Из: Стената на покаянието от Малина Петрова
... На стената са изписани имената на 7526 души. Тя е малка, за да побере имената на всички жертви: убити без съд и присъда или в скалъпени процеси, заточени по лагери, вкарани в затвора по донос, по презумпция за виновност, защото някой погледнал някого накриво или си мълчал, когато тълпата френетично скандирала лозунги; защото слушал западни станции, говорел чужди езици, имал роднини и приятели на Запад, пеел песни или разказвал вицове, които подкопавали вярата в победата на комунизма; защото пуснал грамофон в деня, когато погребват Вожда и осиротелият народ оплаквал загубата; или някой имал хубава квартира, а на другаря Х. тази квартира му легнала на сърцето и не намерил покой, докато не изселил собственика от пределите на града, а за по-сигурно го изпратил в затвора като „класов враг“. Колко са онези, които са изчезнали безследно, които са били хвърлени в Дунава – никой не знае. Жертви са и останалите по чудо живи, но със съсипан живот и разбита психика. Сенките на хиляди хора са вградени в сградата на най-хуманния строй!
Печалното е, че е извършвано от свои над свои. Трагичното е, че са го правили с хъс, с убеденост, с омраза (защото врагът трябва да се мрази дори когато е приятел или човек от семейството), с ентусиазъм, с готовност да служи на новата власт, да се хареса, да бъде изобретателен в старанието си, за да получи похвала пред строя, да докаже предаността и верноподаничеството си.
Какви са били хората, които са били способни да извършват това?
Най-обикновени,
които изпълняваха дълга си, служеха на родината и нейната Държавна сигурност;
които слухтяха, следяха и донасяха, че някой си не бил в крак с времето;
които изопачаваха събитията и подменяха историята;
които бяха трибуни на пропагандата и факири в манипулацията;
които продадоха таланта си и се превърнаха в придворни ласкатели;
които проповядваха идеи, в които не вярваха, покровителстваха лицемерието и поощряваха лъжата;
които разделяха населението на „ние“ и „те“;
които се разпореждаха с живота и съдбата на другите на закрити партийни събрания;
които аплодираха палачите и скандираха „слава“ и „да живей“;
които заграбиха имотите на убитите, изселените, натиканите в затворите, интернираните;
които смятаха, че са заслужили привилегиите си, защото за тази власт са се борили;
които, преди да пропеят първи петли, се отрекоха от това, в което довчера се кълняха;
които трепереха след промяната, че жертвите ще отмъстят за издевателствата и ще им отнемат имотите, както на тях са им били отнети;
които прочистваха архивите, за да не остане и следа от злодеянията;
които опожариха Партийния дом и прикриха престъпленията срещу народа си;
които бяха верните войници на Партията;
които продължават да викат: „Много сме, силни сме!“, вместо да прочетат истинските страници на историята;
които поучават Европа и света от позицията на постовете си, които са заслуга на гузната съвест на родителите и сродниците им;
които се обявиха за първи натовци и поклонници на Запада с червените партийни книжки до сърцето;
които с цинизъм и насмешка ни навират досиетата като доказателство за аморалността на жертвите;
които не изпитаха срам за недостойната игра, в която са били главни действащи лица, с оправданието, че са работили за родината;
които яростно защитават миналото и истината за него наричат клевета;
които…
Обикновени хора като обикновените хора от „Обикновен фашизъм“ на Михаил Ром.
В името на какво бяха убити и пожертвани толкова хора? За какво беше всичко това, господа-другари?
За благополучието и просперитета на бивши комунисти и ченгета, които се преродиха в бизнесмени, банкери, капиталисти, демократи, професори, декани, шефове на фирми и холдинги, собственици на медии и които от партиен елит се превърнаха в икономически? Дали са се замисляли поне веднъж, че сметката за техния житейски успех е платена от тези, чиито имена са изписани на Стената на покаянието, както и от много други, които ще останат неизвестни? (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар