Щом Христо Марков реши да става унгарец, дали и аз да не взема да направя нещо - та барем да умра като гражданин на свободна страна?

Ето какъв разговор проведохме с Христо Марков, бивш пловдивски депутат от Великото народно събрание:

Ангел Грънчаров сподели публикацията на Христо Марков.

8 часа · 

Амче то Орбан и Боко са като дупе и гащи! Не разбирам каква е разликата между тях?!

Христо Марков

14 часа · 

Хапвам си агнешка дроб-чорба /само аз мога да я правя такава !!!/ ; агнешко с киселец и внимателно чета резултатите от изборите в Унгария. Орбан печели за трети път 2/3 от гласовете и вече се реши моята дилема с гражданството! След като големия писател Йордан Велчев преди години стана естонец, аз в началото на седмицата подавам окончателно заявление за унгарско гражданство. Не може да се живее нормално сред уникални простаци и комунисти като Спас Гърневски и Мамин Тотю !!! Това е - ставам унгарски гражданин ! Ако искате ме обругавайте, но си е мой избор , все още не са ни го забранили !!!

ХаресванеПоказване на още реакции

КоментарСподеляне

Коментари

Христо Марков Има огроооооооомна разлика!!!!!! Орбан още 1990 год. се изправи срещу комунизма и вкара лустрацията в Конституцията, а нашия 1991 год. остана в БКП и напусна полицията. Това ми стига - аз имам право на избор и никой не може да ме разубеди!

1

Управление

Харесване

 · Отговор · 6h

Ангел Грънчаров Напълно съм съгласен, имаш право не само да мислиш както намираш за добре и правилно, така и да постъпваш, да живееш както искаш. Ще се радвам да си прав в преценката си за антикомунизма на Орбан, за това, че той бил истински антикомунист. Само това дето ченгето Георги Марков, бившият седесарин, дето сега е пръв подлизурко на Боко, го фали дето седне и дето стане, фали и Боко, и Орбан, ме кара да се съмнявам много. (Един човек и дори един политик може да се прецени колко струва и като се погледне какви хора именно го фалят.) Пък и това, че Орбан се умилква на Путин не по-малко отколкото наш Боко, ме кара да съм резервиран. Само си казвам мнението. А иначе пръв ще се радвам ако се окаже, че не съм прав и че Орбан е истински антикомунист, а не менте, зависимо от Кремъл (от КГБ)...

Управление

Харесване

 · Отговор · 5 мин.

Ангел Грънчаров Прочее, Христо, аз напоследък също се питам дали не е време да си взема шапката, торбичката и тояжката и да се махна от България, та барем да умра в някоя свободна страна. Не ми се ще тук като съм живял, тук и да мра - по причина на това, че все пак е добре човек като не е живял в свободна страна в свободна страна поне да умре. Чудя ти се на акъла за това, че си решил да ставаш унгарец, аз се питам какъв ли да стана? Мен ми се чини, че е най-добре да опитам да стана поданик на Нейно величество, ето затова подскокоросвам сина ми да замине в Англия, дай Боже да се ожени там за некоя англичанка, та и аз да мога в последните си дни барем да подишам малко въздуха в една наистина свободна страна. Извинявай, че се размечтах. Такъв съм си, фантазьор съм. Но май ще си умра тук, както и тук живях, ако това изобщо може да се нарече живот (30 години в комунизъм живях и 30 години в ченгесарско-мутренски посткомунизъм!). Щото у нас е пълно със страхливи роби - и с презрени и подли мижитурки...

Управление

Харесване

 · Отговор · 1m

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo