Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 27 февруари 2018 г.

Доброто винаги в крайна сметка побеждава злото: съвсем напразно, таваришчи-злодеи, се морите!


Ще разкажа една случка от живота ми тия дни, която ме порази. Интересно ми е как вие ще я възприемете.

Преди два дни писах в своя дневник, ето докъде бях стигнал (виж есето: Не само мисълта на злите хора може да причинява беди, мисълта на добрите хора може да причинява чудеса!), а сега следва не по-малко интересното, бих казал даже многозначително продължение.

Знаете (ако сте прочели горното есе), че в събота някак пристигнах в родното ми градче Долна баня след премеждие с леката ми кола, която се развали сериозно, поради което се принудих да я оставя в Пазарджик и да продължа нататък с автобус. В неделя разказах на моя пръв братовчед Владо за случилото се (той е професионален шофьор), той ми каза предположенията си за повредата и ме посъветва непременно още в същия ден да докарам колата за ремонт в Долно баня (тук все пак ремонтът може да ми излезе по-евтино). Имаше два варианта за докарването й: лесен (с "Пътна помощ"), но скъп (като им звъннах ми казаха, че за услугата ще ми поискат... 100 лева!) и втори вариант, който е хем труден, хем опасен - да бъда теглен на буксир с колата на някой някой приятел или роднина. (Е, може да излезе по-евтин, но понякога евтиното, предвид опасността, може да излезе значително по-скъпо!) Мислих и в един момент се оставих да бъда убеден от братовчеда ми да избера втория вариант. Той даже предложи неговият син, млад човек, на 20-тина години с негов приятел да ми помогнат. След половин час те вече бяха пред нас с кола - готови да тръгнат и да ми помогнат. Прехвърчаше снежец, аз се двоумях, рисковано е в такова време да тръгваме, но те ме убедиха и тръгнахме.

В колата тъкмо започнахме хубав разговор (на мен ми беше много интересно да чуя как мислят тия двама младежа за ситуацията у нас, научих много интересни неща и си направих доста важни изводи, но за тях - друг път!) когато малко след град Белово... спукахме гума (колата на приятеля на сина на братовчеда ми беше възстаричка). Още по-лошо стана като се разбра, че и резервната му гума била също спукана (спукал я наскоро и не я още сменил)! Ето че останахме безпомощни на пътя между Голямо и Малко Белово! Синът на моя братовчед, казва се това момче Валери, почна да звъни на други свои приятели от Долна баня с надежда някой от тях да се съгласи да... докара резервна гума с джанта (!!!) щото положението наистина се оказа изведнъж крайно тежко. В отчаянието аз предложих да тръгна пеша за Малко Белово да търся майстор за гуми, Валери пък, звънейки по телефона, се отправи пеша за за града Белово, съвсем наблизо; но надеждата в неделя да намерим работещ вулканизатор и пр. беше нищожна!

Сега следете внимателно разказа ми. Нещата от този момент нататък стават крайно интересни. Ще ви доразкажа станалото колкото се може по-накратко.

Аз в Малко Белово намерих сервиза на майстор на гуми, но него пък го нямаше (излязъл някъде, неизвестно кога ще се върне). Разбира се, неколцина приятели на Валери му отказали по телефона да се притекат на помощ, но по някаква извънредна случайност (!!!) той попада на едно момче в Долна баня, което тъкмо в този момент се приготвял да тръгне с колата, представяте ли си, за... Малко Белово (!!!), откъдето била майка му (или леля му, не помня точно!, трябвало да я закара дотам (!!!). Тук особено много следва да се замислят за тази поредица от толкова щастливи "случайности" атеистите; като капак на всичко това момче се оказа, за разлика от всички други "приятели" така отзивчиво, че за миг той намира нужната ни гума, качва я в багажника си и тръгва на път! След около 40 минути той вече беше при нас и ни даде гумата, проблемът беше решен най-щастливо! На мен лично обаче ми се струва крайно невероятна тази поредица от толкова случайности, ако щете ми се смейте колкото си искате, аз смятам, че това не може да стане без... Божия намеса, без намеса на Божието провидение, не зная как точно да се изразя! Да, така мисля, аз така тълкувам случилото се. Хора всякакви, вие си мислете каквото искате.

Пристигнахме с известно закъснение в Пазарджик, решихме да опитаме все пак колата ми на собствен ход да я изкараме поне от града, докато почне да кипи водата (антифриза й), точно този беше нейния проблем, за пет минути вчерашния ден колата загряваше, едва пристигнах до Пазарджик - от Пловдив. И сега се случи нещо не по-малко невероятно: колата ми тръгна, излязохме от града, аз очаквах вече да светне лампичката, че е прегряла, да, но това не се случваше! Колата като по чудо вървя на собствен ход чак до Белово! Това ни спести доста време, аз даже карах с по-висока скорост - та да мина колкото се може по-голямо разстояние преди водата да кипне. Е, това стана, но след доста време, бяхме минали голяма част от пътя. На буксир се наложи да я дърпаме от Белово нататък. Да, но времето в този участък от пътя вече съвсем се влоши. Пътят стана хлъзгав, а да те тегли друга кола, ти да си със загасен двигател, да нямаш свестни спирачки, да се потят стъклата непрекъснато, да пръскат мръсотия гумите на предната кола също така непрекъснато, да не можеш да си пуснеш чистачките, абе какво да ви казвам, това теглене на колата от Белово до Костенец, по криволичещия и опасен път покрай река Марица, по хлъзгавото шосе, аз това напрежение и изпитание ще го помня докато съм жив! Във всеки момент задната кола може да се удари в предната, която е само на два метра и нещо разстояние! Страшна работа! Изпотих се направо от напрежение! Валери седеше до мен и държеше лоста на ръчната спирачка. Имахме няколко крайно опасни момента, но, слава Богу, някак накрая се довлякохме до Костенец! А момчето, дето караше предната кола, той си и млад човек, караше през цялото време доста бързичко! Абе какво да ви описвам всичко, изпитанието си го биваше! Сами можете да си представите всичко ако някога сте преживявали нещо подобно. Но едва ли сте преживявали такова нещо, дано никога не ви се случи и да го преживявате. В Костенец времето беше вече крайно лошо, валеше сняг, в Долна баня снегът беше още по-силен.

В Костенец спряхме за да починем. Реших да карам колата на собствен ход, тъкмо се беше поохладила. Тя, милата ми стара количка (ние с нея, с малката ми количка, много често се "ругаем", но иначе си се обичаме; майтапя се де, колата ми все пак няма душа, но аз, колкото и да ме е ядосвала, си я обичам, любовта ни е голяма, но и това е друга тема!), та стана така, че пак като по чудо, милата ми стара количка пристигна на собствен ход от Костенец до Долна баня, загря и кипна едва когато наближихме родния ми дом! Пристигнахме, това тежко пътуване, с Божията помощ (ако щете вярвайте, но аз вярвам, че без Божията намеса този път нямаше никак да се справим!) най-накрая приключи благополучно! Знаете какво стана вчера и днес: снегът в Долна баня почти не е спирал от момента, в който пристигнахме, в който докарахме колата. Бог сякаш ни чакаше да се приберем, докато пътувахме, валеше снежец, но беше сравнително слаб, след пристигането ни обаче се усили и сега вече всичко е бяло. (Аз имам снимки от снежна Долна баня, нови, но нямам свестен интернет, ще ги сложа тия дни, като се върна в Пловдив.) Това е всичко. Разказах ви и тази история.

Та т.н. "зли сили" нека поне малко да се спрат да ми устройват какви ли не беди и изпитания: аз си имам мощен съюзник в лицето на... самия Бог, тъй че е малко вероятно при това положение да ме победят - или сломят. Напразно, таваришчи, така да се каже, се морите! Толкоз. Бъдете здрави!

Доброто винаги в крайна сметка побеждава злото, колкото и невероятно да ви се струва това. Аз така мисля, аз в това вярвам! Е, важното е добрите хора все пак да не стоят със скръстени ръце, а да се борят и да работят за тържеството на доброто, но това вече е съвсем друга тема. (Да не пропусна тук да благодаря на Валери и на приятелите му, които ми помогнаха! Те са прекрасни младежи, от разговора с тях разбрах, че независимо от кусурите си младежта на България въпреки всичко е силата, която един ден ще я оправи, но и това е съвсем друга тема, това е тема за друг разговор...)

Хубав ден ви желая! В София имам работа, но си почивам вече втори ден, работата нека да почака. Да си върна силите от изпитанието в неделя, пък живот и здраве да е тия дни, като престане снегът, ще ида и в София. Нищо чудно да ме видите да протестирам пред... Министерския съвет или МОН, но какво точно ще се случи там и аз още не зная. Това е. Край. Да не приказвам повече, че се изморих.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

КАРАУУУУУЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ГРАНЧАРОВ Е РАСИСТ, ОБИЖДА ШИБАНИТЕ НЕГРИ КАТО ГИ НАРИЧА "СНЕЖИНКИ"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАЖЕТЕ, МОЖЕ ЛИ ЕДИН РАСИСТ КАТО ТОЯ ИЗВЕРГ ГРЪНЧАРОВ ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ??????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА Е ТАКА ПРАВИЛНО УВОЛНЕНИЕТО МУ ЗАВИНАГИ ОТ НАШИТЕ УЧИЛИЩА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ МУ СТИГА ЧЕ Е НЕКАДЪРНИК, НЕ МУ СТИГА, ЧЕ Е БОЛШЕВИК, НО СЕ ОКАЗА КАТО КАПАК НА ВСИЧКО ЧЕ Е ДОРИ И РАСИСТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕКА ВСИЧКИ ДА БЛАГОДАРИМ НА ТОЛКОВА ДОБРАТА ГОСПОЖА АНАСТАСОВА, ЧЕ УВОЛНИ ТОЗИ ИЗРОД НЕ САМО ОТ НАШЕТО, НО И ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД НЕЙНАТА ТОЛКОВА БЛАГОРОДНА ПОСТЪПКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

До лудата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Освен върла комунистка сте и расистка. Само расист се изразява "ШИБАНИТЕ НЕГРИ"

Анонимен каза...

ГРАНЧАРОВ ПОДЛЕЦО НЕДЕН КЪДЕ ИЗЧЕЗНА КОМЕНТАРА ТИ С РАСИСТКО СЪДЪРЖАНИЕ?

"Снежинки в нашия край колкото щеш, изобилие от снежинки си имаме ние напоследък... :-)"

УПЛАШИ ЛИ СЕ ОТ НЕГО, СОРОСОИДЧО ПОДЪЛ?????????????????????? АЗ ОБАЧЕ ГО ЗАПАЗИХ И ГО СЛАГАМ ТУК ЗА ДА СЕ ПОМНИ КОЛКО ДОЛЕН И СТРАХЛИВ ТИП СИ ТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!



Ангел Грънчаров каза...

Думата "снежинки", която бях употребил, беше употребена от мен в нейното буквално значение, а не в расистското й значение. Защото в цяла България тези дни наистина валят много снежинки! Само човек с явно расистко съзнание, т.е. с овладяно от непоправимо увредено от расизъм съзнание като прочете думата "снежинки" ще си представи, че тя е казана по адрес на хора от въпросната раса.