Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 3 юни 2018 г.

Еврика, открих: думата "мъж" - и "мъже" - явно произлиза от "може", а, кажете де, какво толкова може истинският мъж?!


Вчерашното есе от поредицата за възпитанието на младите и за това как да станат личности в истинския смисъл (а това без пълноценно общуване с възрастните, със зрели и духовно просветлени възпитатели просто няма как да стане!) го писах набързо, нямах нужната настроение, нямах време и пр. и затова комай нищо съществено не успях да кажа в него (виж: Кой е залогът за безкрайното продължаване на тиранията на простащината и малоумието из пределите на тъй свидното ни отечество!). Днес уж не съм притеснен от нищо, и време имам, но стана така, че се занимавах до този момент пак с разни... текущи идиотщини в свидното ни отечество (виж съответните публикации: И вие като мен ли не знаехте тази стара българска поговорка? и другата, ето с това заглавие: Май пишман-патреотето, дека почнаха да чистят българския език от "турцизмите", всъщност са си най-обикновени дебили, а, какво ще кажете?) и ето, пак нямам нужното настроение да пиша някакъв по-задълбочен и смислен текст, достоен да влезе в една книга за възпитанието на младите. Виждате ли сега как ширещата се простащина, ширещото се безумие в татковината ни (нали всичко друго оправиха, нали въведоха перфектен ред в държавата, та посегнаха дори и на езика: остава само езика да оправят и вече държавата ни ще е в напълно бляскаво и съвършено уредено състояние!) та виждате ли как триумфиращият дебилизъм във всекидневието ни пречи на развитието на науката, на мисленето, на философията, на духовността и на културата изобщо?! А с умственото оскотяване все пак трябва да се борим, какво ще кажете, трябва ли да се борим с простотиите на умствените и нравствени кастрати - или трябва да ги оставим да си развяват байраците необезпокоявани, както и докогато искат?

От друга страна тази така и така появила се интересна ситуация с писането на книгата ми за възпитанието има все пак и някакъв позитивен смисъл. Време е да се опитам да го схвана и изразя пределно ясно и честно. Ето до какви изводи стигам след две седмици усилено мислене и писане (е, вярно, пак пиша "между другото", пак нямам, сами виждате, потребното за вглъбяване уединение, но така е думата де!):

- Аз си давам ясно сметка, че съм се захванал с една огромна и по принцип неизчерпаема тема, която има пряко отношение със сърцевината на духовната дейност изобщо, тия неща и не бива да се изразяват докрай, щото ако успеем някак (да пофантизираме малко) всичко да разберем, да сфанем и да изразим с думи, то тогава тайната ще бъде разкрита, а това ще принуди битието да се възмути спрямо нас, дето сме сторили такова ужасно посегателство спрямо великата тайна или загадка; искам да кажа, че в тази област безкрайно мъдрият Създател е направил така, че никога да не можем да схванем всичко докрай, с оглед на това да има изобщо смисъл да живеем и да търсим (за какво изобщо живеем ако не да търсим истината, да се мъчим да постигнем "изчерпателния смисъл", ала това, за щастие, все не ни се удава: хоризонтът, ако добре помислим, никога няма как да бъда "хванат с ръка", нали така?!);

- По тази причина да се стремя "да завърша" книгата си е тъпо, е голяма глупост; няма как да бъде "завършена" моята скромна книга, щом темата й е по принцип неизчерпаема, безкрайна;

- Аз се отказах предварително от теоретизиране, от писане предимно на някакви "общи приказки", такъв един абстрактен подход към проблемите, дето се говори пределно общо, не ми е по вкуса отдавна, от младини; по тази причина става още по-невъзможно някога "да завърша" книжата си и "да изчерпя" темата или проблема; причината е, че "живият живот" е още по-необятен, а на теорията дори не е по силите да го обхване и да постигне същината му, какво остава тогава за един подход, който се стреми да бъде близо, да бъде неотделим от реалностите на въпросния жив живот;

- По тази причина аз даже и някакъв примерен план на книгата си се отказах да правя, щото появи ли се план, "живият живот" отива мигновено по дяволите;

- Запазих си свободата, свободата е нещо драгоценно за мен, да, но този не по-малко тайнствен от самия живот фактори, а именно свободата, е предпоставка нещата още повече да станат непостижими - от гледна точка на прегледността, на "разумната" оразмереност, на безкрайните претенции на уж всепроникващия в загадките и затова тъй самонадеян ум;

- Ами значи аз тази книга, щом няма как да я завърша, дали не е изобщо и ненужно да я започвам, да я пиша дори; за тия неща дали пък не следва предимно да се мълчи, а, какво ще кажете по такъв един пункт?

- Амче от тази гледна точка и досега написаното вече е предостатъчно бе, Грънчаров, я вземи се ориентирай към приключване, щото по мои груби сметки тази книга вече набъбна до към 300 страници, а само добре знаеш, че "голямата книга е голямо зло", това са думи на Ницше, напълно прав е той, дебели книги да се пишат е двойно престъпление, най-вече спрямо бъдещите им читатели, които трябва да ги четат, но тя е престъпление и спрямо тъй мъчещите да ги пишат словоохотливи автори;

- Аз не ща да мъча евентуалните си читатели, по тази причина е време вече да завършвам книгата си, въпреки че прекрасно съзнавам, че аз имам за още толкова много неща да пиша, че фактически, ще излезе, в тия близо 300 страници почти нищичко още не съм казал значи, казаното е крайно малко, дотам, че аз фактически нищо чудно да излезе, че все още, въпреки написаното, съм дори... извън темата си!

- Най-правилно е, Грънчаров, изобщо да не се пишат книги, ето, виждаш, ний, непишещите, колко мъдро правим, не пишем, щото добре знаем, че нещата са така неизразими и необятни, че просто е тъпо човек да си втълпи, че нещичко може да каже и да напише, и при това то да е така оригинално, че да е при това и ново, моля ти се!

- Тук се сещам за ония токова уместни думи, мисля, че бяха на Волтер, който фали някакъв автор ето как: "Книгата ти съдържа много нови и верни неща; лошото е само, че новите не са верни, а верните не са нови!";

- Всичко вече е казано и написано, нали така, нищо истински ново просто нема как да се роди в главите ни, ето по тази причина ний, безумецо Грънчаров, не само не мислим вече, но и не четем дори, а какво остава пък за идиотщината да почнем да пишем сами книги!

- Сега разбираш ли колко мъдро сме постъпили като сме се отказали решително от мисленето, от търсенето на истината (нема истина, има само мнения, защо тогава изобщо да я търсим: да търсим това, дека го нема, е тъпо бе, драги ми философино Грънчаров!), верно, ти ни обяви, че щом сме такива, значи не сме биле никакви мъже (!!!), не сме си биле изпълнявали решително мъжката работа, биле сме лишени от всекаква мъжественост, това не е обаче изобщо верно, нашата мъжественост си е на точното място (верваме, се сещаш къде ни е мъжествеността, тя се намира където й мястото: в гащите ни!), при това си върши перфектно работата, ний сме просто невиждани атлети в секса, ето тази е чисто мъжката работа бе, импотентино Грънчаров, ти дори не си чувал със собствените си уши мъдростта на нашия вожд, имаме предвид тъй мъдрия истински мъж Митю Пищова-Питона, което означава, че си невъзвратимо изостанал в своето умствено, интелектуално, културно и прочие развитие; как може да се зове философ човекът, който не е слушал с ушите си мъдростта на недостижимия мъдрец-мъж Митю Пищова-Питона?!


- Младежта у нас следва идеалите за живот на Митю Питона, не твоите, скудоумни ми Грънчаров, следва ги с пълно право, а твоите идеали никой истински българин или мъж нема да ги следва, само нищо чудно някой келяв педераст да вземе да се впечатли от приказките ти, драги ми философски и за сметка на това тъй извратени ми уроде и кастрате!

