Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 8 декември 2017 г.

Защо българските американци не могат да живеят в България?



... "И аз пиша за България, ама не се занимавам с Тумбаците, те просто не са ми симпатични... Какви партии, какви правителства?! What The Fuck!...

И въобще, Димо, темата за България е много широка и трябва време да се дискутира, защото тя е многопластова. Повечето от българите се адаптират тук, в Америка, младите нямат никакъв проблем с това, за родените тук ти казах, те не са българи и никой не поглежда към България, освен ако няма роднини там, на които помага с пари, защото тук пари се правят. Аз за България като държава, бъдеще, просперитет не мисля въобще, ще е пресилено ако кажа, че преживявам, защото си преживявам за Америка. Приятелите аз никога няма да си оставя. Ако бях останал в Българско - въобще не мога да си представя какво щях да правя, защото аз изгубих още докато бях там мотивацията да работя за нещо, за някаква цел... Да, щях да си пропилея Живота, като всички други там сега и аз на свой ред ще си отида и моите песни няма да се четат. Тук се чувствам пълноценно - имам мотивация за Живот и не съм мързелив. По-трудно ни е, отколкото на десетото американско поколение, но това не ме спира, не ме отчайва, зарежда ме и аз зная, че на всяка цена трябва да успея.

После - децата тук имат бъдеще, братле, и няма да се молят на никого за нищо в своя живот и ще зависят единствено и само от себе си.

Затова тук хората са усмихнати, ведри, френдли.

И още - аз тук съм полезен за себе си, за семейството си, за роднините, за приятелите, защото тук сме едно хубаво голямо семейство с предимно млади хора, аз съм доайенът.

Всичко продадохме в България, имам само ниви, ама и тях сега ги продаваме и духаме лампата.

Димо, ние сме американци, братко, не знам дали можеш да ме разбереш... Български американци. Моите внуци нямат нищо общо с България и българите. Така са и племенниците ми, които са родени тук. И вече са големи хора. 25, 30, 37...

Разбирам твоите цели да помагаш на България, но аз това не мога да го правя, нямам мотивация за това, а без мотивация човек е празна шушулка, царевичен кочан без зърна - кукужелка му викат в мия край. И това е само щрих. Ние си знаем слабостите на Америка, но си я обичаме и с тези слабости, защото тя е едната ни само страна. Кой друг някъде по света ще ни обърне някакво внимание?

Аз в България не мога да живея. Преди съм живял там и не ми е било насила или по принуждение, но сега - не мога. Нямам енергия за това, а аз съм човек на енергията със знака "плюс"...

Хората са ми трудни там, тук се работи и живее леко, хората са лесни..."

Да, изповедта на един български американец. Страшна, потресаваща! За този, който иска да я чуе! Неговата истина. На българския американец...

Страшната истина. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Уважаеми г-н Райков, позволих си да публикувам откъс от текста ви в своя блог с намерение да го използвам като тема за дискусия между моите ученици по предмета ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. Аз съм учител по философия и гражданско образование в България и оценявам публикацията Ви като изключително силно въведение за дискусия по въпроса, обозначен в заглавието (Защо българските американци не могат да живеят в България?); ще се радвам да ми позволите, да не възразите, да не се възпротивите срещу тази моя волност. (Дискусията по гражданско образование, която предлагам, ще се проведе в моето онлайн УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА, аз в момента в него работя: защо мафията, властваща в българското държавно образование, ме опраска (уволни) - и то за втори път след като след първото ми опраскване съдът ме възстанови на работа! - наскоро от училището, в което дълги години съм работил като учител по философия и гражданско образование. Такива са работите у Нашенско, крайно тежко и отчайващо е положението; но все още има и донкохитовци, "луди глави", които въпреки всичко продължаваме да се борим: защото не искаме да позволим да погине нашата България!) Благодаря Ви за това, че приехте предложението ми за фейсбук-приятелство, аз много ценя Вашите книги и Вашата личност! (И се прекланям пред Вашия жизнен пример - макар че аз самият не се реших на тази стъпка: да напусна България и да замина да живея и да работя на Запад!)

Dimo Raikov: Разбира се, г-н Грънчаров, текстът е публичен. Но сами виждате колко е трудно да накараш да погледне човек, който иска да е сляп. Ето, обсипан съм с отзиви, но повечето да на лични, казват ми, че живеят в България и се страхуват явно да застанат зад моята позиция.Пишат ми, че много хора са зад мен, но...Да, когато страхът влезе в сърцето, оттам излиза Свободата, нали?

Ангел Грънчаров: Напълно вярно посочвате проблема: без СПЕШНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТИРАНИЯТА НА СТРАХА съвременните българи са осъдени на неминуема гибел. Страхът е израз на малодушието, което властва в душите на мнозинството от българите; заради страха те позволяват на самозабравили се властници да ги мачкат, крадат и унижават всекидневно. Страхът се върна у нас, този страх сега е още по-унизителен - защото при комунизма на нестрахливците милицията реално чупеше костите, в днешно време обаче изглежда хората се страхуват защото ако победят тиранията на страха, тогава чисто и просто ще си загубят... залъка (както стана, например, с мен!) Аз всеки ден мисля върху този проблем: как да помогна поне на младите българи, на маите ученици, да престанат да се страхуват, да победят тиранията на страха? Не успявам до този момент да постигна нищичко, за жалост, въпреки че съм настойчив и не се отказвам.

ДОБАВКА: Съветвам ви да прочетете коментарите там, във фейсбук, под цитираната публикация, изключително интересни са и могат много да ви помогнат в предлаганата от мен дискусия.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

ВЪПРОСЪТ Е ГЛУПАВ КОЛКОТО Е ГЛУПАВ И ЗАДАЛИЯТ ГО!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))))))))))))) МЕН НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ЗАБЛУДИШ ИЛИ ДА МЕ МАНИПУЛИРАШ ЧЕ СИ УМЕН ЗАЩОТО АЗ ЗНАМ ЧЕ СИ ПРОСТ!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА И СЪВСЕМ ПРАВИЛНО БЕШЕ УВОЛНЕН ОТ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ И ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ В НЕГО!!!!!!!!!!!!!!!

гАд каза...

Това да си имигрант и да имаш мнение за България си е страшно направо. :))) Очудващо е колко думички имаме за да опишем имигрантите.
А от цялата статия, за мен най-неприятен е момента с "моите внуци нямат нищо общо с България..."
Много лесно се претопяваме сред другите за съжаление.

Патриот каза...

Защото са безродници и предатели, които са избрали да живеят там, където по-лесно ще си напълнят търбуха, отколкото да се развиват в Родината си и чрез собстменото си развитие да развиват нейната икономика и потенциал. Аз знам английски, немски и руски, имам висше образование, много лесно бих си намерил работа в чужбина, но съм избрал да живея и да се трудя в България, за да й бъда полезен. След като са напуснали страната ни и са избрали да живеят в чужбина, откъде-накъде тия безродници ще искат да гласуват и да определят политиката на страната м която доброволно са напуснали???

гАд каза...

Конституцията ни гарантира тези права. И едва ли някой си може да ми оспорва конституционните права. ;)
И как точно съм безродник? Или кого съм предал?
Ние "безродниците" сме чудесни за тези които остават в БГ. По-малка конкуренция на пазара за труда, повече работа за другите.
В същото време, най-големият чуждестранен инвеститор в страната са точно тези "безродници", които пращат пари на останалта част от семействата си, било то родители, баби. Гадове бе, гадове, как си позволяват?!? :))))

Май логиката на такива патриотчета като теб е, че държавата е вид затвор ? Тук си се родил, тук и ще останеш и изгниеш? :)

Аз все пак плащам данъци в БГ. Като отида там със семейството си оставяме прилична сума пари, които реално са добавят към локалната икономика ... Това прави ли ме по-патриот от безработните които се издържат за сметка на държавата? По-човек ли съм така? Ако следваме логиката горе се получава нещо такова.
Това ли е изискването към гражданите? Да са полезни за държавата си финансово ? Или полезни на околните?
Значи проблема не е, че не съм в БГ, а че не можете да ме ползвате ? :)