Преди малко получих следния отзив (под формата на резюме) на г-жа Мария Василева, с която (заедно и с г-н Людмил Попов) днес проведохме нещо като гражданска инспекция на ръководството на пловдивската ПГЕЕ, ето какво е впечатлило г-жа Василева, която, впрочем, е дългогодишна учителка по френски език:
Днес бях в ПГЕЕ. Отидох с колегата си учителя Ангел Грънчаров, когото директорката уволни за втори път - според мен неправомерно.
Бях там в качеството си на гражданин защото съм възмутена от своеволията на тази директорка. Исках да разбера каква е причината да го уволни - защото според мен нивото на преподавателя е изключително високо, в много отношения изпреварващо стандартните изисквания.
Сблъсках се с надменна и невъзпитана особа, с която по никакъв начин не можеше да се контактува. Пред училището видях директорката да слиза от някаква кола, казах й, че чакаме нея. Тя приветливо се усмихна и каза: заповядайте тогава! След това видя уволнения учител до мен и промени рязко тона си: "Ако имате записан час!". Наложи се тримата граждани, които искахме да говорим с нея, да се легитимираме надлежно с паспорт пред охраната. Добре охраняват училището, ОК.
В директорският кабинет ни чакаха седнали около г-жа Анастасова двете заместник-директорки и педагогическия съветник. Те не станаха от местата си и директорката се обърна към тримата граждани с:
- Да, кажете какво има!
Беше предупредена, че ще дойдем, знаеше и защо идваме, а именно, че сме разтревожени от неправомерното уволнение. Бяха й изпратени предварително въпросите, които щяхме да й зададем. Поизчакахме да ни поканят да седнем на двата свободни дивана, но тъй като и четиримата изглежда нямаха такива намерения, попитах няма ли да ни поканят да седнем или ще ни държат прави като наказани ученици.
- И така може! - отговори самата директорка.
Грънчаров зададе пръв въпроса: Смятате ли, че в училището са нужни някои промени във връзка с демократизацията на образованието?
- Следващия въпрос! - бе нейният отговор.
Той настоя за отговор, но се намесиха в нейна защита - за какво, колко пъти... започнаха да го нападат и да твърдят единодушно, че с неговите глупости и дебати вече не им се занимава.
За да успокои тона, журналиста, писател, поет и педагог и бивш директор на частно училище, седящ до мен, а именно г-н Людмил Попов се опита да накара и двете страни да се уважават взаимно.
Изказа своето мнение, че учениците навън, виждайки уволнения учител са го приветствали и са го приканвали да се върне при тях. Изрази вярата си в правилната преценка на учениците, спонтанно срещнати в междучасието. Тъй като и трите директорки посрещнаха това с присмех, човекът се обиди и им направи забележка за поведението, чух го по някое време да казва дори: "Тя още не знае, че е директор!" (в смисъл, както разбирам, че съвсем не е наясно с изискванията за длъжността си). Опита се да зададе въпроса как директорката вижда часовете на Грънчаров. След като получи вместо отговор: "Следващия въпрос!", на човекът му прекипя изглежда и по-твърдо настоя за отговор. След много увъртания и намеси със странични примери от страна на подкрепящите я заместник-директори и по-късно влезлия учител-инженер по специални предмети от ТЕТ-а, получихме краткия директорски отговор, че вижда часовете му като "нищонеправене". Започнаха нападки и забележки към трима ни, подсмихване и обиди към Грънчаров.
Педагогическият съветник не одобри проведения досега разговор и ни обвини в това, че идваме неподготвени и че сме нямали право да влизаме в училището според наредба, която забранява влизането без съгласие на... родителите. По-късно от страна на работещите в училището се изказа мнение, че нямаме право да задаваме на директорката въпроси и кои сме ние, та ще й задаваме въпроси. На моята забележка, че предварително сме изпратили въпросите си в писмен вид, тя отрече, че има такива. Реши се да й задаваме устно въпросите, бях обвинена (поради това, че искам да ни покаже изпратените й въпроси за да бъдем по-ефективни в съвместната ни работа) че не знам тези 17 въпроса, даже ехидно подхвърли, че не са формулирани от мен самата, а били написани от Грънчаров! Това ме засегна и моето поведение и добър тон също излязоха от релси. Измина повече от час в пререкания и на нас съвсем съзнателно не ни беше дадена възможност да зададем нито един въпрос. Набелязвах си въпроси на лист пред мен, но от всички тях едва успях да попитам само:
- Как един учител, който 20 години е бил изявен специалист, изведнъж се е превърнал в некадърен?
Отговор на учителя (той се притече на помощ на крайно затруднилата си и мълчаща директорка!): Можело!
- Как един директор не може да се сработи с учителите и довежда нещата дотам, че се стига до съд?
- Как приемат факта, че и друг уволнен учител - Калин Христов - също води дела срещу директорката и ги печели?
- Редно ли е един директор да бъде съден от учители и да губи дела за уволнение?
Присъстващия учител по специални предмети (той отново се притече на помощ на гузно мълчащата директорка): Да, ставало въпрос за спорове учител-директор, уреждащи се по съдебен път.
Макар че (както с основание подхвърли г-н Грънчаров) чисто училищните проблеми едва ли следва да се разискват в... съдебните зали!
Останаха обаче много незададени въпроси (в един момент директорката стана от масата за преговори, седна на бюрото си и започна да се занимава с други неща, показвайки, че не желая повече да разговаря с присъстващите граждани). Моето заключение:
Недиалогична и невъзпитана директорка, считаща решенията си за единствено правилни, а властта си за неприкосновена. Нетолерантна и не уважаваща хората. Неподходяща за отговорната длъжност и уронваща престижа на ръководеното учреждение.
Педагогически съветник - не е на ниво за изпълняваната длъжност, угодничи на директорката (вместо, както това изисква длъжността му, да й дава разумни съвети - и да я предпазва от грешки!).
Заместник-директорки: Мълчаливо присъствие с изблици на заядливост към гражданите, грубо нападащи и решени да отбиват всяка атака за да пазят гърба на директорката.
От всички бе явно споделено нежелание за работа.
Мое лично мнение: избират се за директори най-неморални, най-посредствени и най-некадърни хора с цел да не се осъществят истинските цели на образованието. Осъществява се на практика това, което Грънчаров нарича в книгите си НЕобразование.
Написа: Мария Василева
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
Благодаря на Госпожа Василева за този кратък коментар на днешната среща с директорката. Всичко е точно и ясно, в телеграфен стил описано- така и ние, без да сме присъствали, добиваме осезима представа за това, какво се е случило на срещата.
Директорката си е останала на нивото, т.е. показала е за сетен път, че няма ниво и че около нея могат да екзистират само подмазвачи.
Ми хубаво, Василава, изразихте мнението си. Сега сте свободна да се пръждосвате и да се занимавате със собствените си дела.
Директорката Анастасова, според свидетелстването на пенсионираната учителка Мария Василева,
е излъгала, че не е получила въпросите изпратени й от Ангел Грънчаров!
Учителка-директорка пък ... да лъже! Значи тази директорка е лъжкиня! Който лъже в очите хората
уж на дребно може да ги лъже и на...по-едро!Значи е логично следственото заключение,
че тази директорка-лъжкиня е лъгала и във всичките си констативни протоколи представени
пред съда, като доказателства за "не ефективното" учителстване на Ангел Грънчаров!
Означаващо, че решението на съда в трудовото му дело по чл. 344 КТ, за второ
незаконно уволняване, е основано на лъжливи доказателства!
Следователно това решение е незаконосъобразно мотивирано с лъжи, е неправилно обосновано
и е незаконно!
А това е само и единствено едно частно логично заключение! От установяването на истината, че
тази директорка лъже и е лъжкиня!
Много по-важният въпрос и изводът от него за обществото ни от наличието и за дълбоката ни
жалост от засега успешното съществуване на тази лъжеща и лъжлива директорка на бившо
елитно и уважавано училище е : че тя, оградила се с лъжещи и лъжливи зам. директорки,
пед. съветник ( подобията се привличат! ), учители, смръзнала честните между тях, да не
надигат глава и да си траят, да не се възмущават от лъжливата си директорка и да я понасят, те
автоматично стават също лъжещи, като нея и солидарни с лъжите й! Без никакво съмнение!
Лъжещи педагози! В какво и как обучават учениците си такива лъжещи "педагози"?!
Аз мисля, че в лъжа! В лъжата, че ги учат правилно!
В лъжата, че ги градят, създават и възпитават в и, като истински свободни личности, а не подлизурковци,
нагаждачи, страхливци и жалки мижитурки !
В лъжата, че ги правят истински знаещи и можещи!
Защото такива са, само мислещите, свободните и не излъгваемите ученици, а не
зубрачите с конски наушници и тихите послушковци...
2017.12.15г. Владимир Петков-Трашов
Господин Грънчаров, за обжалването съм убедена, че трябва да смените стратегията си. Имате нужда от нова стратегия. Мобингът - това е, което се е случило с Вас след връщането Ви на работа по съдебен път - умишлено преследване с цел фабрикуване на компромати и изключителен психо-тормоз. Работил сте в изключително враждебна обстановка, в която директорката е саботирала учителската Ви дейност и е създавала злотворна обстановка на нетърпимост срещу вас, не е допускала някой да не е срещу Вас - на принципа "които не е с мен е срещу мен". Мобингът е нещото, от което разбира един европейски съд. Ще Ви трябват доказателства. Съберете писмени клетвени декларации, те са равни на свидетелски показания. Колкото повече, толкова по-добре. Осигурете си такива от всеки бивш учител и ученик, които Ви съчувства.
Добавете всички свидетелски показания от бившия Ви директор на предишното дело. При него 10 години сте бил уважаван учител и никой не ви е изкaрвал некадърен. Вземете клетвена декларация от бившия заместник директор Парпулов, че обвиненията на настоящата директорка не могат да отговарят на истината, тъй като толкова години сте показвал, че сте учител от много високо професионално ниво.
Коментарът на втората анонимница
Ми хубаво, Василева, изразихте мнението си. Сега сте свободна да се пръждосвате и да се занимавате със собствените си дела.
е написан от самата директорка или от някоя от заместник-директорките (но е изцяло недопустим, така нямат право да говорят хора, имащи някакво отношение към образованието и възпитанието на младите хора!). Изцяло този коментар отговаря на техния мутренски стил на отношение към хората, които си позволяват да не ги ласкаят и най-вече си позволяват да изразяват критично отношение. Ръководител, който не умее да понася критика, не може да осъществява своята длъжност.
"Съберете писмени клетвени декларации, те са равни на свидетелски показания. Колкото повече, толкова по-добре. Осигурете си такива от всеки бивш учител и ученик, които Ви съчувства" - чудесен съвет, дано се намерят такива съчувстващи...
Ногу ми харесва как Грънчаров публикува коментар след коментар, все уж "анонимни". :-)
Последната другарка страда от очебийна параноя от Грънчаров :)))))
Онемях от случилото се в този директорски кабинет!
Raq Palabuikova
Публикуване на коментар