Ледът на руските лъжи се пука, колкото и да се пукат от яд в Кремъл, ИВО ИНДЖЕВ
Руската православна мащеха (инициатор за схизмата от 1872 г. с нововъзникналата от пепелищата БПЦ, продължила чак до начелото на съветската окупация на България) реши днес да задълбочи скандала с наистина скандалното поведение на своя първи владика в София. За целта сайтът на РПЦ разпространи видеозапис от назидателната шовинистична реч на московския пратеник в кабинета на български президент Румен Радев.
На кадъра от телевизионния екран се вижда за миг как Иво Христов, зад когото руснак документира прокурорската реч на Кирил, забелязва руската камера и вероятно разбира, че няма да може да потули скандала (както българската администрация наистина се е опитала да направи, изключвайки в един момент звука за българските репортери).
Българските патриоти – истинските и мнимите, кланящи се на чужда държава, могат да видят как Кирил тропа по масата, понякога с двете ръце, размахва пръст(и) и клати невъздържано глава (в контраст със сведената глава на българския патриарх Неофит)за подсилване на острите си думи, посрещнати безмълвно както от Румен Радев, така и от Неофит.
Колкото до съдържанието на назидателното слово, неговата лъжливост предизвиква въпроса дали Кирил е повече невеж или повече нагъл в изкривяването на историческата истина. Само че кой да му възрази на тази маса, на която има само руски началници и български русофили! (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
ДОПЪЛНЕНИЕ: Виж и Там все очень печально – Пионтковский о состоянии здоровья Путина, Собчак и выборах
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар