От фейсбук-страницата на Янко Гочевъ: Руската нагайка като управленски подход на руските "освободители" на България и универсално "цивилизационно" средство за "възпитание" и терор над свободолюбивите българи. Щрихи към "Освобождението" по руско-азиатски според руските документи. Това, което НЕ ГО ПИШЕ В КАЗИОННАТА "БЪЛГАРСКА" ИСТОРИЯ.
Руски военен администратор разказва пред автора:
- Знам, че "братушките" не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата - но все ми е едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с негов сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
- Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
- Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение - Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
- Забравят, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
- Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!
Колкото и да спорих с него, той убедени държеше на своето - че не е възможно българите да бъдат управлявани без нагайка и продължи да я смята за най-доброто средство на държавническа мъдрост.
Не мислете, че той беше звяр и боят с нагайката му доставяше специално удоволствие. Не, той беше извънредно мил, добър и умен човек. Нагайката не произлизаше от зверски инстинкти, а от позната възпитателна система и пълното неразбиране на нашата задача сред южните славяни. Кой знае защо, за него беше справедливо да защитава интересите на турците, останали по местата, заети от нашата войска и сурово да преследва най-малката изява на вековно озлобление на българското население против тираните. След като руснаците завземеха град или село, той, щом разбереше, че някой българин е присвоил някаква турска собственост, незабавно вадеше на сцената нагайката.
- Ама, престанете, какво вършите, възможно ли е!
- А според вас да ги оставя да грабят ли? На тези братушки ще им дам да се разберат!
Както и да се опитваш да го убедиш, че не бива в кризисен момент да се отнася така с хората, които са изстрадали от турците всички адски мъки, че грабежът сега не е от желание да крадеш, а напълно естествено желание да си отмъстиш - нищо не действаше, всички аргументи оставаха безсилни.
- Какво ме интересува предишната им вражда. Аз искам и турците, и българите да живеят спокойно. Вижте турците, нападани от тях, как се държат, как се отнасят с българите - никой не ги закача. А който граби, за него - нагайка!
… Коситбата е закъсняла - нагайка, мостът не е ремонтиран - нагайка, не са доставени еди-колко си каруци - нагайка!
... Примерът е заразителен и употребата на нагайката бързо минаваше от един на друг. За съжаление тя получи право на гражданство и кой ли не злоупотребяваше с това оригинално цивилизационно средство!
Евгений Утин, "Писма от България", българско издание, изд. "Абагар", 2017 г., страница 99-100
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар