Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 8 април 2018 г.

Не бива да подаряваме старобългарския език на руснаците и да се отказваме от него!


Христо Марков: Трябва май днес да поясня! Гледам картички от баба и дядо преди Девети септември. От 1921, 1924, 1927, 1931, 1933, 1939, 1943. Навсякъде поздрава е "Христос Възкръсна!". Замислих се. Поздрава "Христос воскресе" и отговора "Во истина воскресе" идва от черковнославянски, т.е. късна трансформация от руски. БГ църквата на ДС не ги разбира тези неща. Христос "въз кръсва", а не "вос кръсва" и не "во истина вос кресва", а "Наистина Възкръсва!". Дълго ще стане да се връщам чак към старобългарски, който е развален от руския, но за църквата това е срамно! Ще се радвам някой да внесе корекции или да ме поправи... Чакам консултация от Красимира Чакърова или Ваня Зидарова. И да знаете, че Христос Възкръсна!

Кратък мой коментар: Аз лично смятам, че не бива да подаряваме на руснаците старобългарския език (наречен "църковно-славянски" неслучайно, а с нескривани руски имперски цели!) и да се отказваме от него. Вярно, сега ние, съвременните българи, говорим на новобългарски, има разлика между двата езика, но те са и дълбоко родствени, а и не бива да се отказваме от корените си. Вярно, руснаците са възприели старобългарския и са го запазили, но да им го харизваме на основание на това, че той вече е порусначен ми се вижда неправилно. Въпросните изрази (Христос воскресе! Воистину воскресе!) са използвали не само старите българи, но и моите баба и дядо, моята майка говореше така. Не мога да се откажа от тази традиция на основата на твърде съмнителни аргументи. За нас е богатство, че разбираме и някои старобългарски думи и изрази, това обогатява езика ни; нека да не се модернизираме прекалено щото губим от това.

(Когато заминах в Русия да уча философия, това стана в далечната 1980 г. и посетих за първи път руска църква, бях опазен от това, че техните свещеници говорят досущ по същия начин както нашите български свещеници, молитвите са им на същия език като нашите, ето и тия изрази "Христос воскресе!" и "Воистину воскресе!" и руснаците ги казват напълно като нас! Никога няма да забравя удивлението си от този факт. Апропо, руснаците всъщност казват "Христос воскрес!" и "Воистину воскрес!", изпускат буквата "е"...)

Например на мен лично Господнята молитва ("Отче наш") на старобългарски ("църковно-славянски") ми звучи по-добре, по-внушително, сякаш има по-духовен някак си смисъл, ето, съдете сами:

Отче наш

Отче наш, Иже еси на небесех!
Да святится имя Твое,
да приидет Царствие Твое,
да будет воля Твоя,
яко на небеси и на земли.

Хлеб наш насущный даждь нам днесь,
и остави нам долги наша,
якоже и мы оставляем должником нашим,
и не введи нас во искушение,
но избави нас от лукаваго.

Яко Твое есть Царство и сила и слава,
Отца и Сына и Святаго Духа,
ныне и присно и во веки веков.
Аминь.

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето Царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;

Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжници си;
и не ни въвеждай в изкушение,
но ни избави от лукавия;

Защото Твое е царството и силата, и славата
на Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога и во веки-веков.
Амин!

ДОБАВКА: Не е зле в тази връзка да видим ето този филм:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: