Свободното словесно изразяване на нашите чувства има мощен катарзистичен, освобождаващ ефект върху душите ни!

А ето сега и същия този текст, даден тук под формата на отворено писмо не само до прекия адресат, именно до директорката на пловдивската ПГЕЕ, но и до цялата "свита", с която ни се налага да общуваме предвид упоритото нежелание на въпросния адресат да комуникира с нас:

До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСА, ЗАДАДЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите – и горещ привърженик на демокрацията, който по тази причина си позволи да предложи провеждането на инициативата, наречена "Кръгла маса" по демократизацията на пловдивската ПГЕЕ

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите!

Многоуважаема госпожо Анастасова,

Чувствам се длъжен да ви уведомя, че в групата (или общността) на открито небезразличните към проблемите на нашето училище, имам предвид групата или общността, наречена ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията тази сутрин бяха зададени няколко твърде важни, по моя преценка, въпроса, имащи чисто нравствено естество, отправени непосредствено към Вас, г-жо Анастасова, и то не като емпирическо лице (конкретна човешка личност), а именно като длъжностно лице и дори като обществена фигура (ние смятаме, че тези два момента по принцип са неделими, но за нуждите на осмислянето и на словесното изразяване на постигнатото ни се налага изцяло условно да ги разделяме!); по тази именно причина се чувствам длъжен да Ви информирам за тия толкова потребни въпроси, ето, правя го, копирам ги и Ви ги доставям на Вашето внимание (разбира се, щом всички вие се присъедините към създадената вече група или общност, тогава няма повече да има нужда аз да ви информирам за случващото се в нея, затова и ви съветвам: заповядайте в нея, не се плашете от нищо: свободата е най-прекрасното нещо на този свят!); а ето сега и самите въпроси, представени тук в последователността, в която са зададени там:

• Уволнението на един човек поражда стрес, който е равностоен на стреса, който преживяваме при загуба на най-близък човек от семейството; госпожо Анастасова, давате ли си сметка какво си позволихте да причините на дългогодишния учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ Ангел Грънчаров с двукратното му опраскване, уволнение и позорно изгонване от училището?

• Апропо, имате ли все пак известни морални угризения по повод на тези Ваши подвизи, които ще останат не само в историята на училището ни, но и, може би, дори и в аналите на историята на българското образование изобщо? Много Ви молим, дайте отговор на този въпрос, важен е: Вие все пак сте учителка и възпитателка на младите хора...

• По повод на предния въпрос възниква още един, свързан с него и не по-малко логичен: госпожо Анастасова, ако все пак имате известни морални (човешки) угризения по повод на стореното (стига, разбира се, да сте осъзнала и преживяла до известна степен неговия истински смисъл!), то не Ви ли хрумва, че Ви се налага да изобретите и осъществите под някаква форма дължимия реванш, с оглед не просто да се извините на жертвата си, но и донякъде да успокоите собствената си съвест? (Ние все пак не можем да допуснем, че такова нещо като "съвест" за Вас лично е без каквото и да било значение!)

• Имате ли усещането, че като опраскахте по толкова скандално безцеремонен начин един учител (и свой колега), Вие по-скоро по непростим начин най-вече себе си дискредитирахте?! Вълнува ли Ви въпроса как можете да поправите в известна степен грешката (греха?) си – стига, разбира се, да не смятате самата себе си за напълно непогрешима?!

• Сама виждате, уважаема госпожо Анастасова, като се вълнуваме толкова от нравствения аспект, свързан с Ваши управленски постъпки, ние искаме да Ви помогнем да успеете да излезете някак от онази морална,така да се рече, бездна, в която скочихте без, чини ни се, сериозно да сте се замислила, т.е. водим се от съвсем благородни, при това чисто ценностни подбуди. В този смисъл добре Ви разбираме, че вече толкова време така упорито мълчите, надяваме се, че за това време Вие сте преживяла известен напредък в постигането на верния смисъл на стореното.

• Не си мислете, молим, че искаме да Ви навредим с нещо, напротив, опитваме се да Ви помогнем. Все пак Вашите действия и бездействия имат огромен възпитателен ефект върху тъй неукрепналите в морално отношение възпитаници на нашето училище.

• В тази връзка ни се налага да Ви поставим още един необходим, а може би и спасителен въпрос: давате ли сметка какъв ефект върху съзнанията на възпитаниците на училището ни има примерът, който Вие им дадохте? Дали пък няма да се окаже, че подобен, както на нас ни се струва, изцяло мутренски модел на поведение (да опраскаме оня, който не ни харесва, а той не ни харесва, щото не е като нас, щото има други ценности, който, примерно, обича свободата, а това според нас е непростим недъг!) може благодарение на заеманата от Вас властническа позиция да се разпространи и сред учениците ни, които, да речем, нищо чудно да започнат да се отнасят към своите учители по същия модел или образец - водени от логиката "Ами щом директорката може да постъпва така с един учител, защо пък ние да не можем да постъпваме по същия начин със своите учители?!"?

• Сега съзнавате ли колко е важно да проведем в пределно открита, изцяло публична форма този душеспасителен, по нашето възприятие, диалог или дебат, непроведен, за жалост, до този момент, най-вече по причина на Вашата съпротива?

Това бяха въпросите. Тук от себе си ще си позволя да добавя само това: не само нас ще направите твърде щастливи ако прекратите тъй странния си и затова още по-многозначителен обет за мълчание, но и, убеден съм, и себе си ще ощастливите в не по-малка степен; Вие сте с филологическо образование и по тази причина, убеден съм, прекрасно можете да разберете защо това е така, няма смисъл аз да Ви изяснявам колко мощен катарзистичен ефект върху душите може да има словесното изразяване на нашите емоции, имам предвид най-вече истински свободното изразяване или изповядване на нашите чувства – да не говорим пък за пълноценното ни общуване с други човешки същества, не по-малко от нас възторгващи се от същата тази така пленителна свобода!

С пожелание за хубав, плодотворен ден: (подпис)

23 януари 2018 г., Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo