На 5 септември 1944-та Русия постигна онова, което загуби като свой капитал в България на 6 септември 1885 г.

Из: Съединението от 6-ти септември 1885 г. и отмъщението чрез Разединението от 5 септември 1944 г., ИВО ИНДЖЕВ

В НРБ денят на Съединението 6 септември беше сведен до празник като за “сведение” на българите, гарниран със съответната пропаганда тактика на премълчаването и оневиняването на руската роля на съпротива срещу най-българския от всички възможни наши празници. Образно казано, Съединението беше “разжалвано” в периода на съветската окупация като най-българското събитие, сътворено по чисто българска воля в съвременната ни история, както руският император Александър III разжалва българския княз Александър I Батенберг. Лишава го от офицерско звание за наказание, че е подкрепил българския порив към обединяване въпреки против волята на Петербург.

Днес се радваме на възкръсване на българския интерес към Съединението с патоса, който той заслужава, макар и да остава на хартия по-малко “важен” от обявения за целта на продължаването на съветската окупация с други средства русофилски национален празник 3 март. Единственото, което могат да направят служителите на московския култ от петата му колона у нас е да помълчат или да се присламчат към честванията с надеждата, че техният проруски фанатизъм ще бъде пощаден от многобройните коментатори в медиите и от говорителите по официалните трибуни.

Ще трябва да ги разочаровам. Защото предлагам да се запитаме реторично, колцина българи биха отговорили правилно на въпроса с какво е важна датата 5 септември в още по-новата ни история. С ръка на болното сърце ще трябва да признаем, че много, много малко българи биха посочили правилно, че става дума за датата, на която през 1944-та година Сталин скъсва дипломатическите отношения с Царство България, които е поддържал дотогава, за да нареди окупирането на България, отказала при това не само да воюва със СССР на негова територия, но и да оказва съпротива на настъпващата Червена армия.

На 5 септември 1944-та съветска Русия постига онова, което имперска Русия загубва като свой капитал в България на 6 септември 1885 г. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

НЕОБХОДИМ КОМЕНТАР ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОСИ:

Да, имате ли някакви коментари на този толкова обиден факт, а, драги български родолюбци и патриоти?! Или не ви пука за нещото, наречено "национално достойнство"? Кажете нещо де, драги руски мекерета с очеваден курвенски манталитет?! Да не излезе, че ние, българите, освен че сме прочути с малоумието си, сме също и народ, съставен предимно от... курви?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo