Сюреалистичен, но правдолюбив "констативен протокол" на дискусията ни с тъй авангардно държащата се директорка на славната пловдивска ПГЕЕ-Ленин

Няма как, неделя е, "почивен ден" (за нас, безработните, всички дни са еднакви!) и по тази причина (щото го правя за удоволствие: обзел ме е изследователски плам!) ще пиша за това как тече моят толкова новаторски социално-психологически експеримент, който нарекох "гражданска инициатива за отприщване и насърчаване на непосредствената и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ (ТЕТ-ЛЕНИН)". Знаете вече, че предложих да се отпочне "кръгла маса" по демократизацията в това учебно заведение, намиращо се в печално нравствено и психологическо състояние; за целта група ангажирани граждани досега на два пъти отидохме във въпросното училище и поискахме среща и разговор не само с директорката му, но и с представители на цялата общности, именно учители, ученици, родители. За първата среща директорката се скри, но на втората, проведена в миналия петък, й се наложи да ни приеме в своя луксозно обзаведен кабинет. Случи се забележителен дебат, който обаче, за жалост, не беше увековечен и запазен за признателните идни поколения: още в самото начало директорката, като видя камера в ръцете ми, направи гримаса на пълно отвращение, получи няколко тика в областта на очите, разтрепера се и заяви, че няма да допусне разговора ни да бъде документиран, иначе казано, няма да допусне резилът й да стане достояние на обществото! Абе тази директорка е прочута с това, че бяга като дявол от тамян от камерите и микрофоните, юрва се да бяга като глиган по нанадолнище когато види репортер, искащ да я запита нещо, очевидно тя има сериозен проблем по отношение на прозрачността, на гласността; плаши се от нещо, което ний не знаем какво е, но този неистов страх е мотивиран от нещо, само хора, които правят твърде нередни неща, могат така силно да се плашат от медиите, а, вий какво ще кажете по този въпрос, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, моля, кажете нещо де, не ме оставяйте цялата работа, всички трудности в нашето тъй иновативно търсене-познание да я върша само аз?!

По-надолу ще опиша впечатленията, наблюденията и размислите си от проведения втори дебат около "кръглата маса" по демократизацията на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН под формата на тъй любимата на директорката на туй учебно заведение административно-художествена форма, наречена "КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ", работата е там, че ний, инициативните граждани-демократизатори се явихме в училището и като извършители на една специфична "ГРАЖДАНСКА ИНСПЕКЦИЯ" на състоянието, в което се намира туй учебно-възпитателно заведени; самата директорка е страстна поклонничка на тоз административно-художествен жанр и има... безброй томове написани такива текстове, е, и ний сега ще напишем първия си в живота "констативен протокол", който ще предложа да бъде подписан и от тримата инициативни граждани, които проведохме (от страна на гражданството) дебата с властващите особи на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН; те съм опитен, сами разбирате, в писането на такива текстове, явяващи се нещо като "висш пилотаж" на абсурдистката лирика и поезия, но приемам предизвикателството, дето се казва, поемам "хвърлената ръкавица"; ето както се получи в крайна сметка, приемам всякакви предложения за усъвършенстването на документа, с оглед да го изпратим в един колкото се може по-сполучлив вид:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

"КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ", НАПИСАН ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО, АДРЕСИРАНО ДО ГРАЖДАНИТЕ, ИНСТИТУЦИИТЕ И МЕДИИТЕ

На 15 декемврий 2017 г., ден петък, малко след 14 часа представителна група инициативни граждани, състояща се от г-жа Мария Василева, по занятие учителка по френски език, г-н Людмил Попов, поет, писател, автор-водещ на предаването ГЛАГОРЕЦ по Пловдивската обществена телевизия и бивш директор на частно училище и г-н Ангел Грънчаров, по занятие учител по философия и гражданско образование, в момента опраскан (уволнен) и по тази причина безработен, в изпълнение на своя иновативен граждански проект за подпомагане, насърчаване и отприщване на практическата и непосредствена реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН и под формата на първоначално "ГРАЖДАНСКО ИНСПЕКТИРАНЕ" на ситуацията се срещна и проведе многозначителен дебат представителна делегация на въпросното учебно-възпитателно заведение, състояща се от г-жа Стоянка Анастасова, директорка на училището, г-жа инж. Елена Динчийска, заместник-директорка, г-жа инж. Атанаска Милева, също заместник-директорка, г-н Илия Маринчешки, педагогически съветник в училището (към делегацията на училището впоследствие се присъедини и инж. Богомил Иванов) и проведе твърде интересен дебат, който, убедени сме, заслужава да бъде увековечен и запазен за признателните идни поколения именно под формата на настоящий "констативний протокол", който пишем, следвайки най-добрите традиции в жанра, изорани в тази буренлива нива собственоръчно от славната директорка на същото това училище. Срещата ни премина по следния многозначителен начин:

1.) Ний, инициативните, ангажирани и по тази причина, предполагаме, толкова досадни, смущаващи идилията в туй учебно-възпитателно заведение към 14.00 часа имахме дързостта да почукаме на вратата на директорските покои (кабинет), тъй като бяхме надлежно известени, че ще бъдем приети именно в започващия в този час приемен час на директорката за граждани като нас. Секретарката на директорката ни позволи да влезем, влязохме и видяхме насядали около "кръгла маса" (имаща фактически правоъгълна форма) изброените по-горе представители на училището, имащи ръководна функция; застанахме в средата на кабинета и имахме възможността да чуем следното изречение, казано със студен глас от директорката:

Госпожа директорката Анастасова каза: Казвайте какво има, слушаме ви!

Ний стояхме прави, а директорката и подведомствените й служителки и служители седяха около масата, до която, самотен и празен, стоеше хубав кожен диван; силно озадачени, че директорката предпочита да направи аудиенцията като ни държи прави пред своята височайша властваща особа, ний все пак, понеже сме иновативни, дръзнахме да пророним:

- Няма ли да ни предложите да седнем, не е учтиво някак, все пак, тъй да се рече, сме граждани и данъкоплатци?!

На възражението ни директорката реагира, доколкото си спомняме, с думите:

Госпожа директорката Анастасова каза: Ами ако искате, седнете, но нищо не пречи да говорите прави, на нас, дето сме седнали, не ни пречи изобщо, че вий сте прави!

И мило се усмихна на собствената си така изтънчена духовитост. Заместничките й също нежно се усмихнаха, гледайки шефката си право в очите й по един всеотдайно влюбен начин. На което г-жа Василева има добрината да каже, чини ми се, ето тия думи (аз нямам добра механична памет, тъй че не претендирам, че мога да възпроизведа дума по дума казаното от когото и да било, старая се обаче да следвам смисъла - както се е отпечатал в душата ми):

Гражданката и учителката госпожа Василева рече: Е, все пак ний не сме провинили се ученици, госпожо директор, ако позволите, бихме седнали все пак?!

Между другото госпожа Василева е пенсионерка, има проблеми с краката, въпреки тях обаче си беше направила труда да дойде да участва в нашата тъй народополезна гражданска инициатива, за което сърдечно й благодарим; това, че госпожа Василева има проблеми с краката й личи, но този факт, кой знае защо, изобщо не впечатли г-жа директорката, която до този момент все още не беше благоволила да ни позволи, камо ли пък да ни покани, да седнем връз седлата на тъй мамещия мек кожен диван. Тогава г-н Грънчаров, известен с острия си стил, понеже е философ, дето е длъжен да казва гласно всички ония неща, които другите хора предпочитат да не кажат даже и да ги убиват, изрече ето какво:

Гражданинът и безработният опраскан учител Грънчаров рече: Щом към нас, в качеството ни на невиновни граждани, многоуважаемата госпожа директорка се отнася по такъв начин, представяме си как тя се отнася към провинилите се ученици, към персонала на училището и прочие! Е, все пак ще ни поканите ли да седнем или ще ни държите прави по време на цялата ни среща?

Това каза той. Вече фактически бяхме достатъчно изнахалствали и изпросили по този начин сядането си, директорката, доколкото забелязахме, нищичко не каза, изглежда тя предпочиташе, с оглед да покаже величието си, да ни държи по време на цялата среща съвсем прави. Няма значение де, ний седнахме най-после, настанихме се, нищо че вече ни беше показано по недвусмислен начин, че не сме желани от директорката събеседници. Очевидно, както сами виждате, драги дами и господа читатели на този текст (и вий, евентуални дами и господа съдебни заседатели и заседателки!), директорката на това училище, както вече имахме щастието да констатираме, се отличава с изключително радушно гостоприемство, също така с много изискано, с извинение, "възпитание", а също така и със завидна, така да се каже, "диалогичност". По-нататък срещата ни продължи ето как.

Госпожа директорката Анастасова, заемайки величествено-царствена властническа поза, каза: Господин Грънчаров, виждам, че държите в ръцете си камера, нали разбирате, че тук не може да снимате и да записвате нищо?! Изгасете и приберете веднага камерата!

Гражданинът г-н Ангел Грънчаров каза: Многоуважаема госпожо директорке (употребих там думата "директор", но тъй като многоуважаваният от мен специалист по тия въпроси, гражданинът Людмил Попов настоява, че е крайно неправилно когато жена изпълнява директорска длъжност, да бъде наричана "директор", щото в българския език, слава Богу, имаме различни родове, не сме като някои други народи, които нямат такива екстри; та затова и "за протокола" предпочитам да пиша правилно!), аз пък предлагам да запишем на видео нашата среща, имам безчет разумни аргументи за това, пък и не разбирам защо толкова се боите от записващи устройства, те нито... хапят, нито лаят като кучета, съвсем хрисими са, освен това човечеството ги е изобретило неслучайно и тия устройства могат много да спомогнат за целите на нашата инициатива. Тук няма да изреждам огромните предимства на това да имаме точен запис на нашата среща с всичко, което сме си казали, при това обществото, вярвам, ще ни бъде благодарно за тази добрина, именно да може да чуе и види как е протекла срещата ни!

Госпожа директорката с неоспоримо царствено величие, окръжаващо като нимба чудесно фризираната й главица отсече: Няма да стане това, г-не!!! Няма да се записва какво си говорим!!! Приберете камерата, в противен случай разговорът ни ще завърши! Я го виж ти, ще ми предлага да записва с камера?!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Камерата ми не работи, не е включена, не се плашете толкова от нея! Но предлагам най-напред да обсъдим тъй вълнуващия Ви въпрос за включването на тази камера. Аз не виждам нищо лошо да увековечим срещата ни и да дадем възможност на признателните потомци да чуят какво сме си казали, вярвам, че те ще ни бъдат много признателни за това!

Госпожа директорката Анастасова величаво и героично, подобно на безсмъртния Херакъл, каза: Сакън, само през трупа ми! Камери тук не се позволява да се включват! Забранено е! Вий не разбирате ли, че е забранено?!

Зад гърба ми обаче издайнически работеше... огромен телевизор или монитор, на който се виждаше как многобройните камери, разположени във всички ъгли и кабинети на училището, тихо записват всичко случващо се! Ухилих се по тази причина на думите й. Тогава се юрна да помага на шефката си една от заместник-директорките:

Г-жа заместник-директорката Динчийска каза: Господин Грънчаров, имаме лично пространство и държим нашите права да не бъдат нарушавани: просто не желаем да бъдем снимани и точка! Няма какво да се обсъжда повече този въпрос. Не желаем! Няма как да ни убедите да пожелаем, нали така?

В туй време и педагогическият съветник се размърда и добави услужливо:

Г-н Маринчешки, педагогически съветник, верноподанически прегърбен пред директорката (това е обичайната му поза в нейно присътвие!) мило каза: Г-н Грънчаров, не бива да нарушавате нашите права и да ни записвате против волята ни, това е подсъдно!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Г-н Маринчешки, не е зле все пак да мислите малко когато се изказвате: тук вие всичките не сте в качеството си на емпирически личности, вий тек сте в качеството си на длъжностни лица на публична по характера си държавна служба, тъй че в това си качество можем да ви записваме, знаете добре, че ние с г-н Попов сме водещи в една телевизионна медия. А пък сме дошли тук не да ви питаме за това или онова от вашия личен или интимен живот, а за съвсем други неща. Тъй че не разбирам за какво толкова упорствате да защищавате алогичното си поведение?! Знаете ли кои организации се страхуват най-много от публичността? Ами ще ви кажа: престъпните организации, мафиите, бандитите имат този обичай. Да не искате да ни убедите, че в това училище се занимавате с правене на какви ли не беззакония и престъпления?!

При тез мои думи г-н Маринчешки се изчерви, доколкото забелязах, а г-жа директорката се разкрещя:

Госпожа директорката Анастасова каза: Господин Грънчаров, молим да не празнословите и да не си упражнявате софистиката, ако обичате, дайте си камерата на съхранение при секретарката, аз няма по време на цялата среща да треперя при мисълта, че сте пуснал проклетата камера!

При тия нейни призивни думи заместник-директорката г-жа инж. Атанаска Милева скокна като китайски боец, трениран в манастира Шао-Лин, спусна се с два скока към мен, грабна камерата ми и с един скок хвръкна към стаята на секретарката, държейки победоносно снимащата и запаметилата безпримерния й героизъм камера! Като останахме без този страшен изобличителен инструмент, камерата, отпочнахме един приказен дебат, в който и директорката, и горещите й фенки-заместнички, и престараващият в усърдното служене на директорката млад педагогически съветник-психолог показаха безпримерни подвизи на... на какво точно, ще разберете сами ако имате търпението да прочетете тоз приказен, така да се рече (аз, пишещият го, именно моя милост, Грънчаров де, съм изключително скромен човек!) документ.

Госпожа директорката Анастасова, седейки величествено на високия си полуцарски трон, с крайно лицемерно великодушие каза: Слушам ви!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Многоуважаема госпожо директорке, първо искам да разберем вашето отношение към нашата иначе похвална и толкова народополезна гражданска инициатива? Аз съм Ви известил за всичко по надлежния ред, сега ми е интересно да чуя позицията Ви по нашите предложения.

Госпожа директорката Анастасова, седейки величествено на трона си, като направи възможно най-изразителна гримаса на пълно отвращение и презрение, каза: Следващият въпрос!

Тогава всички ний, и тримата граждани, гневно запротестирахме.

Гражданинът-поет г-н Попов заяви: Такова едно отношение е крайно невъзпитано! Все пак ние сме граждани, а пък Вие сте директорка на училище! Моля, дръжте са висотата на призванието си и на длъжността си! Съзнавате ли, че постъпвате по недопустим начин?

Госпожа директорката Анастасова се начумери и като се постара да извика и част от останалите свои душевни запаси от презрение, отвращение и досада, каза: Следващият въпрос!

Гражданинът-поет г-н Попов заяви: Как е възможно такова едно отношение?! Аз също съм бил директор на училище, и то частно, но при нас съвсем иначе разговаряхме не само с гражданите, но и с учениците! Вие давате ли си сметка какво правите?

Госпожа директорката Анастасова сбръчка веждичките и напудреното си челце и отривисто, като примерна комсомолска секретарка, отсече: Следващият въпрос!

Гражданката-учителка по френски език госпожа Василева, възмутена от такава демонстративна арогантност, рече: Аз съм чела всички репортажи на г-н Грънчаров в блога му за случващото се в това училище, много пъти, честно казано, съм си мислила дали той не преувеличава и хипостазира, но това, което виждат очите ми и чуват ушите ми в момента, многократно надминава написаното там! Госпожо директор, вие все така ли ще отговаряте на всеки един наш следващ въпрос? Вие добре ли сте, ако Ви трябва някаква медицинска помощ, моля, кажете, хора сме все пак, ще Ви помогнем!

Госпожа директорката Анастасова погледна с нескривана враждебност тъй дръзката госпожа Василева и демонстрирайки непоколебимата си войнственост, почти изкрещя: Следващият въпрос!

Тогава на очевидно запецналата на израза "Следващият въпрос!" директорка се притече заместник-директорката Динчийска; тя рече:

Г-жа инж. заместник-директорката Динчийска, поглеждайки услужливо към тъй величавата си шефка, рече: Но ние изобщо не знаем за какво сте дошли тук, вие немате нищо написано, ние сме в пълна неизвестност, защо не представихте, г-н Грънчаров, в надлежния писмен вид някакъв документ, къде е Вашият проект?! Всички други граждани при нас идват с писмени предложения, Вие нищичко не носите!

Гражданинът Ангел Грънчаров каза: Грях Ви на душата, г-жо Динчийска, ако казвате, че нищичко не съм представил?! Та аз комай всеки ден в писмен вид изпращам на г-жа директорката и на Педагогическия и на Обществения съвети на училището купища доклади, предложения, съдържащи какви ли не инициативи, нима искате да кажете, че г-жа директорката всичко това е скрила от вас?!

Вместо г-жа Динчийска да успее да каже каквото и да било, се произнесе височайшата й началничка г-жа директорката Анастасова, която има добрината да отсече: Следващият въпрос!

(Следва продължение! Писането на този така сюреалистичен, на за сметка на това изцяло правдолюбив констативен протокол ще продължи съвсем скоро, очаквайте продължението! Приемаме всякакви предложения за доусъвършенстване на раждащия се пред очите ни художествен - лиричен, поетичен, драматургичен и какъвто още щете! - шедьовър. Моля, не се притеснявайте, а развихрете въображението си, но знайте: колкото и да е мощно то, с нищо не може да надмине печалната психологическа и нравствена действителност, която се разкри онзи ден пред очите ни! Тъй напредналите в абсурдистката литература Кафка, Оруел, Йонеско, Бекет, пък и нашият поет Алеко ряпа да ядат! Желая ви хубав, приятен неделен ден!)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo