Понякога си слага очила без диоптър, за да изглежда по-интелигентен...
Из: Спас Гърневски - графоманът комунист, Автор: Христо Марков
(Това е петата статия от поредицата „Негодникът винаги е конкретен”, посветена на явлението Спас Гърневски – Гърльо, Певеца, Лимбосания, Амфоров, Ганю.)
Той е наднационално явление, за което трябва да се говори, да се пише, да се коментира, защото е опасно, твърде опасно за психичното здраве на поколенията. Пък и това явление е баща и дядо, което по същество е в състояние да нанесе непоправими вреди върху младите.
Стремежът към идеал е изконно човешки рефлекс, но когато Идеалът се променя според политическата конюктура, дори мода, той се превръща в куха тенекия. Както казваше Хана Аренд: „Действащ свят на безсмислието.” А нали писаното слово би трябвало да предизвиква, да произвежда смисъл и ценности. Обикновено то е приглушено, съкровено и изповедно и тук Фройд идва на помощ с неговото: „Гласът на разума е тих.”
Нашият герой прави точно обратното – той е шумен, креслив, нагъл и безпардонен. Обича да демонстрира фалшив патос – стихотворенията и статиите му са изпъстрени с емоция, удивителни, клишета от 50-те год., заклинания, обещания, клетви за вярност, поантите обикновено са кухи и празни. Всичко е подчинено на комунистическия идеал, който изповядва Гърльо. Прави всичко възможно да впечатли началниците, защото като склададжия иначе няма шанс, но като „творец” е всеяден – стихотворения, статии, поздравителни адреси на комунистическите шефове. Всичко това сътворява, за да придобие благоговението им – да получи ведомствен апартамент на ниски цени, да бъде изпратен да учи задочно чрез РАБФАК, да стане профсъюзен началник, да се увърти около силните на деня комунисти. Нищо няма да го спре и след 1989 год. С лизане и „преклонена главица” ще стане директор на печатницата, кмет, шеф на летище, ще държи „златната акция” в Нефтохим. Ще възхвалява до небесата Иван Костов, Филип Димитров, Иван Тотев и Бойко Борисов. За такива като Спас Лимбосания големият проф. Светлозар Игов казва: „Пееше фалшиво „Интернационала”, пее фалшиво и „Мила Родино”. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар