Борисов моли "началнико" Путин за прошка, пък руснаците се гаврят с него като му предлагат да иска руско гражданство!

Из: Борисов се примоли ако не за руско гражданство, то за руска прошка, ИВО ИНДЖЕВ

... И много други подобни грешки съм допускал. И въпреки това пак сгреших. Наивно не допусках, че Борисов ще се измъкне толкова лесно от ситуацията, когато грозно се подмазва от Мюнхен на Путин. Направо му се умилква във връзка с това, че се е изпуснал да разкаже вица, според който човек не може да си избира родителите както и руснаците – Путин. На това негово прегрешение в Русия реагира фамозната българофобка Мария Захарова с пореднен шамар с опакото на ръката си, този път лично в лицето на Борисов, заявявайки на практика, че той тайно си мечтае за руско гражданство и може да получи такова, ако се примоли, след което да гласува за Путин.

И Борисов наистина се примоли- ако не за руско гражданство, то за руска прошка.

Най-напред на подигравката грешно реагира, както излиза, Екатерина Захариева. Министърът на външните работи на България Захариева отвърна, че няма да отвръща на Захарова, защото тя е просто говорителка на руското външно министрество и не й е ниво. Заяви го в интерю за БТВ.

“Реакция трябва да има на подходящото ниво, не мисля, че на българския министър отива да отговаря на говорител”, каза по БТВ Екатерина Захариева.

Обаче грешно си е направила сметката Захариева, че Захарова не заслужава отговор. Поправи я и фактически унизи министъра си, себе си и България самият министър-преседател на България Бойко Борисов. Буквално часове след репликата на Захариева , че Захарова е твърде малка, за да й се отговаря на министерско ниво, Борисов принизи с оправдателен тон премиерското си равнище със следните извинителни думи, изречени в Мюнхен:

“Путин би трябвало да знае, че има много вицове, особено за избори. Аз се пошегувах“. “Считам, че с президента Путин винаги съм бил в много добри отношения, лични, дори когато сме се карали. Много пъти сме се шегували”.

“За един политик, особено толкова години, успешен безспорно за Русия, би трябвало да знае, че има много вицове. И за мен, и на мен ми разказват вицове за мен, особено за избори. Дано го е приел. Аз виц казах, пошегувах се”. (Бойко Борисов на конференция по сигурността в Мюнхен, плюс ВИДЕО)

“Този виц важи и за Ангела Меркел, и за мен, ако щете. Това е много силно качество на политиците – да могат да се шегуват и те със себе си, самоиронията, ако щете, също е важна”.

Поправете ме и този път, щом греша отново, но питам: защо всички вкупом мълчат за предният случай, в която Борисов унизява България от най-високия пост в премиерската ни република? За Екатерина Захариева, която Борисов прескача като безгласна буква в огласяването на своето покорство пред Путин, е ясно: за нея е въпрос на “трудова книжка”. Но никой ли не вижда и не чува това скърцащо пълзене на нашия европеец пред евразиеца?

Народе (и ти, международни наблюдателю, който в момента обитаваш София в особено големи количества)???? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo