Тест за измерване на... студенината на сърцата ни

Да живееш в студен, неотопляван дом през зимата е същински кошмар! :-(

Не само бедните пенсионери, но и безработните като мен не могат да си позволят да си отопляват дома. Облякъл съм се с твърде много дрехи (това донякъде помага) и пиша на компютъра, а краката, носът и ушите ми са ледени! Май ще трябва да излизам навън, сякаш навън е по-добре: като ходи, пък макар и в студа, човек се затопля, а като е неподвижен, се вдървява.

Но може ли цял ден да си на улицата? А и на улицата е студено - къде да се свре човек по това време, ето, даже и библиотеките не работят? Да стоя в кафене? Да, но за малко може, не за повече от час, а после пак в студа.

Навсякъде, мили Боже, студ! Няма спасение от студа! Кога ще си идеш, безпощадна зимо?! (Природата доскоро ни щади, но ето, зимата влезе в правата си, природата не ни е виновна че сме бедни, безработни, унизени...)

Вчера привечер, за де се скрием от студа на улицата се навряхме със също така безработната ми съпруга (и нея я опраскаха, и нея я уволниха, и тя също е учителка, разпищолилата се директорска бюрокрация уволни и нея за да отмъсти на мен - защото си позволявам да се боря и да протестирам срещу беззаконията й!) та значи вчера с жена ми влязохме в един Макдоналдс - да се сгреем малко, купихме и за двамата един чай. Почетохме си книга там, топличко е, в заведението на "проклетите американци".

В един момент гледам дойде една бабичка - без да си е купила нищо седна на една маса и... си извади бутилка минерална вода от чантата! Сложи я пред себе си и започна да прилича на "клиентка на заведението"! Хитричка е тази бабичка, милата! След малко бръкна в чантата и си извади... една баничка - и започна да я яде! Вече съвсем заприлича на "клиентка на заведението"!

Сигурно често прави този номер, защото младото момче, което чистеше, я вида, но нищичко не й каза, държеше се нея като към "клиентка". Момчето обаче беше все пак смутено от тия "клиенти", очевидно стоящи там заради топлината. Огледах се и в един момент видях, че наоколо има още пенсионери, кой с чашка кафе, кой без нищо, грееха се всичките безплатно в американското заведение!

И аз сред тях, безработният философ - с горката си също така опраскана, безработна съпруга! Пиша това не за да се оплаквам, а за да оставя един знак и белег за времето, в което живеем. Да се знае от повече хора, че има и една друга страна на живота ни, която медиите не забелязват, за която тия сред нас, които са горе-долу добре (които имат поне работа), даже и не се досещат.

Има и хора, които сме в тежко положение, унижени и бедни: недейте да си мислите, че Боко даде коледните 40 лева на пенсионерите, реши проблемите им, нищо не е решил, разбира се, само се перчи, че нещо прави и решава!

Признавам си обаче, че пиша този текст единствено за да направя малък тест на ония самозабравили се властнички от от училището, от което ме опраскаха и също така от РУО-Пловдив (които ги покровителстват!). Искам да разбера имат ли поне малко съвест, усещат ли какво ми причиниха - за да ми отмъстят че съм открит борец срещу техния произвол?! Да, интересно ми е има ли капчица човещинка в тях - ето това искам да разбера.

Не вярвам да се трогнат, но все пак искам да им помогна да разберат поне малко какво причиниха на мен и на семейството ми! Пък и реакцията на "колегите" ми учители искам да проверя каква е.

Абе аз съм долен човек, философ и учител, който си прави разни изследвания, уж за доброто на другите, ама това не се разбира масово. Ето, вече дори и политическите ми приятели ме намразиха напоследък, бил съм непоносим "егоист", моля ви се! :-)

Хайде сега хубав ден ви желая! Ето, идат празници, искам да ви пожелая да бъдете весели и щастливи!

Аз излизам след малко да се поразтъпча, даже пръстите ме заболяха от студ - и от писане по клавиатурата! До скоро, живот и здраве да е само, че някоя пневмония ако си докарам от студа и това може да бъде последното нещо, което четете от подъл досадник като мен...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo