Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Защо ний, българите, така глупаво мълчим в спора за името "Македония"?



Кратък мой коментар: Протестиращите гърци, казвайки на македонците "Вие не сте никакви македонци, вие сте българи!" казват истината и ни правят добро, но като казват "Македония е гръцка!", съгрешават спрямо истината: утре може да им хрумне да кажат, че и... Тракия е гръцка - и дори че всичко е гръцко?! (Или че Пловдив, примерно, е гръцки!) Ние обаче защо мълчим в този спор за името "Македония", искаме да угодим и на гърците, и на македонците ли? А за истината и за нашия интерес филанкишията ли ще се погрижи? :-( Срамота е, че позицията ни по спора за името "Македония" е толкова малодушна, със слабост какво ще постигнем?! Или нас истината съвсем слабо ни интересува - дори и когато е в пряк наш интерес?! :-(

Ако, да допуснем, до границата на България, възникне държава, която иска да носи името "Тракия", ние, българите, и тогава ли ще бъдем съвсем безразлични? Питам само, за да ви помогна да осъзнаете как се чувстват гърците? Жителите на съвременна Вардарска Македония са се заблудили, че са "македонци", във възникването на тяхната заблуда и ние, българите, имаме принос (Комунистите, т.е. Г.Димитров, командван от Сталин, издига теорията на "македонска нация", сърбите от Югославия я подемат - и така се ражда скопският македонизъм!), пък сега си мълчим най-гузно?! Добре де, не съзнаваме ли, че ако и ние се обадим в този спор, тогава истината по-лесно и по-бързо може да възтържествува? Или се опитваме да хитруваме на дребно по тертипа "Двама се карат, третият печели"?! Ами ако се окаже един ден, че загубилите и прецакалите сме тъкмо ние, "големите умници"? Поставям тия необходими въпроси та поне да се позамисли малко българският гражданин, щото политиците ни ги вълнуват съвсем други теми, тях ги вълнува как повече да крадат от европейските фондове, те с тази работя са заети и краденето е доминантата на наште "политици", с извинение! Но за това че са ни такива политиците сме виновни пак ние, "гражданите", нали така?!


СПРАВКА: Древна Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 640 пр.н.е. и съществувало до 148 пр.н.е.. Основното население са древните македони.

За пръв владетел на Македония се смята Пердика I. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова при царуването на Филип II Македонски и в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Държавата престава да съществува през 148 пр.н.е с римското завоевание на Балканите.

КРАТЪК ДИАЛОГ ПО ТЕМАТА:

Atanas Dimitrov: Те говорят за историята и че историческите граници на Македония са в Егейска Македония със столица Пела!!!

Борис Тодоров: Маляците не са македонци. Македонците най-напред са покорили Атина. Македоните са тракийско племе.

Ангел Грънчаров: Първо гърците ще завладеят името Македония, след това като едното нищо ще почнат да претендират, че и Тракия е тяхна, а ний нека да продължаваме да лапаме мухи...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: