Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 7 януари 2018 г.

Христо Ботев: "Народе, проклет да си ако не въстанеш против своите кръвопийци!"


“Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия - за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!”

Вестник “Знаме”, бр. 4, 5 януари 1875 г.

“Ни един народ на света не търпи такива нравствени и физически мъки, каквито търпи поробеният, убиеният и нещастният български народ… Аз обичам народът си, аз милея за него и за това, при сичкото си негодувание против неговата политическа апатия, аз вярвам, че скоро ще дойде онова време, когато от една страна ще се препълни чашата и на неговите страдания, а от друга – и той ще да чуе гласът на своите верни синове и ще да разбере, че в катехизисът на свободата отмъщението е много по-голяма християнска добродетел, нежели търпението, което е дадено само за скотовете.”

Вестник “Независимост”, бр. 34, 8 юни, 1874 г.

“А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислим, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направим. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидила, нито умствено, нито физически, защо следователно да седим на припек и да плачем, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова и аз се покаях. В продължение на осем години аз видях всичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти, тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от славата на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата. Наистина, ний всички сме непразни с велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тия конкили и потъни в калта на нищожеството, ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър възсяда своя Буцефал… Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевски песни по патриотически маниер. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.”

Писмо на Христо Ботев до Тодор Пеев (Пейов)

“А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби" пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?" Кукуригу! Ето петлите! Джав, джав! Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

Христо Ботев, “Политическа зима”



Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

9 коментара:

Анонимен каза...

Вместо това те го обличат в потури, казват му, че той е най-велик, че е най-красив... Карат го да чете исторически измислици и глупости, в които се режат турски глави и нашенецът, гол и бос, реве - аз съм велик, майка им на другите толерасти... И ония с пълните джобове потриват ръце...

Това може и върви при хора с нисък капацитет, при хора, които нямат собствена преценка за нещата, които чакат някой да опъне тънката струна на "патриотизма", последното убежище на тариката.

Но този сценарий винаги сработва в България.

Значи?

Dimo Raikov

Ангел Грънчаров каза...

Dimo Raikov Значи трябва да се работи за повдигане на умственото (и изобщо личностното, духовното) ниво на сънародниците ни, най-вече на младите хора, учениците. Излиза, че промяната в образованието е най-насъщната задача! Значи ненапразно правя това, което правя от години: боря за се промяна в образователната сфера!

Анонимен каза...

Според мен Пеевски е по-велик от Ботев, понеже Народът всеки Божи ден му дава по педесе стотинки да го поЧЕТЕ, а Ботева почита само веднъж-дваж в годината.

Christo Komarnitski

Анонимен каза...

Днес сутринта, на Богоявление, по време на пиянско мъжко хоро насред Калоферската река репортери забелязали брадат странник да пикае върху машината, осигуряваща изкуствен сняг за веселбата.

- Да ви пикая на скапания пърформанс! - отговорил странникът на репортерското негодувание.

По-късно в следствения арест задържаният бил идентифициран като местен жител на 170 години, именуващ се Христо Ботьов Петков.

В свое оправдание отговарял единствено:

- "Жив съм аз, жив съм!"

Иван Палов

Анонимен каза...

Не, ако питате мен, вече няма смисъл. Ще се убедите по-късно. Но ще бъде за Вас лично... късно.

Аз съм откровен човек.

Така мисля. С кожата си достигнах до този тежък извод.

И Ви ще стигнете. Ще видите.

Dimo Raikov

Ангел Грънчаров каза...

Dimo Raikov, много горчивина има в думите Ви. Страшно е ако е истина това, което казвате. Нима няма вече никаква надежда? Нима никаква промяна е невъзможна? Този наш народ нима не може да си върне някой ден поне разсъдъка? Българската душа така нелечимо ли е поразена?!

Анонимен каза...

За мен, след толкова годи изстискване на капчиците вяра и надежда - да.
Затова мисля, че едно от най-тъжните неща в днешния свят е да бъдеш български писател.
Защото писателят трябва да е свободен човек.
А българинът се ражда окован, живее окован, окован и отлита...
Ще го разберете.
Но вече Ви казах, ще бъде късно.
Винаги, щом си се родил българин, е ...късно.

Dimo Raikov

Ангел Грънчаров каза...

Dimo Raikov, нашият народ, от думите Ви съдя, е изпаднал в състояние на кошмарна бездуховност, в нещо като духовен ступор. Народът ни след толкова много "освобождения" си остава с наистина робски манталитет. А робите, на които им харесва, на които им е приятно да са роби, не само не желаят свободата, те дори я мразят. Ако това е така, то въпреки всичко не се ли налага и на писатели, и на философи, и на учители, и на журналисти да работим в една посока: за разбиване по някакъв начин на робското съзнание на масовия българин, за пробуждане на неговото съзнание за свобода, за достойнство, за духовната пълнота на живота?

Анонимен каза...

Ами, работете. Аз това го правих 40 години. И получих такива удари, че... Ако мислите, че при Вас ще бъде другояче - работете. Тоест, жертвайте се.

Най-голямото зло ни го прави не някой друг, а ние самите...

Dimo Raikov