- Нема да мислим, а ще правим само секс - и ще се радваме на живота, който именно когато човек не мисли има в себе си тъй неизразимо очарование, това пък го е казал и писал поетът Сиромахов, но не мога точно да кажа къде го е писал, щото, както е известно, ний, истинските мъже, не четем никакви книги!

- Хайде сега си вземи тази твоя уж много умна книга и си я заври... където сам искаш, където ти е най-приятно, щото животът е това, животът е удоволствие! Без секс нема живот. Мили момичета и женички, где сте вий, пиленцата, на батко - както пее современний трубадур на истинския живот и при това най-велик мъж Милко Калайджиев!

- Какво значи да си истински мъж ли? Ами гледай какви са Милко, какъв е Питона и повече не питай, то си личи, само дека те двамата са пренебрегнали фитнесо, но това не е болка за умиране де, нема сега да ги корим, щото те са наште чисто духовни титани на мисълта и на мъдростта! (И ти, Грънчаров, си с нетренирано и безобразно грозно тело, но вий, смотаняците, сте все такива!)

- Нашето съвременно образование, което е инкубатор на простащина, си ни е много хубаво, ний нема да допуснем такива кат теб, Грънчаров, да посегнете на тази наша светиня, на този истински храм на родната и тъй мила простащина (на бездуховността, на безличността и прочие, както ти думаш!), не, ни нема да позволим да разрушите тоз наш велик храм! По тази причина и такива кат теб, Грънчаров, немате никаква работа в тоз наший храм, правилно са те уволнили, разбира се!

- Нашата култура на истинската мъжественост (без да искам от бързане написах "можественост" и мигновено ми мина през акъла: дали пък думата "мъже" не е производна от "може", просто "о"-то и станало "ъ", дали пък не е време да викам "Еврика!", дали току-що не направих едно откритие относно генезиса и смисъла на думата "мъже"?!) значи се свежда до това, че ний, истинските мъже, можем да правим много неща, сред които, както вече отбелязахме, сексът заема може би най-предното място; също така можем много да ядем, да пием, ей-тия три неща най-много ги можем, след това, нема начин, ни се налага да тренираме, да работим, пфу, също ни се налага, абе животът си има и лоши страни, нали така?!

- В тия ценности ний възпитаваме младите, Грънчаров, но ги възпитаваме с нашия личен пример, а не с думи като тебе, думите до добро не водят, искат се дела; ти примерно за секс само говориш и пишеш, а ний, истинските мъже (може!), за разлика от такива като теб го правим! И по тази причина жените толкова много ни обичат, а теб, Грънчаров, жените само те плюят, гонят, уволняват, мразят те, както си личи от твоя толкова тъп блог, от който ний разбираме, че ти, щом си стигнал до падението да воюваш с... жени, значи по-ниско от това не можеш и да паднеш; жените, запомни от нас, истинските мъже (може!), са създадени за секс (нека да говорим все пак културно, това е книга за възпитанието, не можем в нея да употребяваме цинични думи, но вий сами се сещате коя дума бихме казали ако това не беше книга!), създадени са са ласки, а не за война или вражда, жените, Грънчаров, са за това да бъдат обичани! Ако ти, примерно, беше обикнал директорката си, тя нима щеше да те опраска?! (И тъй любимата ти дума "опраска", дето си зел от речнико на г-н Премиеро, нали се сещаш какво означава в оня, в сексуалния смисъл, нема да ти обяснявам и това, нали уж си некакъв философ?!)

И така нататък, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири, такова, дето се казва, е положението! Пак нищичко не написах, ама май напреднах към слагането на точка на тази почнала вече да ми досажда книга. Аз смятах да напиша кратичка книга, някъде към 50-60 странички, да може да се чете от всички, а то ето какво стана, хем много страници, хем фактически май нищичко не казах в нея. Или каках нещичко, ала много малко е то. А дали това есе да не бъде заключителното?!

Не знам. Ще видим. Тя, книгата, както виждате и забелязвате, вече почна да се пише сама. Което значи, че от мен нищичко не зависи. Виждате, че не аз я пиша, а почнаха да пишат сякаш моите опоненти, "истинските може", нали така стана в крайна сметка? Е, щом е така, аз тогава се оттеглям. Пишете си по-нататък книгата сами! Пишете си я в собствените си глави. Правете каквото искате. Каквото можах да кажа, казах го донякъде. Дадох ви една малка, така да се каже, основа за по-нататъшния ви размисъл, за по-нататъшните ви търсения. Всеки сам трябва да открие истините, които са потребни за живота му. Да не ги чака наготово, а сам да си ги сътвори. Този е вернитя път. Всичко друго е глупава работа. Тъй че - желая ви късмет и на добър път!

Толкова. Омръзна ми да пиша и спирам. Махам се. Сега съм на село и времето е чудесно, а аз от доста време не съм излизал да се разхождам. Дори и тук не намирам време (от работа) да се поразходя сред природата. Днес възнамерявам да правя точно това. Може нукъде сред природата клипче да направя и пак да си поговорим. С него е по-лесно от това пусто писане. Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

ХМ!!!!!!!!!! ПОНЕ СИ ПРИЗНА, ЧЕ КНИГИТЕ ТИ НЯМАТ НИКАКЪВ СМИСЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НИЩО НЕ КАЗВАШ В ТЯХ КОЕТО НИЕ ДА НЕ ЗНАЕМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СЛУЧАЙНО СИ ГО ПРИЗНА А НЕ ЗАЩОТО СИ ПОУМНЯЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЕДВА ЛИ ЩЕ ОСЪЗНАЕШ ЧЕ НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ ДА ПИШЕШ ПОНЕЖЕ СИ МНОГО НЕКАДЪРЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ГЛУУПАВО Е ДА СИ МИСЛИШ ЧЕ МОЖЕШ ДА ПИШЕШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ЗА ЕДИН ПРОСТ УЧИТЕЛ НЕ СТАВАШ ТА ЗА ПИСАТЕЛ ЛИ ЩЕ СТАВАШ?????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТВОИТЕ БЪЛВОЧИ НИКОЙ НЕ ГИ ЧЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АЗ МОГА ДА ТЕ КОМЕНТИРАМ ВСЕКИ ДЕН НО ТОВА НЕ ЗНАЧИ ЧЕ ТЕ ЧЕТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКОГА НЕ СЪМ ИЗЧЕЛА ТВОЕ ПИСАНИЕ ПОНЕЖЕ ЗНАМ ЧЕ Е ЗАГУБЕНО ВРЕМЕ ЧОВЕК ДА ТЕ ЧЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! САМО ЗАГЛАВИЕТО ТИ КАТО ПРОЧЕТЕ И РАЗБИРА ЧЕ СИ НАПИЛА НОВА ТЪПОТИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НО ТИ СИ СИ МИСЛИ ЗА "ПИСАТЕЛ" ЩОМ НЯМАШ ДРУГА РАБОТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЖНОТО Е ЧЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ УЧИТЕЛ НЯМА ДА БЪДЕШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПРЕДПРИЕМАМЕ МЕРКИ ДА СПЕЧЕЛИМ ДЕЛОТО И СЪДЪТ ЗАВИНАГИ ДА ТЕ ЛИШИ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ПРАВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗА ДА НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ ДА ВРЕДИШ НЕ САМО НА УЧЕНИЦИТИ ОТ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ, НО И ОТ ВСЯКО ДРУГО УЧИЛИЩЕ В БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТАКИВА КАТО ТЕБ ДЕТО МЪТЯТ МОЗЪЦИТЕ НА МЛАДИТЕ НЯМАТ МЯСТО В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МИСЛИ КАК ЩЕ ЖИВЕЕШ ЗАНАПРЕД АКО ИМАШ КАПКА АКЪЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩОМ ТИ ХАРЕСВА ДА СЪБИРАШ БОКЛУЦИ ОТ КОНТЕЙНЕРИТЕ С БАБА ТИ МАРИЙКА ИЗЛАГАЙ СЕ, НО ТОВА НЕ Е ИЗХОД!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПОНЕ ЗА МИЯЧ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ В ПЛОВДИВ КАНДИДАТСТВАЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТАМ ПОНЕ БЕЗПЛАТНО ЩЕ МОЖЕШ ДА СЕ СРЕЩАШ С ПЕДЕРАСТИ И ДА ГИ УЧИШ НА "МИСЛЕНЕ"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :)))))))))))))))))))))) ЩЕ УМРА ОТ СМЯХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВИЖДАТЕ ЛИ ДО КАКВО МОРАЛНО ПАДЕНИЕ СТИГНА ДОКАЗАНИЯ ОТ НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА НЕКАДЪРНИК ГРАНЧАРОВ????????!!!!!!!!!!!!!!! УБЕДИХТЕ ЛИ СЕ СЕГА КОЛКО Е ПРАВА НАШАТА ДИРЕКТОРКА????????????!!!!!!!!!!!!!!!!

Мария Василева каза...

Да, все повече се убеждаваме, че сте прави вие двете и то благодарение на книгата, която Вие пишете тук под формата на коментари. Ще трябва и нея да я издадем, това е чудесна идея! Да съберем всичките Ви коментари, като Вие сте автора, а ние трябва да фигурираме само с някоя и друга неосъществена, повдигната от нас тема за разговор, пардон, за дебат,по- точно казано- на никому ненужни размишления, плод на нашето проклето безплодно мислене.
Ето тогава правдата най- после ще тържествува, истината ще изплува наяве. А тя е: велик е българския учител от началото на ХХI век! Вие сте пример за това величие! Главният герой сте, съвременният истински български учител, възпитател и интелигент, цветът на нацията!
Един малък проблем се явява обаче, какво име да си сложим, тъй като пишете като анонимен в коментарите? Ами сега? Ние държим книгата Ви да е достоверна, ДА БЪДЕ ДОКУМЕНТ ОТ НАШАТА ТАКА ХУБАВА РЕАЛНОСТ!!!!!!!!!!!!! АМА ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КАТО НЯМА ИМЕ, МОЖЕ ДА СЕ ОБОБЩИ, ЧЕ Е НАПИСАНО ОТ ЕДИН РЕДОВИ, СКРОМЕН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ,НО ПРОТОТИПА, ДА СИ ЗНАЕТЕ СТЕ ВИЕ!!!!! ВАШИ СА ЗАСЛУГИТЕ ЗА ОПИСВАНЕ СЪСТОЯНИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, КОЕТО Е НА ТОЛКОВА ВИСОКО НИВО!!!!!!! ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЕКАДЪРЕН УЧИТЕЛ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА СЪДИ ДИРЕКТОРКАТА СИ, КОЯТО Е НЕ САМО ДОБЪР ДИРЕКТОР, ИЗПЪЛНЯВАЩ ВСИЧКИ НАРЕЖДАНИЯ, НО Е И АВТОРИТЕТ НА СТОЯЩИТЕ НАД НЕЯ!!!!!!!! ЩЕ Й ОСПОРВА АВТОРИТЕТА НЯКЪВ ТЪПУНГЕР,КОЙТО ДОРИ НЕ Е С ВЛАСТТА!!!!!!!!МНОГО МОГА ДА ПИША КАКВИ СТРАДАНИЯ ПРИЧИНЯВАТ ТАКИВА КАТО АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ!!!!!!!! ХОРА, ТАКИВА КАТО НЕГО СА ВРЕДНИ ЗА ЧИСТИТЕ ДУШИ НА НАШИТЕ УЧЕНИЦИ, ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО ЦЯЛО СА ВРЕДНИ, ЗА ДЪРЖАВАТА НИ СА ВРЕДНИ, ДОРИ И ЗА СВЕТА!!!!!!ТЪПУНГЕР С ТЪПУНГЕРА МУ, ДА МРЕ ОТ ГЛАД!