Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 15 декември 2017 г.

Може ли да си богат и успял, пък да... нямаш пари?



... Много хора всъщност имат пристрастяващи навици и поведение, които ги държат далеч от постигането на целите им.

В крайна сметка, ако прахосваш времето и парите си в неща като: наркотици, секс, хазарт, забавления и други недостойни поведения... считай, че умът ти е замъглен и това директно ти пречи на ясното мислене и концентрация на целта ти.

Изборът за твоето финансово състояние не може да бъде избегнат. Само хората, които не предприемат мерки остават объркани през целия си живот.

За жалост много хора вече са програмирали “бедност” в съзнанието си. Но никога не е късно да направиш своя избор. Ако избереш да бъдеш богат, ти трябва да се концентираш само на печеливши дейности, които ти носят максимални резултати, като по този начин елиминираш всичко останало, което е загуба на време. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Да поставя няколко въпроса по темата:

Дали успехът трябва да се мери най-вече (и единствено) с парите, които печелиш?

Може ли да си богат, пък да... нямаш пари?

Не допускаме ли фундаментална грешка като свързваме богатството само с парите?

Разбирате ли кое е онова богатство, което "молци не го ядат"? Важно ли е то за вас лично?

Изразът "душевно богатство" каква реакция предизвиква у вас?

Способни ли сте да признаете това "тъй странно богатство" именно като богатство в истинския смисъл?

Каква е връзката на парите със свободата, да имаш пари значи ли че си истински свободен? Само парично богатият ли е истински свободен? Губи или спечелва свободата си оня, който е натрупал повече пари?

Как възприемате формулата "парите са нещо като изкристализирала свобода" (Този израз го употребих най-напред в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, нейното подзаглавие е "Източниците на достойнството, успеха и богатството", излязла от печат в 2000 година)? На това ли се дължи тъй мощната мистична власт на парите над човешките души?


Ако страстта към парите владее душата ви, какво тогава е станало със свободата ви?

Да не мислиш за парите, да не им обръщаш внимание - значи ли това, че си постигнал свободата си? Бедняците ли са само истински свободни?

Духовно бедния човек ли е по-беден от парично бедния?

Ами ако мъдростта е най-голямото богатство? Кой е мъдър, той е богат, така ли? Как се отнасят към парите истински мъдрите хора?

Ако си допуснал страстта към парите да е господар на душата ти, не значи ли това, че си най-нещастният човек?

Или, наопаки: без пари няма щастие, така ли мислите?

Който има пари, има всичко - добре, но все пак какво няма оня, който има пари? Какво губим когато почнем да печелим повечко пари?

Задоволяващите се с малко не са ли всъщност най-богатите хора на тази земя? Да не те вълнуват парите - това е ли свободата от тяхната толкова коварна власт върху душата на човека?

До какво води лакомията към вещите и удоволствията, която е неотделима от страстта към парите?

Има ли нещо гибелно в тази така масово разпространена страст към парите? Вие лично поддал ли си сте се на тази страст? Как можете да се освободите от нея?

А щедрият човек не е ли най-разумно отнасящият се към парите? Това качество "щедрост" присъщо ли ви е? Как постъпва спрямо парите щедрият човек?

И така нататък, въпроси колкото щеш, можете да си формулирате и свои собствени въпроси, те всъщност са най-ценните. И какви изводи в крайна сметка си направихте от този толкова импровизиран дебат за богатството и парите? Трябва ли да различаваме двете неща - или те са неотделими?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: