Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 21 февруари 2018 г.

Безпътицата на анахроничната ни (не)образователна система се задълбочава







... Синдикат „Образование“ твърдо заявява, че няма да допусне никакво видеонаблюдение във всички образователни институции, извън рамките на допустимите от закона хипотези. Българският учител не е престъпник, за да бъде следен или наблюдаван. Ние от „Подкрепа“ смятаме, че исканията на родителските кооперативи са нагли, безотговорни и лишени от образователна логика. Ние от „Подкрепа“ няма да допуснем още нови мерки или задължения, които пречат на автономността на образователните институции и унижават авторитета на учителите.

Синдикатът заявява, че ако МОН и останалите институции не приемат адекватни мерки за защита на българския учител от родителската и ученическа агресия, ще предприемем съответни действия. Опитите да вменяват нови и нови вини или правила, ще нагнетят напреженията в системата и ще доведат до национални масови безсрочни протестни действия. Синдикат „Образование“ ще продължи и подкрепи борбата срещу агресията към учителите и ще отстоява запазването на достойнството и авторитета на българския учител!


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: