, положени вътре в самата училищна общност (ний лично изпробвахме този вариант за чисто вътрешна промяна в отношенията, положихме много усилия, ала не можахме да надделеем, консервативните, пазещите плачевното статукво сили надделяха, победиха ни, опраскаха ни и пр.!). Да, но ето, вече в друго наше качество, в качеството ми на гражданин, аз се върнах с група съмишленици, съидейници и сътрудници ("съ-трудник", както показва самата дума иде от труд, очевидно означава хора, които се трудят заедно, заедно вършат някаква обща работа) и ний се явихме там като силата, която е способна да подпомогне училищната общност в решаването на тази насъщна задача, а именно нейната реална демократизация и декомунизация. Та значи от едната страна на кръглата маса седнахме ний, гражданите (освен моята скромна милост в тази историческа среща участваха и господата Людмил Попов, литератор, поет, водещ телевизионното предаване ГЛАГОРЕЦ по ПОтв, бивш собственик и директор на частно училище (!), общественик и пр. и Ясен Маламов, млад човек, юрист по образование, а иначе художник), от другата, срещуположната страна седнаха заместник-директорките инж. Елена Динчийска (изпълняваща функцията на директор поради отсъствието на директорката Стоянка Анастасова) и инж. Атанаска Милева, младият г-н Илия Маринчешки, педагогически съветник, учителят инж. Богомил Иванов, преподавател по техническо чертане и техническа механика. В този си състав нашата първа среща около "кръглата маса" продължи около час (не мога да кажа точно колко време продължи, може и повече от час да е продължила, на такива интересни и смислени дебати времето тече бързо, аз не съм засичал по часовник времето, чувството ми е, че около час разговаряхме, но може и повече да е било). След дебата учителят г-н Иванов (на когото предстоеше час с ученици в същата тази зала) ни покани най-любезно да посетим неговия урок, от което моя милост и г-н Попов се възползвахме, придружи ни директорката г-жа Динчийска, моят сътрудник, гражданина Попов по едно време се наложи да излезе от часа, понеже си имаше друга работа. За какво разговаряхме ли, как протече разговора (дебата) ни ли? Ще ви кажа непременно, макар да е изключително трудно в думи (слово) да възсъздам случилото се - понеже в самото начало представителите на училището категорично заявиха, че не са съгласни да запишем на видео кака е протекла срещата ни! Моя милост още в самото начало встъпи в дискусия по този пункт, изложих им следните разумни и неопровежими, по моя преценка, аргументи:

- Първо, ще документираме съвсем точно казаното на срещата, т.е. никой след това няма да може да протестира, че думите (позицията) му са били преиначени или неправилно изложени;

- Второ, всички интересуващи се от срещата (дебата), но не можещи по някакви причини да дойдат непосредствено в залата, ще могат да се информират съвсем точно за протеклия дебат по видеозаписа, който, както знаете, ако сложен в интернет (и дори евентуално излъчен по ПОтв!) щеше да осигури пълна публичност или откритост на дебата ни, което е нещо чудесно, това щеше да даде възможността на всеки от училищната общност, града, страната и дори... света да се информира какво по-точно сме си казали;

- Трето, по този начин, чрез видеозаписа, щяхме да подпомогнем и представители на други училищни общности да последват нашия заразяващ пример, с оглед на което битката за непосредствена и практическа реална демократизация на българското образование и училище изобщо щеше да получи един мощен тласък.

Поне тези три необорими аргумента идват на първо време в ума когато се постави такъв един въпрос. Да, обаче официалните представители на ПГЕЕ, без да излагат никакви аргументи, заявиха, че не са съгласни срещата да бъде записана и документирана на видео. Просто ни заявиха, че не щат изказванията им да бъдат записвани, което ни навежда на мисълта, че фактически много силно се страхуват от... гласността, от публичността; ала те самите не пожелаха да признаят такъв един неубедителен аргумент; нищо де, реших да не упорствам повече, отстъпих, ето, по тази причина сега всички ние сме страшно ощетени, щяхме, ако бяхме записали срещата, да разполагаме с безценен матрьял, наистина всичко, казано там, беше безкрайно интересно и поучително, но се сърдете на опонентите ни, че не можете в момента да се насладите на чудесния ни дебат; загубата, по моя преценка, е голяма, невъзпълнима. На следващия кръг от отпочналия така или иначе дебат - което е истински важното! - обаче отново ще настоявам цялата среща да бъде записана на видео, което ще бъде поставено на напълно свободен достъп в интернет. Правя това, защото добре зная, че без пълна гласност, откритост и прозрачност няма как да има демокрация, това не е мой каприз, тези неща са така естествени и толкова лесно разбираеми, че просто ми е неудобно да ги повтарям. Щом искаме да правим реална демокрация, ще трябва да приемем и някои от неудобствата й, а именно... публично да се излагаме (!) когато си позволим да говорим някакви глупости или нелепици, да се мъчим да защищаваме незащитима позиция и прочие, изглежда тази беше истинската причина на нашите събеседници така решително да се противопоставят срещу идеята и предложението да запишем на видео цялата среща. Както и да е, излиза, че за дадени хора демокрацията е така нежелана, че ето, те са против дори и срещу нейния първи признак, именно напълно свободното слово, пълната публичност, пределната откритост, нелъжливостта, нелицимерието, пределна гласност и пр.

