Не мога да да асимилирам смъртта. Няма го човекът вече - как така? Къде е? Няма как да е изчезнал в нищото. Това е пълен абсурд!
Чувствам огромна празнина. Единственият разумен изход от непонятната ситуация е: смъртта не е разтваряне в нищото, смъртта е преход от един свят, тукашният, към друг, отвъден свят - чисто духовният.
Не съм мигнал вече 28 часа. Нямам сили да пиша. А имам потребност да кажа много неща. Но те всичките са неизразими с думи.
Цял ден разговарям с разни хора, дошли да почетат моята майка. Тя беше необикновена жена. Умееше да общува много непосредствено и пълноценно с какви ли не хора. Страшно много хора я обичат и уважават. И ще я запомнят с добро.
Гордея се с моята майка. Гордея се че съм син на толкова силна жена. Силен човек беше майка ми. Вярвам, че Бог в отвъдния свят моята майка е заслужила много почести.
Тя ми говореше много. За някои много мъдри разговори с нея съм писал неведнъж. За много неща не съм писал. Вероятно ще пиша. Не мога да си представя как ще живея в родния дом без моята майка. Ще ме крепи вероятно спомените. Нейният несломим дух ще ме крепи и насърчава.
Прощавай, мила майко, за вълненията, които съм ти причинил! Знай, че съм те обичал с цялото си сърце!
Погребението на майка ще бъде утре, 22 март, в 13.00 часа на гробищата в град Долна баня.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар