Малък мой коментар по повод на тази многозначителна табелка, която срещнах съвсем случайно тази заран. И кои, прочее, са "въшките" в нашето социалистическо все още образование?! Не се ли сещате кои са "въшките"?! Милите, те не се сещат кои са "въшките" в социалистическото ни образование, които му изпиха силите и го изтощиха съвсем! Ама наистина ли сте така наивни че не се сещате кои са тия проклети "въшки"?! Мале-мале, не вервам да сте чак толкова наивни и недосетливи! :-)
Публикувам продължение на мой разговор с една дама, учителка в София, с която преди време обсъждахме ситуацията в образованието и възможността (и потребността) да си координираме някак усилията в борбата ни с общия враг: самозабравилата се, разпищолилата се, разгащилата се изцяло, разплулата се от разврат - поради абсолютното си всевластие! - образователна бюрокрация. Ето какво си казахме, то има важен и принципен характер:
Ангел Грънчаров каза: Не зная защо, но моят случай ги плаши, имам предвид журналистите...
Дамата-учителка от София: Не, като цяло не могат да критикуват образованието. Може би е заради изпирането на парите от европейските проекти? Не знаем защо толкова се инатят за мандатността, с бивши и настоящи колеги го умуваме. Всеки директор е назначен от политическа пария. Кадрите на ГЕРБ са несменяеми и доколкото ги има на ДПС. С две думи стена с глава не се разбива, а тази не е картонена.
Нещо като преди 1990 година: как да позволят критики срещу режима?! А нали знаете, тоталитаризмът в посттоталитарните общества се съхранява.
Ангел Грънчаров каза: Вижте ето това: Вълчев: Въвеждането на мандатност за директорите ще шокира системата
Дамата-учителка от София: Това го знам. Затова не виждам изход и решение на въпроса. Ако промяната не се наложи отгоре всичко е глас в пустиня в България. Е, може и да сме пионерите, все пак е нещо...
Ангел Грънчаров каза: Не споделям позицията Ви: ние, гражданите, ние, данъкоплатците, ние, учителите, ние, родителите, ние, учениците (и тях слагам, те са даже най-важните - затова ги слагам накрая, най-отгоре!) имаме пълното право и съвсем реалната възможност ДА НАЛОЖИМ на министъра и на депутатите да променят позицията си, т.е. да въведат така потребната мандатност на директорите (и не само това, а да направят и другите необходими промени на толкова епичната, ала незапочнала все още реформа на българското образование!).
Имаме пълната сила за това, да, в нас е силата, но това понеже масово не се съзнава и ние, гражданите и данъкоплатците, не се ползваме от правата си, по тази причина властта, управляващите отгоре, министерските чиновници-бюрократи се смятат за всесилни и си позволяват да се гаврят с нас - както се гаври (в случая) недоразумението, наречено "министър на образованието и науката": въвеждането на мандатност на директорите щяло, моля ви се, "да шокира" системата!!!
Та значи истинската първопричина с нас да се гаврят така нагло е това, че ние, гражданите и пр., изобщо не се ползваме от правата си и си мислим това, което Вие казахте, а именно, че промяната трябвало да се наложи отгоре, че само този бил начинът; не е вярно това според мен, ние, гражданите, сме тези, които не само можем, но и сме длъжни да наложим промяната в образованието, но и не само в образованието, а и в останалите сфери на живота ни, примерно в правосъдието, в съдебната власт и т.н.!
Имаме и силата за това, имаме и правото, и правдата дори е на наша страна, дори и Бог е на наша страна, но понеже сме малодушни, страхливи, понеже сме с погрешни представи за нещата, по тази причина и властта ни гази и се гаври с нас, а пък щом сме такива тогава даже и самият Бог не може да ни помогне! За да си позволява властта да се гаври с нас и да ни гази, виновни следователно сме ние самите! От ума си патим, не от друго!
Тази е моята позиция! Примерно в моя случай (сблъсъка ми със самозабравилата се тотално директорка на пловдивската ПГЕЕ, смирена послушница на ГЕРБ!) ако поне малка част от гражданите си бяха на мястото, ако си бяха изпълнили дълга, то разпищолилата се директорка отдавна да беше забравила, че някога изобщо е била директорка! Но понеже "гражданите" ме оставиха да се боря сам, понеже застанаха в позата на сеирджии, понеже, принципно казано, огромната част от "гражданите" у нас са невярващи в силите си мрънкала, мижитурки, идиоти и малоумници, ето, по тази именно причина не само директорката на пловдивската ПГЕЕ още си царува, но и си царуват масово тия бюрократични паразити в образованието, които са главна пречка за истинската промяна; а пък аз съм оставен съвсем сам и самотен ((и такива като мен, ако изобщо ги има, също така са оставени съвсем сами и съвсем самотни - сякаш са някакви чалнати донкихотовци!).
Това е положението. Тази или такава според мен е истината. Приятен ден Ви желая! Много ми е интересно как приемате думите ми.
Изходът според мен, повтарям, е един: борба и то всекидневна и най-упорита - та белким повече хора се освободят от глупавите си страхове и от смешните си предразсъдъци! Личен пример ако даваме ние, неколцината немалодушни учители, т.е. учителите, които си изпълняваме не само учителския, но и гражданския и човешкия си дълг, ситуацията коренно и кардинално ще се промени и то в най-кратко време.
Можете да ме мислите за "анархист", за "луд", за какъвто си искате ме мислете, така мисля обаче аз. И в това аз вярвам.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
За пръв път ви виждам сам да наречете себе си въшка!
Въшката е най-големият враг на образованието, защо често седи в директорското кресло.
Медиите не искат да излъчват репортажи с оплакване от учители, особено на тази тема. Много колеги ги търсят и искат да дават интервюта. Не разрешават да се даде гласност. На места в София избухват протести... викат журналисти, а те отказват. Как тогава да се случи!?
Познавам директор, който е ответник по 5/6 учителски дела към момента. Губи, плаща си, няма никаква гласност и животът продължава. И така 80% от столичните директори.
Всеки месец изритват някой колега, назначава се нов за месец два и историята се повтаря. Тук в едно училище около 4-5 човека са в него от години.
Обикновено тези които успеят да избягат и уредят в различна сфера не искат да се занимават, а и ги е страх предимно. Заради този страх съм сигурна - този народ ще бъде ама много наказан. Всеки ден гонят колеги. И всички си мълчат.
Разбирам. Напълно подкрепям това разбиране: заради този масов страх, заради това масово малодушие народът ни вече си плаща, а и още много повече ще се наложи да плаща; такива неща не се прощават. Те си имат цена. Срамота е, че сред нас има толкова слаби и страхливи хора. Които заради единия хляб са способни да понасят и търпят всякакви гаври. Аз лично смятам, че страхът може да се победи чрез личен пример, Когато хората видят, че има личности, които се борят открито и твърдо за правата си, вярвам, че и други ще се окуражат да почнат да се съпротивляват. И така постепенно ще се ослабят веригите на страха. Този страх, това малодушие е нашето проклятие като народ. Вие сте историк, знаете добре, че пълно е било със страхливци и през т.н. "турско робство", Априлското въстание показва това. Малцина се вдигат на бунт и са изклани, а народът гледа безучастно и трепери. Същото е и сега. Никаква промяна няма, даже е още по-лошо. Мен шест години "колективът" гледа как разпищолилата се директорка ме "гони както се гони империалист" и никой не смее да се обади и да рече поне това: "Абе оставето го човека, недейте така!" (прочее, един колега се осмели да каже тия думи и... беше опраскан, беше уволнен!). Медиите и журналистите, виждате сами по-добре и от мен, помагат тази унизителна ситуация да продължава, те работят в интерес на тия, които мачкат народа. Щом не дават думата на жертвите на самозабравилите се властници, медиите фактически работят срещу интересите на народа в крайна сметка. Но подобна безчовечна мафиотско-мутренска власт се крепи точно на това, че държи под контрола си медиите. Аз обаче смятам, че въпреки всичко си заслужава човек да се бори, но и за този лукс се налага да плати съответната цена.
Публикуване на коментар