Сега аз трябва в слово да пресъздам всичко казано там, давате ли си сметка колко трудна е тази задача?! Виждате ли колко жестоки, безпощадни, безжалостни са моите опоненти след като ей-така, за едното нищо, ме поставиха в толкова тежка ситуация: да трябва сега всичко да описвам в слово, с думи?! Нищо де, ний сме свикнали така да се отнасят с нас, но въпреки всички трудности, забелязвате, не се отказваме изобщо от борбата си - и ще я водим докато изобщо имаме сили! Ох, майчице мила, как да разкажа и да опиша всичко казано, Боже мили, помогни ми да се справя някак що-годе приемливо и с тази непосилна задача!

А дискусията, спор няма, беше чудесна, превъзходна, невероятно поучителна, жалко е, че не я записахме на видео! Знаете ли сега какво ми хрумва по този повод? Хрумва ми нещо великолепно като идея, думи нямам направо!!! Ето какво ми хрумна, благодаря ти, тъй великодушни Боже, че ми прати тази превъзходна, гениална направо идея! (Като казвам, че идеята ми е направи гениална, това не значи, че сам самия себе си определям или наричам "гений", не, няма такова нещо, ний сме скромни, геният е Този, който ми прати идеята, именно великият Бог, аз сам с крехките си умствени сили никога не бих се сетил за нещо толкова велико, Божествено, гениално направо!)

Ами хрумна ми да ви кажа следното: няма сега да описвам нищо относно ония главозамайващи по смисъла си неща, които бидоха произнесени на нашата първа среща, ей-така, нарочно няма да ви кажа нищо, ако щете, изнемогвайте от любопитство! Да, нищичко няма да ви кажа изобщо! Знаете ли защо няма да ви кажа нищичко? Ами ясно защо: та ако искате да разберете какво ще си кажем на следващата наша среща, елате сами на нея, елате там, в самата зала, тогава не само всичко ще чуете със собствените си уши, но и ще го видите със собствените си очи, нещо повече, сами ще можете да се изкажете и прочие!!! Толкова! За да ви доведа в залата нищичко няма да ви кажа сега! Нищичко! Да, мразете ме, кълнете ме, нищо нема да ви кажа! Елате следващия път сами да си го чуете!

Виждате ли какъв превъзходен номер измислих за да ви докарам там, в залата на нашия дебат?! Какво ще кажете, гениална е идеята, която Бог ми прати, нали?! Спор няма, велика е направо! Благодаря ти, Боже, че ми прати тази идея! Щото без нея тия темерути никога нямаше да се надигнат от меките си дивани и да излязат в това зимно време от топлите си соби, никога нямаше да се разделят с мекия си и топъл хлебец, със сланинката си, с винцето си и прочие благости на животеца си. Ето, сега ще ги принудя да дойдат сами в залата - ако изобщо искат нещичко да разберат. Точка! Казах каквото трябваше! Олекна ми!

Демокрация се прави от много хора, сфащате ли замисъла ми? От много граждани. Училищна демокрация се прави от самите ученици, от самите учители, от родителите, разбирате ли ми вече идеята?! Не чакайте някоя друг, в случая гражданинът и учителят Грънчаров да ви направи вашата реална училищна демокрация, вие самите трябва да си я направите! Вие самите също така трябва да победите инертните консервативни сили, на които им е така изгодно плачевното статукво, при което от вас самите, а вий сте демоса, не зависи абсолютно нищо, а всичко зависи от самозабравилите се (заради вашето безхаберие!) властници, а именно директори на училища, чиновници от образователното ведомство, министри и прочие! Анадъмо?! Поняли меня?! Сфанахте ли що ви думам сега?! Размърдайте си малко проклетите мозъци, че иначе наистина ще докажете и то на дело правдивостта на думите на онзи нагъл комунистически проф(ан)есор, който ви нарече... нация, съставена предимно (на 80%) от дебили! Искате ли да докажете верността на думите на въпросния нагъл комунистически профанесор? Ами тогава не си размърдвайте изобщо мозъците! Стойте си с мухлясали мозъци тогава щом толкова искате този наглец да излезе напълно прав!

Искате ли и то на дело да докажете правдивостта на думите на онзи нагъл комунистически профанесор, който ви нарече нация, съставена предимно (на 80%) от дебили?! Искате или не искате? От вас зависи всичко. Решавайте сами. Или си (о)ставайте... дебили, мухльовци и мижитурки, или пък станете свободни и достойни личности - и добри граждани! Всичко зависи само и единствено от вас самите! Толкоз. Казах ви най-важното.

А кога ще се проведе следващия дебат ли?! Ами казвайте сами, инициирайте, помогнете, предлагайте, давайте, борете се, нещата вече потръгнаха, сега вие трябва да ги поемете. Аз ще помагам с каквото мога, но не чакайте аз всичко да правя (вместо вас!). Вие трябва всичко да правите, а аз ще помагам. Много мога да помогна, използвайте ме, но не чакайте аз да правя всичко, а пък вие да стоите отстрани и само да гледате като сеирджии - и като... дебили-мижитурки! Не сте дебили и мижитурки, но нищо не ви пречи да станете такива - и то образцови! Сами решавайте, сами избирайте! Бъдете свободни! Бъдете смели! Освободете се най-сетне от толкова позорящия ви страх!

Хубав ден ви желая! И приятен уикенд, бъдете здрави! Станете достойни, това значи свободни личности и граждани, никога не допускайте неусетно да се дебилизирате - та да ви се подиграват наглите комунистически профанесори! До скоро! Ще се видим там, в интерактивната зала на пловдивската ПГЕЕ, а пък когато тази зала стане тясна за желаещите да участват в дебатите ни, ще търсим друга, по-голяма зала...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo