Моля ви: докато нехаете за свободата си не говорете изобщо за Левски - нямате никакво право за това!

На днешния ден е обесен Васил Лъвский, Апостолът на българската свобода. Позволете ми едно малко и при това съвсем лично разсъждение по този повод.

Дяконът Игнатий (или Васил Левски) е обесен от турците по изричното искане на руския посланик в Цариград граф Игнатиев - защото Левски с теорията си, че трябва да се освободим сами (за тази цел той е обикалял години наред страната за да прави комитететската си мрежа) е твърде неудобен за руската имперска политика, според която Русия трябвало да освободи и обедини "славяните" под скиптъра на руския император; Русия, знайно е, е искала да завладее България, за да стигне даже до Проливите.

Левски затова, под натиска на руснаците, е съден по бързата процедура от специална комисия (не от съд) и то като криминален престъпник, като убиец, затова е и осъден на смърт. (Ако беше съден като революционер, го грози не смърт, а примерно заточение в Диарбекир, т.е. Левски щеше да доживее освобождението на България!) Руснаците са доволни и предоволни когато този враг на руската имперска "освободителна" доктрина увисва на бесилото.

Моля, следете внимателно мисълта ми, сега тук ще въведа съвсем скандален "пределно личен" момент. Турците значи все пак са взели живота на Левски сравнително бързо, не са го мъчили, като те бесят се умира бързо. Минали са 145 години от времето, в което Левски виси на бесилото в София в лютата зимна нощ, а тогавашните софиянци се греят (зад добре залостените врати и кепенци!) в топлите си соби, доближени до жежките задници на жените си. Знаем, по тази причина комай е нямало кой и да погребе Апостола на българската свобода, за когото сега всички така демонстративно плачем!

Значи близо век и половина след обесването на Левски в Пловдив не турски, а български образователни началства пред очите на всички лекичко убиват един български учител по философия, който има дързостта да се изживява (и то не само на думи, но и на дело) като горещ поклонник на тъй недолюбваната у Нашенско свобода. Този човек е учител по философия и учи младите на нещо невиждано: да практикуват свободата, да се ползват от нея, не нещичко "да зная" за нея, не само да си я "представят", а да започнат да живеят с нея. Т.е. опитва се да им помогне да станат пълноценни човеци този наш смахнат даскал по философия.

И като глутница кучета е нападнат от въпросните образователни бюрократи, казахме, те не са турци, а са наужким (а може би пък са и съвсем типични?) българи. Този учител е работил цял живот в образованието, преподавал е философия и на студенти, и на ученици, и в университет, и в гимназии. Той има тежко сърдечно заболяване, но това не го спасява изобщо; и ето, него го убиват (примерно душат: щото как може да живее един човек без свобода - та без свобода не може дори да се диша?!), но, забележете, го душат бавничко, полека, та смъртта му да е колкото се може по-мъчителна, по-безпощадна! А народът гледа сеир, наблюдава как мачкат и смазват този учител - и изобщо не се впечатлява от нищичко. Зер, ние се патреоти, ний безутешно ревем за това как турците са обесили преди 145 години Левски, но нам изобщо не ни пука от това, че пред очите ни български образователни бюрократи бавно, мъчително, жестоко убиват един български учител!

Тази е дръзката и дори безсрамна аналогия, която си позволих да направя! Можете да ме плюете колкото си искате. Да, аз дръзнах да се сравня със самия Левски, със светеца, моля ви се, вашия светец! Да, аз съм много пропаднал човек, щом съм способен да направя таквоз кощунство, а вам... вам всичко ви е съвсем наред! Щото както вашите предци и малкото си пръстче не са си мръднали да спасят от бесилото Апостола на българската свобода Васил Левски, по досущ същия начин вие сега съвсем бездушно и безучастно гледате как пред очите ви български образователни бюрократи мъчително, бавничко убиват един български учител, който си е позволил по примера на Левски не само силно да обича свободата, но и да живее с нея, т.е. да се държи като истински свободен човек; и при това има дори и непростимия грях, че и младите е учил също като него да се ползват от свободата си.

Завършвам - за да не припадне някой от наглостта ми! Ще река в завършек следното: вий, дето така безутешно ревете за убиването на Левски и в същото време съвсем бездушно гледате как пред очите ви садистично убиват един български учител, опитващ се да живее със свободата си, сте чисто и просто едни лъжци и лицемери! Знаете ли защо ви наричам така? Ами защото ако наистина толкова силно обичахте Апостола на свободата ни Левски, вие нямаше да стоите и да гледате как враговете на свободата в образованието на вашите деца и внуци разкъсват пред очите ви един български учител, обичащ силно свободата. Това исках да ви кажа само.

Утре, 19 февруарий 2018 г., деня, в който официално се "празнува" обесването на Левски, този същият български учител абсолютно сам в съдебната зала ще се бори с тия, които го подложиха на толкова страшни унижения, репресии, гаври, терор - и то пред вашите тъй безучастно гледащи очи! Какво ще кажете, има ли символика в това "съвсем случайно" съвпадение: мен утре български съд може би ще ме осъди докато съм жив да ми е забранено да бъда учител, т.е. ще ми издаде една присъда, която за мен е равна на нещо много по-лошо от смърт, по-добре направо да ме бяха убили! (Ако изобщо ме разбирате защо пиша така!) Да, по-добре направо да ме бяха убили отколкото да ме осъждат никога повече да не мога да правя това, за което Бог ми е дал живота: да бъда учител по свобода на младите, т.е. да им помагам да не са роби като вас!

Разбира се, че никой утре в зала 9 на Окръжен съд в Пловдив, където ще се гледа Гражданско дело No 221/2018, ще се гледа от VIII състав, няма да дойде да ме подкрепи. Тоест ще направите напълно същото, което вашите деди са направили по досущ същия малодушен начин: като са треперели зад здраво залостените врати и кепенци, но не са си мръднали и малкото пръстче да помогнат на отиващия към бесилото си съвсем самотен Апостол на толкова непрокопсалата до ден днешен българска свобода.

Това исках да ви кажа. Нарекох "лъжци" и "лицемери" вас, плачещите така неутешно за Апостола на свободата ни, за когото (и за която!) вие, да си имаме уважението, изобщо сте съвсем недостойни!

Днес хората се прощават, е, аз съм долен човек, вместо това си позволих да ви обвиня и обидя. Нищо, за ваше добро е. Грозно е само да лицемерим, чат-пат се налага да си казваме и истината, нали така?

Затова, моля ви, докато сте такива, не говорете изобщо за Левски. Нямате никакво право за това...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo