Из: Независимостта на Царство България, получена и с руско благоволение през 1908 г., приключва през 1944-та със съветската окупация, ИВО ИНДЖЕВ
... „… българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове… целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да остави за себе си… с България трябва да се постъпи така, както е постъпено с Полша и да бъде изтрита от лицето на земята за назидание на всички… да се знае какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия (1890)…“ (Граф Дмитрий Николаевич Татищев)
Виж също: Обявяването на независимост – големият национален празник, От Васил Димов
Умнейшие русские генералы XIX века и вообще не считали нужным завоевание Константинополя.
... Знаменитый Тотлебен, фактически командовавший русскими войсками в пору войны 1877-1878 годов, шел даже и дальше. Он писал 6 января 1878 года с театра военных действий:
"Мы вовлечены в войну мечтаниями наших панславистов и интригами англичан. Освобождение христиан из-под ига ислама - химера. Болгары здесь живут зажиточнее и счастливее, чем наши русские крестьяне; их задушевное желание, чтобы их освободители по возможности скорее покинули страну. Они платят турецкому правительству незначительную подать, несоразмерную с их доходами, и совершенно освобождены от воинской повинности. Турки вовсе не так дурны, как об этом умышленно прокричали: они народ честный, умеренный и трудолюбивый." (Русская старина. Ноябрь, 1886. С. 468). "История русского империализма" вообще пока не написана. В ней окажутся и факты совершенно неожиданные.
На 6 януари 1878 ген. Тотлебен, командващ руската армия по време на войната от 1877-1878, пише от мястото на действията:
«Освобождението на християните изпод игото на исляма е химера. Българите тук живеят по-заможно и по-щастливо, отколкото нашите руски селяни; тяхното задушевно желание е техните освободители по възможност по-скоро да напуснат страната. Те плащат на турското правителство незначителен данък, несъразмерен с техните доходи и са напълно освободени от военна повинност. Турците не са такива глупаци, както за тях умишлено се крещеше - те са народ честен, умерен и трудолюбив.»...
... Артур фон Хун: След Освобождението България не стана руска губерня не благодарение на Европа, а благодарение на българския народ и неговите държавници.
"Но русите не искаха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като самостоятелна държава, а като руска губерния.
Българите се убедиха твърде скоро, че Русия обича много България, но не и българския народ.
Великите сили в Берлинския конгрес не си създадоха много главоболия за бъдещето на България и Източна Румелия. Те знаеха твърде добре, че тези две области ще станат рано или късно руска губерния. Договорът на Сан Стефано се измени само по формата си, но не и по естеството си. Европейската дипломация знаеше добре, че Русия иска да използва България и Източна Румелия като авангард за Цариград. Тя допусна Русия да свърши спокойно работата си и чакаше по-благоприятни времена...
Европа не спря похода на Русия към Цариград, а само го отложи. Да, Европа създаде още по-здрава почва за Русия и за бъдещите ѝ планове. Ако сетне не излезе всичко така, както желаеше Русия, това не е по вина на Европа, а на българския народ и държавните му мъже."
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар