Оставка за Премиеро Б.Б.: за крещяща некадърност, за пълна неадекватност, за това че губи безценното време на народа ни с тъй вредното си присъствие във властта!

Ilian Vassilev: Слушам Борисов на заседанието на МС и се щипя. Този човек говори все едно от вчера е във властта и случайно е попаднал на темата регистър на Агенцията. Той постоянно е офшорен, някак встрани, отдалеч.

Типично поведение на цар, не на премиер. Той не управлява, той надзирава и дава благословия, решава спорове, раздава пари, постове, служби, прави пиар.

Успехите са негови, проблемите на подчинените му.

И няма никой, който да ги пита - "Абе, случайно да сте на власт от десет години и да пропуснете през съзнанието си мисълта, че този срив е ваша отговорност? Защото надеждните защити и бекъп копия, с огледални дискове, които почти моментално се включват, са несъстояли се ваши или калпави минали решения?"

И някой да поеме отговорност? Сега ли се сетихте, че живеем в дигитален свят и киберсигурността е свръхприоритет, че колкото повече дигитално управление, толкова по-голяма е нуждата и изискванията към мерките за тяхното устойчиво функциониране.

Къде да го научи това - на мачлетата или по високите срещи, гдето чува само конграчулейшънс?

За това от мен просто - оставка. За некадърност, за неадекватност, за това че губите времето на народа си с присъствието си.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo