Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 28 януари 2018 г.

Платон сигурно е спорил с глупаците... на Агората?



Belcho Donchev: Излязъл Платон от сената, нервен, зачервен, потен, среща го негов приятел и пита:

- Платоне, защо си зачервен, нервен и потен - като че ли си пренасял камъни, орал, сял и жънал по полето?

- По-лошо, приятелю - отговорил Платон - спорих с глупаци!

Та и аз цяла вечер...

Из коментарите:

Viktor Bordjiev: Разбира се, че Платон не е бил сенатор! Което не му е пречило да полемизира с "глупаците" от Сената или Агората... (Форумът е без значение.) Просто репликата ми към автора на поста беше, че ученикът на Сократ и учител на Аристотел няма общи теми с глупаци.

Ангел Грънчаров: Viktor Bordjiev Това "излезнал от Сената" звучи подвеждащо, в Сената ходят предимно сенаторите. (Между другото, доколкото ми е известно, в Атина изобщо не е имало Сенат. А Агора е тъкмо форумът, площадът!) Както и да е. Съгласен съм, че Платон наистина няма за какво да си говори с глупаците...

Кратък мой коментар: Платон не е бил сенатор, сигурно е спорил с глупаците... на Агората? :-) (Щото в Академията му не са ходели глупаци!) Както и да е, иначе всичко останало е добре, съгласен съм, с глупаци да се спори е тежка и при това съвсем безнадеждна работа!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: